Теодора Георгиева: Европейската прокуратура чака много дела от България

От 1 юни сме работещи, защото от тази дата ЕПр започва да приема сигнали и преписки за престъпления с европейски средства, като на практика това ще става през три канала. На първо място, от 1 юни на сайта на ЕПр е активирана възможността абсолютно всеки човек да подаде сигнал за измама, засягаща финансовите интереси на Европейския съюз, както официално е формулирана компетентността на прокуратурата. Формата за подаване на сигнала е опростена максимално, всеки гражданин на ЕС има възможност на своя собствен език лесно да попълни данните. Подател на сигнал може също така да бъде и юридическо лице.

Разбира се, анонимни сигнали не се приемат, но същевременно има сериозна система за защита на личните данни. Тя се състои в това, че личните данни на сигналоподателя са достъпни единствено за европейския прокурор и делегирания прокурор, на когото е разпределено делото. Тези данни не излизат от електронната база данни на Европейската прокуратура, т.е. те дори могат да не фигурират на хартия в досието, което се намира в държавата членка.

Така всеки гражданин, абсолютно всеки, може да подаде сигнал. Ето например вие правите някакво разследване, подавате ни данните, сканирате и прилагате документите, ако разполагате с такива, и това веднага идва при нас.

И ще имам обратна връзка?

Точно така. Всяка институция може да бъде сезирана от всеки, а институцията винаги дължи отговор. Вие при всички случаи ще имате обратна връзка, ще бъдете уведомена дали приемаме сигнала ви, защото той попада в нашата компетентност или пък - не го приемаме, защото е очевидно извън предмета на компетентост на ЕП.

И когато ЕП не е компетентна?

Сигналът се препраща на съответния компетентен национален орган - било то прокуратура или агенция, натоварена с някакви контролни функции. Като вие, разбира се, ще бъдете уведомена за това.

Фотограф : Капитал

Как Европейската прокуратура ще получава сигнали от български институции?

Това е вторият канал за получаване на сигнали, което ще става през различна електронна платформа, не през тази, която е за граждани и юридически лица.

По регламент всяка национална институция може да сезира прокуратурата. Идеята е тази платформа да съществува в компетентни национални органи - ДАНС, НАП, митници, СДВР, ГДБОП, с една дума - всички структури в рамките на МВР и Министерството на финансите, които се занимават с финансови разследвания на действия, които биха били потенциално застрашаващи финансовите интереси на ЕС. Във всяко от тези звена трябва да има оправомощено лице, което професионално да въвежда тази информация в специална таблица като сигнал от името на институцията. Очаква се, че за разлика от сигналите, подадени от граждани, тази информация ще бъде поднесена по-структурирано и професионално, с посочване на потенциалната щета, потенциално заподозряно лице, кратко изложение на факти, възможната правна квалификация, която, разбира се, не е обвързваща за нас, достатъчно е да се посочи измама със средства, отпусната по някаква програма.

Като сериозен проблем се очертава - не само за България, но и пред много от колегите от други държави членки, че ние нямаме такава фигура "заподозрян". Нещо повече, по нашето право, за да придобиете качество обвиняем трябва да има достатъчно доказателства за извършено престъпление не просто защото някой е подал сигнал срещу вас. Така или иначе, този термин "заподозрян" съществува в регламента, който е пряко приложим, поради което в таблицата, където се въвеждат данните, трябва да се посочат данни за потенциално заподозряно лице - да речем изпълнителя на обществената поръчка или възложителя, в зависимост от фактите.

Третият канал, по който ние ще получим информация и който се очертава като проблемен, в смисъл, че ще имаме много голям наплив, това са вече образуваните дела и преписки, които ще ни бъдат изпратени от националните прокуратури. Проблемът с тях е, че имаме много малък срок за да преценим дали да ги приемем по компетентност - само 5 дни, като този срок, с разрешение на европейския главен прокурор за всеки конкретен случай, може да бъде удължен с още 5 дни.

Колко дела очаквате на да получите?

Получаваме много различни данни за това. Грубо казано, в началото очакваме към 2000 дела от всички държави.

А българските дела?

Едва в понеделник получихме поисканата актуална справка от българската прокуратура, подписана от г-н Камен Михов, завеждащ отдел във ВКП. В нея е посочено, че става въпрос за приблизително 200 досъдебни производства и приблизително 50 преписки за такива престъпления.

Какво се получава, когато гражданин на ЕС подаде сигнал през електронната платформа до европейската прокуратура, но получи отказ да се разгледа сигналът?

Първо да отбележа, че не е задължително сигналът да се пуска през сайта, можете да отидете с лист хартия и при делегираните прокурори, да занесете сигнала на тях.

Ако те откажат да започнат разследване, отказът се жали пред европейския прокурор, т.е. пред мен и пред камарата. Това означава, че няма аз еднолично да реша съдбата на сигнала, а тричленната камара, която работи с мен. Иначе казано, по едно дело ще работят най-малко четирима прокурори (казвам най-малко, защото делегираните прокурори могат например да са двама) и крайното решение е на камарата.

