Новата директива за авторското право в цифровия пазар налага промени и в България

Уредбата най-общо обхваща 9 вида отношения във връзка със защитено съдържание чрез мерки в 3 основни посоки:

Мерки за адаптиране на изключенията и ограниченията в областта на авторското право към цифровата и трансграничната среда:

• Извличане на информация от текст и данни за целите на научни изследвания;
• Използване в рамките на цифрови и трансгранични преподавателски дейности;
• Опазване на културното наследство;

Мерки за подобряване на практиките за лицензиране, така че да се гарантира по-широк достъп до съдържание:

• Използване на произведения извън търговско обращение и колективно лицензиране с разширено действие;
• Услуги "видео по заявка" (/video on demand);
• Произведения на визуалното изкуство с изтекъл срок на закрила;

Мерки за постигане на добре функциониращ пазар за авторското право:

• Онлайн използване на публикации в пресата;
• Онлайн услуги за споделяне на съдържание;
• Постигане на справедливо възнаграждение по вече сключени договори с автори и артисти изпълнители.

За правилното разбиране на директивата е важно да се отбележи, че тя няма амбиция цялостно да кодифицира уредбата на тези отношения. Тя внася редица изменения, уточнения и изключения по предходни актове, които запазват действието си и по същество въвежда само две принципно нови понятия, около които бе съсредоточена и основната част от обществено-политическия дебат преди приемането й – тези под номер 7 и 8.

Какви новости въвежда директивата?

1. Извличането на информация от текст и данни представлява автоматизирани дейности по обработка, анализ, изчисления на масиви от данни, които се правят с помощта на новите технологии в търсене на модели, тенденции, взаимовръзки. Възможна е например обработката на огромни масиви от изображения – всички произведения на фламандската живопис от 17 в. или на текстове – всички романи, публикувани в Латинска Америка през 20 в. Този тип обработка е с нарастващо значение в научните изследвания. Наскоро бе тиражирано, че само чрез използването на информация от милиони стари проучвания, алгоритъм с машинно обучение е успял да направи напълно нови научни открития. Това извличане обаче може да наруши както авторски права върху обекти, включени в обработваните масиви, така и права върху самите обработвани бази данни. Получава се колизия между две ценности – защитата на права и насърчаването на иновациите и научноизследователския прогрес.

Директивата дава балансирано разрешение на това противоречие. Когато извличането е извършено от научноизследователски организации или институции за културно наследство и то за целите на научни изследвания и въз основа на правомерно осъществен достъп, то попада в рамките на изключение, при това – без да се заплаща обезщетение и с право да се съхранят копия на обектите. Запазва се обаче необходимостта от лицензиране, когато дейностите се осъществяват от други субекти и/или с друга цел – нови бизнес решения, правителствени услуги и др.

2. Използването в рамките на цифрови и трансгранични преподавателски дейности възниква в резултат на нови отношения, възникнали с напредването на технологиите. Възникнаха нови възможности за преподаване и обучение, дистанционно, по интернет, включително когато преподаващ и обучаван се намират на територията на различни държави. Тук обаче идва едно мащабно противоречие, което за съжаление новата директива преодолява само в конкретни единични случаи. То се поражда от обстоятелството, че обичайно териториалният обхват на дадено лицензиране е за територията на една или няколко държави. В същото време основополагаща идея и цел на съществуването на ЕС е създаването на общ пазар, на свободно движение отвъд представите за национални граници. Казано с други думи е възможно някой да притежава лицензия за територията на Италия, но не и за територията на Франция. Обаче на фона на идеята за общ пазар това е все едно някой да притежава лиценз за област Перник, но не и за област Кюстендил. Тази колизия между двете ще създава все по-сложни практически проблеми с напредването на технологиите, които дават възможност все повече дейности да се осъществяват извън представите за територия, място, граници.

Новото в директивата касае конкретно предвиждане на изключение, за да се позволи цифровото използване на произведения и защитени обекти единствено за целите на илюстриране на преподаването – например, когато в рамките на езиков курс се използва песен или текст на песен с цел усвояване на езика, а не с цел естетическа наслада от самото произведение. Това трябва да се прави от образователна институция, достъп да имат само преподавателите и обучаващите се и да се посочва името на източника и автора. България може да предвиди заплащането на справедливо обезщетение при този вид използване, да определи какъв дял може да се използва с цел илюстриране и, разбира се, да не прилага това изключение за определен вид защитени обекти, предназначени именно за образователния пазар – когато става въпрос учебник, например.

