Заплатите в съдебната система - два еднакви европроекта и никаква прозрачност

Все още от ОЛАФ не са проявили интерес към това дублиране. Така или иначе, близо десет години програмното бюджетиране в съдебната власт е една недостижима цел, но пък ВСС в различните си състави е спазарил 1.3 млн. лв. за "решаване" на този проблем.

Фактът, че ВСС продължава да планира разходите си без програмен бюджет не води непременно до извода, че промените в бюджета на съдебната система, както и в заплатите на магистратите, са необосновани. Проблемът е, че липсват критерии за оценка на логиката при една или друга промяна, се казва в анализа. В този контекст е и ситуацията с възнагражденията на магистратите - дори и при отчитане темпа на инфлацията не може да се разбере логиката зад увеличението на разходите за заплати в съдебната власт в България. (вижте Графика 1)

Източник: Страница на ВСС и Евростат Преглед на оригинала

Никой не оспорва парите за заплати на магистратите, проблемът е, когато няма убедителни мотиви зад тези увеличения, нито яснота дали те са достатъчни. "Защо веднъж те нарастват с повече от 8 процента (2016 г.), а след това с 13,5% (през 2019 г. спрямо 2018 г.), при положение, че в този период инфлацията върви в обратна посока? Това се случва при положение, че не се провежда реформа в заплащането, която безспорно да бъде обвързана с административната реформа на съдилищата и прокуратурата", се казва в анализа.

Това пречи и да се направи анализ на ефективността и ефикасността на тези разходи. Данните позволяват да се изчисли условно "цената на едно приключило дело", като се раздели бюджета на системата на броя на делата. След 2015 г. тази стойност нараства ежегодно, като през 2015 г. едно дело е струвало средно 827 лв., през 2018 г. то е било 1017 лв., а за последната 2019 г., за която има данни, е вече 1180 лв. (вижте Графика 2)

Източник: Министерство на финансите и ВСС Преглед на оригинала

А, както се вижда от таблицата по-долу, броят на делата расте непрекъснато. Интересното е, че през 2017 г. броят на свършените дела е повече от следващите две години (2018 и 2019), но сумата за разходите по едно дело за тези две години пак расте.

Как се определят възнагражденията на магистратите

Основната заплата на тримата големи - председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, главният прокурор, както и на директора на Националната следствена служба, са законово определени - те са 90 на сто от възнаграждението на председателя на Конституционния съд, което по груби изчисления означава около 7000 лв.

Законът определя и основната месечна заплата на най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност - двукратния размер на средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера. Доколкото средната заплата в обществената сфера за миналата година е 1422 лв., това означава, че най-ниската основна заплата в системата към края на 2020 г. е 2844 лв. Възнагражденията за останалите длъжности в органите на съдебната власт се определят от Висшия съдебен съвет, а както икономическа и финансова обосновка, така и мотиви за това липсват.

Според модела на изчисление на заплатите на магистратите, младши магистратите трябва да взимат две средни работни заплати в държавния сектор, така както са изчислени от НСИ. Същественото тук е, че НСИ не предоставя информация за заплата/и в държавния сектор (средна или каквато и да било друга). Има информация за заплатите в обществения сектор и тя е използвана в таблицата като основа за формиране на основното възнаграждение на най-ниското ниво заплащане магистрати в съдебната власт - младши магистратите.Представените данни са само тези за настоящата година, тъй като целта не е да се коментират самите възнаграждения, а да се демонстрира принципа, на който става изчислението на заплатите в съдебната власт, като това е "видимата" част. Невидимата е заплащането за ранг и друго допълнително възнаграждение за магистратите, както и заплащането в съдебната власт извън магистратите – за тях няма публично достъпни модел или методика за формирането им. Преглед на оригинала

Отделно от всичко това магистратите в системата получават набор от допълнителни възнаграждения: за ранг; за продължителна работа - 2% върху основната заплата за всяка година трудов стаж, но не повече от 40 %; бонуси - за постигнати резултати (т.нар. допълнително материално стимулиране), които се определят по усмотрение на административния ръководител. Законът предвижда още възможност за допълнителни възнаграждения за натовареност, както и поощрения - пак по усмотрение на началниците. А специално за магистратите в специализираните съдилища се даде възможност съответната колегия на ВСС да определя отделни бонуси - до 6 заплати годишно.

