Кей Сарджънт: Офисът на бъдещето ще е екосистема от места, които отговарят на различни нужди

Някои ключови стъпки за пътя напред са:

• 1. приемането на факта, че връщането в офиса от миналото не е отговор
• 2. преминаване от фиксирано към гъвкаво работно време и създаването на повече от една работна среда
• 3. преосмисляне на целите на мястото и създаване на завладяващи пространства, които отговарят на тези цели и които привличат хората да бъдат там
• 4. използване на технологиите за намаляване на точките на допир и създаване на места, които са пригодени към отделните хора.

Ще изброя и няколко дълготрайни последици върху начина, по който работим. Първо, нарастващите възможности за отдалечена работа ще движат новата екосистема от различни работни пространства. Второ, местата за срещи и събиране в конвенционалния офис ще имат много вариации, трето, ще се появяват повече открити (външни) пространства за работа и почивка, четвърто, ще има вълна на минимализъм, тъй като предметите наоколо пречат на доброто почистване и ще трябва да се прибират.

Говорите за постковид офиса като за екосистема от различни работни пространства. Можете ли да разкажете повече за тази концепция?

Ние предвиждаме развитието на нова екосистема от места. Това е т.нар. Hub-Home-Spoke модел. Тази екосистема предлага множество места, от които работим. Хъбът е сърцето на организацията. Това е физическото въплъщение на корпоративната култура и мястото, където хората се свързват помежду си и със своите клиенти. Spoke е пространството, което има второстепенна роля. Тук екипът се среща в по-непринудена обстановка. Това място служи като събирателно, но и предлага индивидуални работни места за тези, които няма нужда да са в хъба и търсят нещо, което домашната обстановка не може да предложи - като повече технологични възможности, ергономия и достъп до другите. Домът дава възможност за дистанционна работа на онези, които или не могат, или избират да не са в централизираните локации. Домът служи за извършване на работа, която изисква повече концентрация, фокус или дистанционно включване във виртуални срещи там, където физическото присъствие не е наложително.

COVID-19 преобрази офиса от място за работа към място за социализация и срещи. Как тази тенденция ще промени физическите пространства, в които работим?

В новата екосистема от пространства целта на всяко от тях ще става все по-важна. Въпреки че хъбът, или основният офис, служи по-скоро като място, където персоналът се събира, за да се свързва помежду си и с клиентите, той все пак трябва да предоставя разнообразие от работни места за хората, които ще извършват задачи между срещите, както и за тези, които просто го предпочитат като основно пространство. Освен това работата от вкъщи не е за всеки. По-младото поколение например е по-малко удовлетворено от отдалечената работа, защото условията им вкъщи може да са по-неблагоприятни и нямат достъп до менторите, които желаят. С течение на времето и повишаването на увереността все повече хора ще намерят своя обратен път до офиса. Но при даденото разнообразие от опции трябва да се уверим, че създаваме завладяващи работни пространства, които привличат достатъчно хората да искат да са там. Следователно тези хъбове, или главни офиси, трябва да предлагат по-добри технологии, по-интуитивни точки на работа, достъп до услуги и удобства, така че да са желани дестинации.

Каква е ролята на технологиите в тези нови офис пространства с множество приложения? Можете ли да дадете пример?

Новопоявяващите се умни технологии имат потенциала да променят начина, по който подхождаме към работата, и дизайна на работното място и да позиционират "умните" компании с отчетливо конкурентно предимство. Ние можем да направим много повече на работното място, за да създадем автономна среда и да подобрим потребителското изживяване. Това е така от години, но малцина са го направили. Само помислете. Имаме автомобили, които автоматично се синхронизират с ключовете в джобовете ни, така че, преди да влезем вътре в автомобила, огледалата и седалките се регулират, климатикът е включен, двигателят работи и радиото е настроено на любимата ни станция. Сега сравнете това с работното място, където мнозина все още пълзят под бюрата си, за да получат достъп до електрическите контакти. Но ковид-19 може би ще е факторът, който да ускори търсенето и внедряването на технологии за среда без или почти без докосване и безпроблемно интегриране на технологиите в пространствата за създаване на автономни изживявания. Независимо дали става въпрос за сензори за движение, гласово активиране, биометрични данни или приложения на нашите телефони, начинът на взаимодействие с физическата среда може значително да се улесни чрез технологии.

Преди кризата много компании, особено в технологичния сектор, инвестираха в това да направят офисите си места, от които не искаш да си тръгнеш - където можеш да прекарваш време и да играеш с колегите си. Тази тенденция ще оцелее ли в света след COVID-19 или вече е остаряла?