3. Опазването на културното наследство е друга област, в която технологиите дадоха огромни нови възможности. Възприемайки, че съхраняването на колекциите за идните поколения е по-висша ценност, директивата позволява на институциите за културно наследство да правят копия от произведения или други обекти, които се намират постоянно в техните колекции, във всеки формат и на всеки носител, но само за целите на тяхното опазване и до степен, която е необходима за съхранението им. Тъй като не винаги разполагат с необходимите технически средства, те ще могат да го възлагат на трети лица, дори и те да се намират в друга държава членка.

4. Директивата урежда използване на произведения извън търговско обращение от институции за културно наследство чрез сключване на неизключителна лицензия за нестопански цели с организация за колективно управление (при наличие на такава, която е представителна). Директивата предвижда и възможността произведенията извън търговско обращение да могат да се предоставят от институции за културно наследство на уебсайтове с нестопанска цел, при условие, че не съществува организация за колективно управление, която да може да издаде лиценз и че е посочено името на автора или на всеки друг установим правоносител.

Въвежда се колективно лицензиране с разширено действие, като този механизъм се прилага ограничено, когато получаването на разрешение от правоносителите е обременяващо и непрактично до степен, която прави лицензионната сделка малко вероятна.

5. Услугите "видео по заявка" (известни също като video on demand или VOD) са качествено нов начин за достъп до произведения, появил се с развитието на онлайн технологиите. Благодарение на него потребителят може да избира какво, кога и къде да гледа, без да се съобразява с програмните схеми на познатите телевизионни модели.

В Директивата се отчита, че този метод за разпространение изостава в Съюза, поради споменатия проблем с териториалната разпокъсаност и това, че в някои територии носителят на правата може изобщо да няма икономически интерес да ги реализира, а в същото време не се отказва от тях (например може да има интерес да лицензира разпространението само в държавите с повече население и изобщо да не се занимава с преговори за останалите). Това затруднява и трансграничността, т.е. единността на цифровия пазар. Затова, без да се ограничават или отнемат правата за лицензиране, се въвежда механизъм за преговори, съгласно който се гарантира, че страните, които желаят да сключат споразумение с цел предоставянето на разположение на филми на услуги за видео по заявка, могат да разчитат на съдействието на независим орган или на медиатори, включително като им представят предложения. България следва да определи такъв независим орган или медиатори като информира Комисията за избора си не по-късно от 7 юни 2021 г.

6. По отношение на произведенията на визуалното изкуство с изтекъл срок на закрила, директивата предвижда, че и всички материали, произтичащи от възпроизвеждането им не са обект на авторско право, освен ако полученият материал е оригинален и е собствено интелектуално произведение на автора.

7. Онлайн използването на публикации в пресата е една от новостите предизвикали най-голям интерес и полемики. С развитието на интернет класическата хартиена преса все повече загуби аудитория и съответно – приходи. В допълнение на това появата на агрегатори на новини (търсачки, социални мрежи и пр.) отклони и онлайн аудиторията от съответната онлайн версия на медията, където са публикувани нейните авторски материали. Немалка част от публиката се задоволява да се информира от откъсите в тези агрегатори, без изобщо да посети и прочете авторския материал там, където е публикуван. А липсата на трафик към страницата води до липса и на приходи за положения журналистически и издателски труд. От друга страна, ако не бъде включена в новинарския агрегатор, аудиторията може и изобщо да не разбере за съществуването на дадената публикация и отново да не реализира трафик с прочитането й.

Директивата се опитва да разреши тези проблеми като създава нов вид сродно на авторското право за закрила на издателите на новинарско съдържание, новинарски агенции, журналистите при цифровото използване на техните публикации в печата.

