Очаквано президентът върна закона за прокурора, който ще разследва главния

В мотивите му се прави кратък преглед на всички лутания на ГЕРБ в търсене на решение, като се започне от оповестения на 14 юни 2019 г. законопроект на Данаил Кирилов за отстраняване от длъжност на тримата големи, нов законопроект от 7 декември 2019г., след като Венецианската комисия поряза този на Кирилов, проекта за нова Конституция и настоящия закон, който бе променен концептуално от вносителите си в движение.

Решение трябва да бъде намерено, но то може да бъде ефективно и трайно само ако се основава на обществено обсъждане и открит диалог с професионалната и експертна общност в страната, заключава президентът.

Законът ще застраши автономността на главния прокурор и заместниците му, защото дава инструмент за натиск

Възраженията на държавния глава срещу закона са формулирани в няколко отделни пункта, а колкото и неочаквано да е първото от тях е гласи, че законът ще доведе до съществено застрашаване на автономността на главния прокурор и на неговите заместници. В рамките на йерархизираната прокуратура това пък ще застраши и автономността на всички останали прокурори.

Статутът на специалния прокурор, който ще разследва главния и заместниците му, е практически приравнен с този на самия главен прокурор: и двамата се избират от ВСС при сходни критерии, разликата е единствено в това, че главният прокурор се назначава от президента. Новият специален прокурор е част от прокуратурата, но подобно на главния прокурор неговите действия не подлежат на йерархичен контрол. "Когато определени прокурорски решения се вземат извън системата за йерархичен контрол, те много по-лесно могат да се използват за прикриване на престъпление, а разследването да служи за упражняване на незаконно въздействие върху самия главен прокурор, неговите заместници, а чрез тях - и върху обикновените прокурори. Не е случайно, че подобно институционално решение не се открива никъде другаде в държавите членки на Европейския съюз", се казва в мотивите на президента.

Законът е нов етап на превръщането на специализирания съд в извънреден съд

Извънредните съдилища са забранени от конституцията, защото те се създават за постигане на определени политически цели. През 2011 г. в свое решение Конституционният съд прие, че това което разграничава специализирания от извънредния съд е, че той е специализиран за разглеждане на определен вид дела, но не и според конкретни характеристики на подсъдимите. Междувременно обаче спецсъдът започна да се специализира и по подсъдими, след като през 2017 му бяха прехвърлени определен кръг дела на депутати и магистрати. Сега новият закон предвижда, че делата срещу главния прокурор и заместниците му ще са подсъдни също на спецсъда, независимо за какви престъпления става дума. Това елиминира всякаква илюзия за предмет на специализация на сепцъсда, "той се превръща в извънреден съд, а с това се компрометира и независимостта на съдебния контрол над действията на прокурора по разследването срещу главния прокурор или негов заместник, се сочи в мотивите на президента.

Отново болната тема за съдебния контрол върху отказите на прокуратурата да разследва

Ако заместник на главния прокурор нанесе тежка телесна повреда на някого, но прокуратурата откаже да започне разследване, пострадалият ще може да обжалва този отказ пред съд. Но ако някой гражданин бъде осакатен от редови прокурор или от който и да било друг човек, отказът на прокуратурата да образува досъдебно производство няма да може да бъде обжалван пред съд.

Това е само един от абсурдите, които следват от закона на управляващите за новия суперпрокурор, който ще разследва главния прокурор и заместниците му - далеч не най-същественият, но достатъчно ясен за широката публика.

Такова необсновано нарушение на принципа за равенство на гражданите пред закона е особено обезпокоително от гледна точка на правата на пострадалите от тежки престъпления, се казва в мотивите на президента.

В основата на този проблем лежи принципната тема за липсата на съдебен контрол върху отказите на прокуратурата да започне разследване, което по същество е начин за разпъване на чадър върху извършители на престъпления.

Друг въпрос, който поставя президентът, е, че управляващите напълно загърбват решаването на системния проблем с ефективността на разследванията на престъпления, свързани с насилие, който за България е констатиран по серия дела на Европейския съд по правата на човека. Темата за липсата на гаранции за ефективно разследване на главния прокурор е само един аспект от този проблем.