Може ли Гешев да извърши престъпление? Ако разреши наблюдаващият прокурор

В началото бе Цветанов

Прокурорската опорка, че няма проблем да се оповестява информация от СРС, щом е приобщена като доказателство в досъдебното производство и има разрешение от наблюдаващия прокурор, е с десетгодишна давност. Тя беше създадена през 2011 г., за да оневини тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов, след като той чете от парламентарната трибуна стенограма от подслушани разговори между лекари в Горна Оряховица и хвърли върху тях чудовищното обвинение, че умишлено са умъртвили новородено, като са го хвърлили във фризера. Ден преди това лекарите демонстративно бяха изведени с белезници от болницата след унизителна демонстрация по претърсване. По-късно стана ясно, че на подслушване всъщност е бил поставен шефът на болницата д-р Миролюб Кожухаров, който "случайно" е лидер на СДС в града по това време и срещу когото било образувано досъдебно производство за обществена поръчка (впоследствие претърпяло фиаско).

Цветан Цветанов Фотограф : Юлия Лазарова

Така започна публичната част на този казус, по който прокуратурата се постави в ролята на обслужващ персонал на Цветанов и МВР в една твърде гнусна интрига.

Разговорите за бебето са хванати случайно при слухтенето в болницата. На 2 декември 2010 г. наблюдаващият прокурор Тихомир Шабов изисква изготвянето на веществени доказателствени средства от подслушаните разговори (т.е. сваляне на текста), а на 3 декември сутринта те били получени. Веднага е образувано ново дело - за убийство на бебе, и към него са приобщени въпросните ВДС. Светкавично наблюдаващият прокурор по новото дело Светослав Калчев иска от вътрешния министър Цветанов декласифициране на информацията в тях, незабавно получава такова разрешение, след което във Великотърновската окръжна прокуратура е взето решение за провеждане на брифинг по новото дело заради "медийния интерес и превратното отразяване на действията на прокуратурата". Брифингът се провежда в 11.30 часа, на него първо прокурорите Калчев и Румяна Ирманова оповестяват разговорите на лекарите след израждането на бебето. Междувременно на свой ред Цветанов прави искане до наблюдаващия прокурор Калчев да му разреши публичното четене на стенограмите. Получава разрешение, отива в парламента и чете изразително. Всички са стъписани.

Скандалът беше огромен, обществото - потресено, лекарите, които към този момент масово протестират, са покрусени. На този фон БСП сезира прокуратурата за извършено от Цветанов престъпление - разгласяване на информация, придобита със СРС, извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство. В сигнала на БСП до прокуратурата, изготвен от Михаил Миков, тогава депутат на левицата и преподавател по наказателно право, действията на Цветанов се квалифицират като престъпление по чл. 145а от Наказателния кодекс (виж карето).

Не било СРС, най било ВДС

Делото в прокуратурата беше засекретено. Голямата изненада беше, когато на 30 януари 2011 г. зам.-градският прокурор на София Божидар Джамбазов, считан за принципен юрист, отказа да образува наказателно производство срещу Цветанов с мотив, че той не е извършил престъпление, защото не е чел информация от СРС, а информация от ВДС. Нищо че става въпрос за същата информация, събрана със СРС и защитена от закона. Данните, съдържащи се в едно веществено доказателствено средство, могат да се разгласяват с разрешение на наблюдаващия прокурор, такова разрешение е дадено, следователно няма никакво нарушение нито на Цветанов, нито на прокурорите, казва прокурор Джамбазов.

Подобна теза всъщност изцяло обезсмисля текста на чл. 145а от НК, създаден срещу злоупотреби от органите, които прилагат СРС, като ограничава използването на тази информация само за целите, за които е събрана. Този текст не се интересува в каква форма е информацията - дали в СРС или ВДС. И от него следва, че така събраната информация не може да се използва за внушения към обществото и оборване на публикации. Постановлението на Джамбазов е потвърдено от прокурор Бранислав Славов от Апелативната прокуратура - София. Въпросът е приключен.