Общо 15 камари има в ЕП, във всяка камара има по трима европейски прокурори от три различни държави. А всяко дело, което постъпва, ще се разпределя на различни камари, това означава, че всички 21 европейски прокурори от други държави ще придобият впечатления и знания както за сигналите, които идват от България - независимо дали от граждани или от национални компетентни органи, така и за информацията, така и за действията на нашите прокурори тук. Т.е. няма как нещо да "потъне", по някакъв сигнал да не се работи.

Отделно от това всяка година ЕП трябва да прави отчет, който не е вътрешноведомствен, а за Европейския парламент, за ЕК и за националните парламенти. Така, ако имаме институционални засечки в някоя държава, ЕП може директно да се обърне към тези институции.

Как ще гарантираме анонимността на подателите на сигнали, вярваме ли на делегираните прокурори?

Трябва да им вярваме, нямаме друг начин. Иначе не е възможно на местно ниво да се проведе разследване.

Затова беше този стриктен подбор.

Да.

Как се определя броят на делегираните прокурори за всяка държава - според броя на населението, броя на очакваните дела или по друг критерий?

Според регламента всяка държава трябва да има най-малко двама делегирани прокурори. Конкретното число за всяка държава се определя по предложение на главния европейски прокурор със съгласието на националните власти след консултации. Нали разбирате, че не очакваме да имаме много сигнали от Люксембург или Финландия, например.

Ние имахме онлайн среща с г-жа Красимира Филипова, зам. главен прокурор, на която г-жа Кьовеши предложи делегираните прокурори от България да бъдат 10. Логично критериите са брой очаквани дела и брой на населението. Имаме очаквания за много дела от България, защото има много висящи дела, а имаме очаквания за нови сигнали. Освен това, в рамките на Европа България не е малка държава, а средно голяма държава - и като население, и като територия.

Четох някъде, че сме имали еднакъв брой делегирани прокурори с Румъния, но това не е вярно. Румъния ще има 15 делегирани прокурори, просто при тях също не е приключила процедурата. Разликата е, че те предложиха 6 прокурори и всичките 6 бяха одобрени, остават 9. Казаха: "Продължаваме да търсим". А нашите власти предложиха 10, четири бяха одобрени, но нови не бяха предложени. Вместо това получаваме изявление, че процедурата за ВСС била приключила, което не е вярно.

Фотограф : Цветелина Белутова

В какъв смисъл?

Прокурорската колегия на ВСС и по-конкретно съставът от колегията, който участваше в комисията по подбор на кандидатите, прие правила за подбор на делегирани прокурори, които са публикувани на сайта на ВСС. В тези правила изрично бе записано, че в случай на отхвърляне на един кандидат, ще бъде предложен следващият или следващите.

Вместо това в средата на май в интервю по БНТ г-н Евгени Иванов, прокурор и член на ВСС, заяви, че за тях процедурата е приключила, защото на България се полагали двама делегирани прокурори, а пък ние сме си пратили четирима, т.е. предостатъчно.

Аз бях много впечатлена от това изявление, защото, първо, ВСС няма правомощия да прекратява процедура, която е започната от европейския главен прокурор, второ, това е нарушение както на регламента за създаване на европейската прокуратура, така и на правилата, които те самите във ВСС са си приели.

Когато първия път колегията отхвърли четирима от кандидатите, беше изпратено писмо до ВСС, с копие до заместник главните европейски прокурори, в което се отправя искане да се номинират следващите кандидати, според правилата. Тогава г-н Гешев и членът на ВСС прокурор Чапкънова заявиха, че няма да правят предложения в тази процедура, защото тя все още не е приключила. И ще се произнесат чак когато приключи цялата процедура, когато сме наясно с крайния резултат. Тогава колегията с решение прие писмото от ЕП за сведение.

В началото на май изпратихме второ писмо, отново с покана да се изпратят нови кандидати. И до ден днешен не ми е известно то да е докладвано на заседание на ВСС, макар че имаме обратно известие от Министерството на правосъдието, чрез което се осъществява кореспонденцията, че писмото е получено. Нямаме никакъв отговор.

Какво е това, саботаж от страна на ВСС?

На пръв поглед изглежда като незряла реакция на това, че не бяха одобрени първите кандидатури. За другото мога само да гадая. Нямам обяснение защо тази процедура не се придвижва. В момента политическата обстановка е такава, че няма външно вмешателство.

Т.е. в период на междувластие няма кой да каже кой да се избере?

Не бих могла да коментирам.

Добре, това ли е обяснението за ниския интерес към конкурса за делегирани прокурори, на който се явиха само 33 кандидати - недоверието, че това е честен конкурс, или високите изисквания?

По мое мнение кандидатите не бяха чак толкова малко предвид изисквания профил - за опит при разследване на финансови престъпления, а освен това и много добро ниво на владеене на английски език.

