🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Работа чрез цифрова трудова платформа - какво ще се промени

Проект за нова европейска директива ще даде минимални стандарти на работните условия на наетите през платформа и ще промени сегашната практика

   ©  Анелия Николова
Бюлетин: Капитал Право Капитал Право

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

Станимира Христова е адвокат с 15-годишен опит, като ядрото на нейната експертиза с корпоративното и търговското право; през последните 3 години предоставя интензивни трудовo правни консултации за мултинационални компании, консултира аспектите на заетостта на всякакви корпоративни сливания /продажба или отдаване под наем на бизнес единици/ командироване в рамките на предоставяне на услуги и др. Старши сътрудник в KDBMLaw.

Дигитализацията преобразява бизнес средата по начин, който все по-често включва изпълнение на краткосрочни задачи и работа по договаряне чрез използване на т.нар. "цифрова трудова платформа" (digital labor platform). В този контекст познатите конструкции на полагане на възмезден труд претърпяват метаморфози. Предизвикателство е подобни форми на трудова заетост да бъдат определени в най-правилната правна форма, като се отчетат всички факти и обстоятелства, свързани с действителното извършване на работата и нейната организация. В опит да отговори на тези нужди, в края на 2021 г. Европейската комисия публикува предложение за Директива относно подобряването на условията на труд при работа през платформи.

Защо е важна Директивата?

Директивата ще даде минимални стандарти на работните условия на наетите чрез платформа лица. Една от основните цели на новата регулация е да предостави гаранция, че хората, работещи чрез платформи, имат или могат да получат правилния трудов статус в светлината на действителната им връзка с платформата, както и да получат достъп до приложимите права за трудова и социална защита.

Ще бъдат засегнати платформи, които упражняват определено ниво на контрол върху труда/услугите, които се предоставят на клиенти на платформата, независимо от мястото им на установяване и независимо от приложимото право, при условие че работата, организирана чрез тази цифрова трудова платформа, се извършва в рамките на ЕС.

Ключово ще се окаже правилното разбиране и анализиране на организацията на работа на платформата, както и на взаимодействието между участниците в този процес, така че да се определи дали става въпрос за цифрова трудова платформа или просто за онлайн платформа, която не е цифрова трудова платформа по смисъла на Директивата. Така например онлайн платформи, които не организират работа, извършвана от физически лица, а само предоставят средствата, чрез които доставчиците могат да стигнат до крайния потребител (чрез рекламни оферти или услуги или обобщаване и показване на наличните доставчици на услуги в определена област, без по-нататъшно участие и контрол в процеса на взаимодействие) няма да бъдат засегнати от новата уредба.

В този контекст към момента е трудно да се направи преценка дали например платформи като познатите Uber, Доместина, Glovo и още много други ще попаднат под обхвата на новата регулация или не и в какъв аспект. Това до голяма степен зависи от практиката по приложението им, която тепърва ще се формира, но по всичко личи, че тази директива ще има много съществено отражение върху дейността на много сегашни инструменти за краткосрочно наемане и предоставяне на услуги.



Кои платформи ще попаднат в обхвата на новата регулация е обект на самостоятелен анализ, който преминава през много добро познаване на алгоритмите на работа на конкретната платформата. Дори по случая Uber в различните юрисдикции има различни решения, сред които повечето признават, че лицата, които полагат труд по този начин, са служители, но не всички съдебни решения са в тази посока, а и не всички са финални.

Какво представлява цифровата трудова платформа?

Директивата ще даде определение за цифровата трудова платформа (това може да е дигитална платформа, уебсайт или дори приложение). Понятието може да бъде най-добре осмислено чрез обобщаване на основните ѝ характеристики, сред които са:

  • Организира по търговски начин, чрез електронни средства от разстояние, продажба на стоки или предоставяне на услуги;
  • Работата е договорена (обикновено разбита по задачи; услугите се предоставят срещу заявки) и е срещу възнаграждение;
  • Работата може да се извършва изцяло онлайн (online labor platforms) или под хибридна форма (on-location platforms);
  • Използва автоматизирани системи, които срещат търсенето и предлагането на работа и могат да осъществяват алгоритмично управление на труда (algorithmic management);
  • Целта е да се изпълняват конкретни задачи или да се решат конкретни проблеми.

Основни участници в цифровата трудова платформа

По правило участват поне три страни: цифровата трудова платформа, клиентът (получателят на стоките/услугите) и лицето, извършващо работа чрез платформата или работник чрез платформа (двете понятия не са идентични, като първото е по-общо и не се ограничава само до наети лица на трудов договор). Под "работник" се разбира лице, което има трудов договор или е в трудово правоотношение с цифровата работна платформа по смисъла на закона, колективните трудови договори или установената практика, които са в сила във всяка държава членка, като се взема предвид съдебната практика на СЕС.

Винаги ли е налице трудово правоотношение между цифровата трудова платформа и лицето, което работи чрез нея?