Новият чл. 15, наричан от някои "данък линк", предоставя на издателите изключителни права на възпроизвеждане и публично разгласяване върху техните публикации в пресата при онлайн използване от доставчици на услуги на информационното общество. Така новинарските агрегатори (например Google News) са задължени да получат разрешение за използване на публикации на издатели на новинарско съдържание. Тази разпоредба основно засяга снипетите (кратките откъси) и картинките, които излизат в резултатите, както и препратките (линковете) към материал в мрежата. Тези права се погасяват две години след публикуването на публикацията в пресата, като срокът тече от 1 януари на годината след датата, на която е излязла публикацията в пресата. Правоносител е издателят, но авторът има право на подходящ дял от приходите.

Новинарските агрегатори ще могат да продължат да показват откъси, без да е необходимо разрешение от издателите на новини само при условие че този "snippet" представлява "много кратък откъс" или "отделни думи", от публикация в пресата, придружени с линк към източника и че не се счита, че новинарският агрегатор злоупотребява с тази функция.

Дадената защита не засяга правото на автора да използва своето произведение отделно от публикацията в пресата, нито използването от трети лица за лични или нестопански цели или за създаването на хипервръзки, нито дава право на един получил неизключителни права издател да се противопоставя на друг получил неизключителни права. Извън обхвата са и периодичните научни и академични издания, както и самите факти, съдържащи се в даден материал.

Директивата дава още една възможност за издателите като допуска държавите членки, ако решат, да предвидят дял за издателите от компенсационните възнаграждения, които авторите получават от копиране и репрография.

Ако искате да получавате правния бюлетин на мейла си, направете безплатен абонамент тук:

8. Онлайн услугите за споделяне на съдържание получиха изключително голямо разпространение, включително защото позволяват потребителят да избира какво, кога и къде да гледа. Те се превърнаха в основен източник за достъп до аудиовизуални произведения онлайн. Тези платформи се основават на модела "качено от ползвателя съдържание". Самата платформа не публикува нищо, това се прави от различни потребители, обичайно действащи без търговска цел. В същото време популярността на платформата й носи засилен трафик и съответни приходи от реклами и др.

Директивата уточнява правната рамка, в която тези платформи ще осъществяват дейността си, като предвижда, че доставчикът на онлайн услугата за споделяне на съдържание (а не споделящият го потребител) извършва публично разгласяване или предоставяне на публично разположение. Следователно той трябва да получи разрешение. Промяната от една страна размива границите в разделението доставчик на мрежа – доставчик на услуга – доставчик на съдържание. От друга страна го прави защото тук доставчикът на съдържание (споделящият потребител) често няма стопанска цел, а поведението му облагодетелства икономически доставчика на услугата като повишава нейното търсене и нейната стойност.

Промените не засягат услуги, които имат основна цел, различна от тази за позволяване на потребителите да качват и споделят голямо количество защитено с авторско право съдържание с цел получаване на печалба от тази дейност, например, електронни съобщителни услуги, услуги "в облак", които позволяват на потребителите да качват съдържание за собствено ползване, като например уеб хостинг, или платформи за онлайн търговия. Качването на защитена творба с цел цитиране, критика, рецензия, карикатура, пародия или имитация е изключено от приложното поле на Директивата, така че memes и GIFs ще продължат да бъдат достъпни и споделяни в онлайн платформите. Споделянето в онлайн енциклопедии по некомерсиален начин, като например в Wikipedia, също е изрично изключено от обхвата на директивата.

От особено значение е чл. 17, който засяга филтрирането или т.нар. "контрол на входа". Ако не е дадено разрешение, доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание носят отговорност за неправомерни действия по публично разгласяване, включително предоставянето на публично разположение на конкретни защитени от авторското право произведения и други обекти, освен ако докажат, че: 1. са положили всички възможни усилия за получаване на разрешение и 2. са положили всички възможни усилия, за да се гарантира неналичността на конкретни произведения, за които правоносителите са им предоставили съответната информация и 3. са действали експедитивно, след като са получили достатъчно обосновано уведомление от страна на правоносителите, за преустановяване на достъпа до или премахване на обектите и са положили максимални усилия за предотвратяване на бъдещото им качване.

Отговорността няма да се носи, когато правоносителите не предоставят на доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание подходящата и необходима информация за своите конкретни произведения или други обекти, или не са направили уведомление относно преустановяването на достъпа или премахването на конкретните обекти и в резултат на това доставчиците са възпрепятствани да положат всички възможни усилия, за да избегнат наличието на неразрешено съдържание при своите услуги.