Проблемът по-скоро е в това, че по необясними причини бяха избрани колеги, които при препитването пред ВСС на въпроса "Вие нямате опит, как ще компенсирате това?", даваха отговори в диапазон от "с ентусиазъм" до "все някак ще се справим". Същевременно колеги с по 20 години стаж в Софийската градска прокуратура, с поглед върху пречките, които можем да очакваме в процеса за необходимите законодателни промени и др., не бяха одобрени. Включително имаше колега, който, преди да стане прокурор, е превеждал книги от английски. И това поставя въпроса за начина и очакванията от този конкурс.

Колко са делегираните прокурори?

Като крайна бройка трябва да са 140. Но в момента няма делегирани прокурори от Словения, там има политически проблем, и от Финландия - там пък просто няма кандидати.

За какъв период назад могат да се подават сигнали до Европейската прокуратура за измами, свързани с евросредства? Какъв е времевият обхват на нейната компетентност?

За всички престъпления, извършени с европейски средства след ноември 2017 г., (когато влиза в сила регламентът), данни и сигнали могат да се подават до ЕП и тя ще реагира на всеки от тях. Сега, има някои особености, например, ако, да речем, става въпрос за продължавано престъпление, то може да е започнало и преди това, но да е продължило и сред ноември 2017 г. и по него да няма влязла в сила присъда.

Каква роля може да играе европейската прокуратура в разкриването на конфликт на интереси и влияние отгоре при раздаването на големи инфраструктурни поръчки? При нас големите проблеми с еврофондовете са инфраструктурните проекти.

Компетентността на ЕП са престъпленията, засягащи финансовите интереси на Съюза, които са предвидени в Директива (ЕС) 2017/1371, "така както е въведена в националното право". В нея измамите, които увреждат финансовите интереси на Съюза, са разграничени на такива, които са свързани с възлагането на обществени поръчки и такива, които не са свързани с обществени поръчки. Същевременно, ние в нашия Наказателен кодекс (НК) нямаме текст, който да споменава термина "обществени поръчки". В директивата се въвежда задължение за държавите членки да въведат наказателна отговорност за юридическите лица поне тогава, когато става въпрос за престъпни деяния, свързани със засягането на финансовите интереси на ЕС. Като минималните наказания са забрана за участие в обществени поръчки за някакъв период, съдебна ликвидация, лишаване от възможност за публично финансиране от държавата.

В българското право това не е въведено, директивата също не е напълно имплементирана.

Имаме интерес да въведем тези текстове в НК, за да може да се работи по тях. Трябва да имаме ясно инкриминиране на нередностите при провеждане на процедурите. Например да може да се проследи, ако дадено юридическо лице, което участва в обществена поръчка, или подизпълнителят, или под-подизпълнителят има, да речем, неплатени данъци, неплатени осигуровки, заявило е материалн- техническа обезпеченост, каквато всъщност няма, не е декларирало задължителна по закон информация, или пък средствата са употребени за въпросния проект, но не изцяло или не само по предназначението, за което са отпуснати и т.н. С други думи - всякакво отклонение както в документацията на юридическото лице, с която са спечелили поръчката, така и при разходването на средствата, да води до наказателна отговорност по българския НК.

При такава корупция винаги участват властови органи. Как ще осигурите съдействие от българските власти?

Това е отговорност на делегираните прокурори и на европейския прокурор - те не трябва да позволяват такова вмешателство. Ако пък има данни, че някой се опитва да влияе - аз съм далеч от мисълта, че няма да има такива опити - те следва да ни информират.

Има няколко контролни механизма. Ако се види, че делото не върви, може да бъде иззето от един делегиран прокурор и да бъде възложено на друг. Например в случай, че не изпълнява указанията на камарата или не води разследването в съответствие със събраните доказателства. В изключителни случаи може и европейският прокурор с разрешение на камарата да изземе делото и да го гледа. Също така по българското право едно разследване може да бъде иззето от един разследващ орган и да бъде възложено на друг по преценка на прокурора.

Пак опираме до интегритета на делегираните прокурори.

Винаги ще опираме до хора. Нямам причина да се съмнявам, че избраните са добри и почтени професионалисти.

Знаете за идеята за закриване на специализираните съдилища и прокуратури, към които трябваше да са делегираните прокурори и да внасят там делата. Би ли имало проблем с оглед ефективността на работата, ако се предвиди, че тези дела ще отидат в други звена?

Не виждам никакъв проблем, тъй като, ако бъде приета такава законодателна промяна, не допускам, че законодателят няма да предвиди къде ще се гледат делата на ЕП. В много държави се предвижда тези дела да се гледат според териториалната компетентност, т.е. няма един съд, който централизирано да гледа всички дела. За мен не стана много ясно защо трябваше ЕП да се пришива към специализираната прокуратура, още повече че по регламент камарата има право да вземе решение делото да се внесе не в български национален съд, а, да речем, в немски, ако примерно престъплението се развива между български и немски дружества. Не е сериозно прокурор да си избира съда, трябва да може пред всеки съд да си докаже тезата.