Преценката дали платформата е работодател, а лицето, осъществяващо труд чрез платформата - работник минава през цялостен анализ на всички обективни критерии, факти и обстоятелства по взаимоотношенията, и не се ограничава само до посоченото в договора между тях.

Основната характеристика на всяко трудовото правоотношение е обстоятелството, че през определен период от време лицето предоставя работна сила в полза на друго лице и под негово ръководство, срещу което получава възнаграждение. Елементи като субординация/ контрол/ определяне на целите/средствата от платформата са ключови, за да бъде прието, че отношенията са трудови. Следва да се отчитат и новите реалности, които предоставянето на услуги чрез цифрова трудова платформа налагат, в това число алгоритмите на работа, които определят поведението на лицето, полагащо труд чрез платформа.

Платформата като работодател

Koгато платформата определя в голяма степен работните условия, включително изискванията и качеството на услугата, упражнява контрол и определя възнаграждението, това са елементи, които насочват към квалифициране на платформата като работодател.

Контролен лист дали цифровата трудова платформа е работодател

  • Платформата на практика определя размера на възнаграждението на лицето, извършващо работа през платформа или поставя горни граници за него.
  • Платформата изисква от лицето, извършващо работа през платформа, да зачита специфични задължителни правила по отношение на външния вид, поведението спрямо получателя на услугата или извършването на работата.
  • Платформата упражнява надзор на извършването на работата или проверка на качеството на резултатите от работата, включително с електронни средства.
  • На практика се ограничава свободата, включително чрез санкции, на организиране на личната работа, по-специално - на свободата на лицето, извършващо труд чрез платформа да избира само работното си време или периодите си на отсъствие, да приема или отхвърля задачи или да използва подизпълнители или заместници при осъществяване на дейността.
  • На практика се ограничава възможността на лицето, извършващо труд чрез платформа, за изграждане на клиентска база или за извършване на работа за трети лица.

Този контролен лист се базира на критериите за контрол, заложени в проекта за директива. Ако платформата отговаря на поне два от критериите в контролния лист, компетентните органи приемат, че е налице законовата презумпция за трудово правоотношение. Според проекта тази правна презумпция би се прилагала във всички правни и административни производства, включително започнатите от националните органи, които са компетентни за прилагане на трудовото законодателство и правилата за социална закрила, и може да бъде оборена, като се докаже липсата на трудова връзка чрез позоваване на националните определения. Доказателствената тежест е за цифровата трудова платформа, която ще трябва докаже, че е не е налице трудово правоотношение.

Лицето, което полага труд чрез платформа като работник

Качеството на "работник" може да обхване правни конструкции и извън типичния трудов договор. Квалифицирането като "фрийлансър", "самостоятелно заето лице", "доставчик на услуги на свободна практика" съгласно националното право не изключва възможността дадено лице да бъде квалифицирано като "работник" по смисъла на правото на Съюза, ако е на свободна практика само фиктивно, като по този начин се прикрива реално трудово правоотношение (вж. в този смисъл решение Allonby, C-256/01, EU:C:2004:18, т. 71; FNV Kunsten Informatie en Media v Staat der Nederlanden, C-413/13, ECLI:EU:C:2014:2411). .Това означава, че не е от основополагащо значение как е именуван договорът с лицето, което работи чрез цифрова трудова платформа.

Контролен лист дали лицето, извършващо работа чрез платформата, е работник

  • Лицето упражнява редовно или в определени периоди от време труд чрез платформата, в полза на платформата и под ръководство на платформата.
  • Лицето получава възнаграждение от платформата.
  • Лицето не е напълно автономно при изпълнение на задачите/работата от платформата.
  • Лицето не може да определя само поведението си на пазара, а алгоритмите на работа в платформата по-скоро задават качеството и количеството на неговите задачи.
  • Лицето не действа изцяло или преимуществено на свой стопански риск.
  • Лицето, макар теоретично да има възможност само да определя елементи като работното си време, дали да поема определени задачи или не, понася негативни последици от липсата на реакции в определен срок или отказ да поема възлагания, включително може да се стигне до преустановяване на даване на поръчки/ поръчки с предимство.

Контролният лист дали лицето, извършващо работа чрез платформата, е работник, е примерен и е формулиран на база знакови съдебни производства в различни юрисдикции (напр. по случаите Glovo, Uber) без да се цели изчерпателност. При повече утвърдителни отговори/ маркиране на повече от полетата в примерния контролен лист за работник, може да се окаже, че лицето всъщност изпълнява едно прикрито трудово правоотношение. Това ще доведе до възможност то да се ползва от тpyдoвитe и coциaлнитe пpaвa, ĸoитo пpoизтичaт oт cтaтyca нa paбoтниĸ (напр. пpaвo нa минимaлнa paбoтнa зaплaтa (ĸoгaтo cъщecтвyвa тaĸaвa), ĸoлeĸтивнo дoгoвapянe, paбoтнo вpeмe и здpaвнa зaщитa, пpaвo нa плaтeн oтпycĸ, дocтъп дo зaщитa cpeщy тpyдoви злoпoлyĸи и др.).

Все още няма коментари
Нов коментар