Увеличения по време на пандемия

В началото на февруари т.г. Пленумът на ВСС взе решение за 10% увеличаване на заплатите и възнагражденията за ранг в съдебната власт със задна дата - от 1 януари 2021 г. В началото на миналата година заплатите отново бяха вдигнати с 10%. Няма данни дали в други държави членки е правено подобно увеличение. Във Великобритания през изминалата 2020 г. съдиите получават увеличение с 2% едновременно със заети в полицията, учители, военослужещи, служители в пенитенциарните заведения и др.

С оглед на всичко това и не на последно място - поради ситуацията с пандемията от СOVID-19, решението на Пленума на ВСС изглежда неадекватно, се казва в анализа. В много сектори възнагражденията бяха намалени или изобщо спрени. Това не се случи в най-важните за адекватното функциониране на държавата сектори - здравния сектор, МВР, социалната сфера, образованието и съдебната власт, но само в съдебната власт няма програмно бюджетиране.

Липсата на ясни критерии и условия, по които се определят заплатите и допълнителните възнаграждения в системата дават прекалено широки правомощия на административните ръководители, съответно на колегиите на ВСС, което създава и потенциални условия за оказване на натиск върху магистратите.

Точно затова едни постоянните препоръки на всички международни институции, които следят ситуацията със съдебната реформа в България, е въвеждането на прозрачни, ясни и обективни критерии за определяне на възнагражденията в съдебната система.

Биляна Гяурова-Вегертседер, изпълнителен директор на БИПИ

В много държави заплатите на магистрати и политици са публично известни

За разлика от много други държави, където заплатите на магистрати и политици са публични, и могат да се намерят включително и онлайн, защото са за сметка на държавния бюджет, у нас няма такова нещо. Това вкарва разсъжденията в сферата на догадките и работи за увеличаващо се недоверие към институциите.

Магистратите не са работници или служители, които могат да се обединяват в синдикати, да сключват колективни трудови договори и да преговарят за по-високо заплащане. Може да се каже, че това ги поставя в известна зависимост от изпълнителната и законодателна власти.

И тук идва ролята на ВСС, който е длъжен да отстоява независимостта, да може въз основа на ясни критерии да защити едни по-високи възнаграждения. Един от начините за постигане на ясни критерии е през реално въведен програмен бюджет на системата, където може да се види стойността на отделната дейност, нейното значение за системата и обвързаността й с другите дейности. Упорството на ВСС да не въведе програмно бюджетиране работи директно и за снижаване на доверието в системата. Доказателство за това е и вдигането от първи януари на заплатите на магистратите с 10% без абсолютно никакво обяснение защо и по какви критерии се извършва това.

Самите магистрати през представителното изследване, което направихме, казват, че искат яснота в критериите, искат комбинация от фактори, които да определят размера на възнагражденията на база не само ранг, но и натовареност и качество на работата. Само по този начин ще се избегне политизирането на процеса с определяне на възнагражденията на магистратите и ВСС ще разполага с реални лостове за настояване за увеличаване на заплатите. Разбира се, остава отворен въпросът дали ВСС иска това.

Препоръки

Анализът приключва с препоръки, сред които:

• Сериозни реформи за уеднаквяване на натовареността на магистратите.
• Водещ принцип при определяне на възнаграждението следва да бъде комбинация от трите основни критерия - нивото, в което работи магистратът, ранг и стаж.
• Основното заплата да се определя като процент от възнаграждението на председателя на ВКС / главния прокурор, с различен процент за различните нива в системата.
• Допълнителното възнаграждение за работещите в спецправосъдието да бъде премахнато;
• Размерите на бонусите за резултати да се определят от Общото събрание на съдиите/прокурорите (за което настоява и голяма част от магистратите в представителното изследване);
• Като качествени критерии за определяне на допълнително възнаграждение да влязат и становище за етично поведение/почтеност, както и качеството на неговата работа, установено чрез инстанционния контрол;
• Въвеждането на програмно бюджетиране да се случи в най-бързи темпове;
• Въвличане на специализирани и професионални неправителствени организации за информиране и обсъждане на проектите за реформа на възнагражденията в системата.