Само две години по-късно досъдебното производство срещу лекарите от Горна Оряховица беше прекратено, без да стигне до съд, след като три последователни експертизи доказаха, че бебето е било мъртвородено. Междувременно професионалният и личният живот на тези хора беше съсипан, пострадаха и семействата им. През юли 2019 г. един от лекарите осъди прокуратурата за 40 000 лева обезщетение за претърпените вреди. Другите лекари, обясняват колегите им, не посмели да водят дела.

Никой от прокуратурата и МВР не понесе негативи за опитите да се коригират медиите и "да се обясни на обществото" как доблестно се разправят с убийците на бебета. Напротив, прокурорите Джамбазов, Калчев, Ирманова и Шабов просперираха в службата. Няма значение какво става с делата им.

Десет години по-късно

Укорите срещу главния прокурор Иван Гешев, че е превърнал избирателното разпространяване на доказателства по досъдебни призводства, включително и данни от СРС, в основна дейност на прокуратурата, не са отскоро. По този повод има много становища на юристи, адвокатски колегии, неправителствени организации и др. В сигнала на министрите Рашков и Стоилов се съдържат и данни, че Гешев е разпоредил публикуване на придобити чрез СРС звукозаписи и стенограми на разговор между президента и командващия ВВС генерал Цанко Стойков, както и данни, придобити със СРС, от разговор на журналиста Огнян Стефанов и депутата Александър Паунов с обвиняемия бизнесмен Васил Божков.

Гешев извади познатата защита. "Не става въпрос за СРС-та, а за веществени доказателствени средства. Според закона те се обсъждат в открито съдебно заседание и всеки може да ги чуе. Досъдебната фаза е непублична, затова има разпоредба, която позволява на прокурора да се обявят определени доказателства", заяви Гешев на 22 юли т.г. след заседанието на ВСС.

Същото повториха и подчинените му. Гешев не е извършил престъпление, защото е оповестил веществени доказателствени средства, които се различават от СРС, обяви Валинтина Маджарова, която от месец вече е титулярен шеф на Специализираната прокуратура. Според Калина Чапкънова от Прокурорската колегия на ВСС това са данни, които могат да се огласят с разрешение на наблюдаващия прокурор "с оглед правото на обществото да се информира за действията на прокуратурата".

"Материали по разследването могат да се разгласяват с разрешение на прокурора, но не и когато разгласяването им представлява престъпление. Прокурорът не може да разрешава да се извърши деяние, което законодателят е въздигнал в престъпление". Репликата е от интервю на адвокат Даниела Доковска пред "Дневник", дадено преди година и половина по повод на разпространените до медиите разговори между ген. Цанко Стойков, президента Радев и още двама души.

За неюристите е трудно да се ориентират в тази разлика между СРС и ВДС (а и за много юристи). Изразът "чете СРС", или "оповестява СРС", всъщност е безсмислица - в контекста, в който се употребява. Специалното разузнавателно средство всъщност е действието, способът (подслушване проследяване и т.н.), а не събраните с него данни. (Защитата на тези способи е в друг текст на НК.) Вещественото доказателствено средство е например стенограмата, която възпроизвежда информацията от този запис. Точно тази информация е защитена от закона, който забранява нейното използване за цел, извън предвидените в закона. Законът не се интересува от формата, той защитава съдържанието. Да се заяви, че Цветанов не е чел СРС, а ВДС е също такава безсмислица като твърдението, че Гешев не е давал нареждане да се разпространяват СРС, а ВДС.

Действително, както сочи самият Гешев в защитната си теза пред ВСС, в свое решение Върховният касационен съд приема, че когато данните, придобити със СРС, бъдат внесени в съда като част от доказателствения материал, те могат да бъдат оповестявани. Немаловажната подробност е, че в това решение става въпрос за равенството на страните в процеса и правото на всички страни да се запознаят с доказателствата в съдебната фаза на делото. ВКС не се произнася по въпроси на досъдебното производство, а само за съдебната практика. Спорът за правилното приложение на чл. 145а НК няма шанс да влезе в съда, за да бъде разрешен, защото очевидно няма прокурор, който да се осмели да разследва главния прокурор и да внесе обвинителен акт в съда.