Компании, които процъфтяват в скоростта на иновациите, често разчитат на среда, която дава възможност за синергии и сътрудничество в реално време. В крайна сметка иновацията често е подхранвана от екипи, които са изградили силен социален капитал и доверие. И докато има много неща, които можем да направим, за да работим ефективно отдалечено, то е много по-трудно да правиш иновации в изолация. Секторите, които се фокусират в консултиране, вероятно намират отдалечената работа за по-приложима, отколкото тези, които се фокусират върху иновации, така че всичко опира до това какъв тип работа вършат твоите екипи и къде най-добре могат да я вършат.

Креативността на работното място страда най-много под тежестта на различните локдауни. Кои дизайн инструменти могат да помогнат на компаниите да стимулират иновациите или да помогнат и на отдалечените екипи, и на тези в офиса да измислят нови идеи?

Няма инструмент, който може да замени живото общуване между хората, но има такива, които осигуряват практична алтернатива. Дизайн екипите, които са свикнали с интерактивната шарета*, се обръщат към инструменти като Conceptboard или Miro, за да дадат възможност на екипите да си взаимодействат едни с други или с клиентите си. Инструменти за проучване, които позволяват на групи хора да дават обратна връзка и коментари, също се използват. В някои случаи тези инструменти са доказаха като по-здрави и позволяващи по-подробна обратна връзка от подхода с традиционните жълти лепящи се листчета, който използваха в много фирми преди ковид. Следователно много от тези инструменти са тук, за да останат.

А как ще се промени мястото, което заема лидерът на компанията, така че да отразява промяната на модела на лидерство - от базирано на контрол и заповеди към базирано на доверие?

В появяващата се екосистема, в която основният офис (хъб), ще служи като сърцето на организацията и иновациите и център на взаимодействието, това ще остане и основната локация за лидерските екипи. Но вероятно няма да е 5 дни в седмицата и да е обвързано с някакъв тип личен кабинет на началника. Много ръководители се отказват от големите им назначени офиси в името на среда, която им дава повече възможности и ги прави по-достъпни.

Какъв съвет бихте дали на компании, които биха искали да намалят отпечатъка върху околната среда на офисите си?

В някои отношения COVID-19 ни върна назад, що се отнася до околната среда - дали ще е страхът от масовото придвижване, прекалената употреба на пластмаса и PPE, хранителните опаковки и торбичките за еднократна употреба, увеличаването на доставките, увеличеното използване на комунални услуги в жилищата и желанието за повече вентилация. Трябва да бъдем внимателни и да решим тези проблеми, вървейки напред. Трябва да предприемем много по-холистичен подход и да преминем отвъд сертификатите. Трябва да намалим енергията, водата и отпадъците, които директно се отразяват върху здравето на общностите ни. Трябва да се ангажираме да проектираме пространства, които не са просто устойчиви. Регенеративни пространства, въглеродно неутрални, базирани на кръговата икономика и които се грижат за благосъстоянието на обитателите си са съществено важни за устойчиво бъдеще.

Вашата експертиза е в работните места, но как очаквате да се променят местата, на които се забавляваме и пазаруваме след COVID-19? Или по-общо публичните места в градовете?

Предвиждаме различните сектори да започнат да се сближават и да повлияват работните пространства и обратното. Трябва да включим различни аспекти и добри практики от секторите на здравеопазването, науката и технологиите в работните места, които помагат на хората да се чувстват по-комфортно и по-уверени там. Предвиждаме включването на елементи от висшето образование, които дават възможност на общностите да учат през целия си живот, да подобряват уменията си и да преквалифицират работната сила. И предвиждаме различни ритейл елементи като барове, пазаруване, хранителни услуги да бъдат все по-вплетени в работната среда. И много места за забавление и пазаруване са узрели за нова употреба - дали ще се превърнат в някакви креативни офис пространства или в места за събиране. Нашата визия е, че "достъпът ще е новата собственост". Икономиката на споделянето помага да преобразим общностите, за да се използва все повече потенциалът за споделяне не само на удобствата, но и на работните места.

Трябва да прегърнем тази възможност и да преосмислим активно как най-добре можем да обслужваме нуждите на нашите клиенти, компании и работната сила. Сега е времето да сме дръзки, да хвърлим широка мрежа и да започнем да работим по нови начини в смисъла на доверие. Сега е времето да използваме дизайна смело, така че да еволюираме и да създаваме иновации.

*Шарета идва от фр. език, буквално означава количка. В дизайна този термин се използва, за да обозначи интензивен период от активността по дизайн и планиране. Думата може да се отнася до всяка съвместна сесия, в която дизайнерите измислят решение на даден проблем

Интервюто взе Зорница Стоилова