Доставчиците следва да приведат своите общи условия в съответствие с новите правила, както и да предоставят на правоносителите, по тяхно искане, адекватна информация относно вида на предприетите действия, без да се засягат търговските тайни на доставчиците на онлайн услуги, както и адекватна информация относно използването на съдържанието, обхванато от лицензионните споразумения.

Въвежда се предварителен контрол на съдържанието. Ако до момента можеше да се подават оплаквания за сваляне от платформата на конкретно публикувано в интернет съдържание, сега вече сайтовете ще трябва предварително да предприемат достатъчни мерки за предотвратяване на публикуваните материали, обект на авторско право, за които платформата няма сключен лицензионен договор, но само ако са получили подходяща и необходима информация за конкретни произведения от правоносителите. Приетата директива предвижда, че ползвателят може да обжалва премахване на качено съдържание при това жалбата му следва да бъде разгледана от човек.

Важно е да се посочи, че в някои от предишните проекти на директивата имаше предвиден автоматичен филтър, но това изискване отпадна и то не присъства в окончателния текст. Директивата обаче не посочва и не изброява какви инструменти, човешки ресурси или инфраструктура може да бъдат необходими, за да не се допусне появата на материал, за който не се плаща възнаграждение. Следователно, няма изискване за филтри за качване, но ако големите платформи не предложат никакви новаторски решения, те могат да предпочетат въвеждането на филтри. Директивата предвижда задължителни консултации между доставчиците на онлайн услуги, правоносителите, сдруженията на ползвателите (потребителите), доставчиците на технологии и другите заинтересовани страни за постигане на балансирано практическо приложение на новите изисквания.

Новите разпоредби предвиждат облекчения за стартиращите платформи, които ще се възползват от по-леки задължения в сравнение с останалите, но само през първите 3 години от дейността си.

9. Директивата урежда нови права на автори и артисти изпълнители за справедливо възнаграждение по вече сключени договори и за оттегляне на неизползвани права.

Първата хипотеза касае случаите, при които авторите/артистите са предоставили изключителни права на друго лице на справедливо договорена към момента на предоставянето цена. Съществуващите бизнес модели обаче нерядко водят до ситуации, при които от реализацията на произведението се получават приходи, несъразмерно надхвърлящи първоначално предвижданите, включително от странични канали (например рекламни продукти), защото то става много по-популярно. За тази популярност, без съмнение, принос имат и авторите/артистите и с новите правила те ще имат право да получат подходящо и пропорционално възнаграждение, за което България ще трябва да избере точния механизъм. Той ще трябва да отчете доколко е съществен приносът на съответния автор/артист, както и да предвиди процедура за решаване на спорове, включително и извънсъдебно. Директивата предвижда задължения за предоставяне на информация, за да могат правоносителите обективно да преценят в кой момент се е нарушила еквивалентността на първоначално договореното. Препоръчва се и да се избягва договарянето на еднократни възнаграждения.

Втората хипотеза касае случаите на предоставени изключителни права, които обаче придобилият ги не използва. Отчита се, че авторите имат интерес произведението да бъде използвано. Така България ще трябва да предвиди подходящ механизъм за оттегляне на лицензията за такива права, които не се използват или за отпадане на ексклузивността й, така че авторът да може да лицензира и други ползватели. Ще трябва да се определи за кои произведения, по какъв ред и при какви срокове това ще може да се случи.

Следва да се подчертае, че новите механизми за защита по вече сключени договори касаят бизнес моделите, при които автор/артист предоставя права на трето лице, което не е краен ползвател, а получател на приходи от крайни ползватели – например продуцент. То не касае случаите, в които авторът създава обекти за краен ползвател, например по силата на трудов договор.

Макар да остава много време до крайния срок за въвеждане на тези разпоредби у нас е силно препоръчително тази работа да не бъде отлагана. Множеството бизнес модели, които засягат промените, както и различните групи заинтересовани лица, участващи във всеки от тях, предполагат до въвеждането й в националното законодателство да се проведат задълбочени дискусии и обществени обсъждания, така че България да намери най-точното решение по всяка от темите, спазвайки духа и рамките на директивата.