Седмичен бюлетин за правни новини

Прокуратурата и КПКОНПИ срещу Кирил Петков и Надежда Йорданова; КС потвърди правомощието на правосъдния министър да сезира ВСС за нарушения на тримата големи

Галина Захарова пое ръководството на Върховния касационен съд в четвъртък, 10 февруари, на заседание на Пленума на съд. Пред Пленума Захарова заяви: "Председателят на съда е част от общността, неговото място е сред съдиите, при определени обстоятелства – пред съдиите, но никога срещу съдиите". И призова "да не се връщаме към миналото", но да "имаме мъдростта да си правим изводи от това, което сме преживели".
Галина Захарова пое ръководството на Върховния касационен съд в четвъртък, 10 февруари, на заседание на Пленума на съд. Пред Пленума Захарова заяви: "Председателят на съда е част от общността, неговото място е сред съдиите, при определени обстоятелства – пред съдиите, но никога срещу съдиите". И призова "да не се връщаме към миналото", но да "имаме мъдростта да си правим изводи от това, което сме преживели".
Галина Захарова пое ръководството на Върховния касационен съд в четвъртък, 10 февруари, на заседание на Пленума на съд. Пред Пленума Захарова заяви: "Председателят на съда е част от общността, неговото място е сред съдиите, при определени обстоятелства – пред съдиите, но никога срещу съдиите". И призова "да не се връщаме към миналото", но да "имаме мъдростта да си правим изводи от това, което сме преживели".
Галина Захарова пое ръководството на Върховния касационен съд в четвъртък, 10 февруари, на заседание на Пленума на съд. Пред Пленума Захарова заяви: "Председателят на съда е част от общността, неговото място е сред съдиите, при определени обстоятелства – пред съдиите, но никога срещу съдиите". И призова "да не се връщаме към миналото", но да "имаме мъдростта да си правим изводи от това, което сме преживели".
Бюлетин: Капитал Право Капитал Право

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

Седмицата започна със синхронизирани действия на прокуратурата и КПКОНПИ по призоваване на премиера Кирил Петков и правосъдния министър Надежда Йорданова, които бяха окачествени като започване на открита война срещу правителството. Тези събития доминираха водещите новини през последните дни (вижте по-долу).

Конституционният съд прекрати делото, образувано по искане на главния прокурор срещу три текста от правилника на предишното Народно събрание, с които се предвиждаше изслушване на главния прокурор поне веднъж на три месеца в парламентарната правна комисия и възможност при обсъждането на годишните доклади на тримата големи парламентът да отправя препоръки, по изпълнението на които после да иска отчет. Основанието за прекратяване на делото е, че правилникът на 46-ото НС е отменен с приемането на новия парламентарен правилник на 47-ото Народно събрание. Парадоксът е, че в новия правилник фигурират дословно същите текстове като атакуваните от главния прокурор.

Антикорупционната комисия КПКОНПИ не съгласува втори пореден законопроект на правителството, изготвен в Министерството на правосъдието - промените в съдебния закон и Наказателно-процесуалния кодекс, предвиждащи закриването на спецправосъдието. Според КПКОНПИ законопроектът съдържа корупционен риск, защото не почива на обективен и точен анализ за ефективността и качеството на спецправосъдието и не отговаря на приоритета за борба с корупцията. КПКОНПИ вече отказа да съгласува промените в ГПК, с които процесуалното представителство на държавата по дела се прехвърля от финансовото към правосъдното министерство.

//ТОП 3

Прокуратурата и КПКОНПИ срещу Кирил Петков и Надежда Йорданова

В понеделник почти по едно и също време прокуратурата обяви, че призовава премиера Кирил Петков, за да й даде "пълен списък" на извършителите на престъпления, които са в основата на икономическата и криминалната престъпност в страната, заедно с доказателствата за това, а пък КПКОНПИ призова правосъдния министър Надежда Йорданова да се яви и лично да предостави на комисията сигналите срещу главния прокурор Иван Гешев, получени в министерството (вижте тук и тук). Министър Йорданова отговори, че няма да се яви в КПКОНПИ, защото не е работа на министъра да преразказва сигнали, нито пък комисията има правомощие да я привиква. Сигналите срещу Гешев, които имат отношение към дейността на КПКОНПИ, ще й бъдат препратени, заяви министърката, а иначе те ще бъдат внесени и във ВСС с искане на отстраняване на главния прокурор. Премиерът Кирил Петков се яви в прокуратурата в сряда, за да й предостави списък с 19 имена на лица, които според публична информация са замесени в тежки престъпления, но не е известно прокуратурата да ги разследва. Кои са сюжетите на първите девет обявени от Петков случаи вижте тук.

Конституционният съд потвърди правомощието на правосъдния министър да сезира ВСС за нарушения на тримата големи и да иска освобождаването им

Министърът на правосъдието може да внася във Висшия съдебен съвет (ВСС) предложение за предсрочно прекратяване на мандата на председателите на върховните съдилища и на главния прокурор заради тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и за действия, които накърняват престижа на съдебната власт (хипотезата на чл. 129, ал. 3, т. 5 от конституцията). Това прие единодушно Конституционният съд (КС) във вторник (решението тук). Предложението на министъра на правосъдието не обвързва ВСС при преценката на фактите и обстоятелствата и при вземането на решение дали да отправи предложение до държавния глава за освобождаване от длъжност на тримата големи, в този смисъл не се накърняват независимостта на съдебната власт и принципът за разделение на властите, приема КС. Правосъдният министър Надежда Йорданова потвърди, че ще се възползва от това правомощие по отношение на главния прокурор възможно най-скоро. Още по темата тук.

ВКС с тълкувателно решение: Военните могат да търсят обезщетение за извънредния труд при полагане на 24-часови дежурства след прекратяване на службата си

Вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване на 24-часови дежурства, който не е бил компенсиран с почивка, възниква от датата на прекратяване на служебното правоотношение. От този момент то става изискуемо и военнослужещият може да упражни правото си на иск. От същия момент започва да тече тригодишната погасителна давност по чл. 358, ал. 1, т. 3 във връзка с ал. 2, т. 2 от Кодекса на труда. Това приема Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд с Тълкувателно решение по тълкувателно дело №6/2017 г. Удължаването на работното време е общият случай на полагане на труд от военните, който превишава нормативно определената продължителност на работното време и по правило то се компенсира чрез съответното му намаляване през други работни дни, което не може да се компенсира парично, докато трае служебното правоотношение. Затова и правото на парична компенсация възниква с прекратяването на правоотношението и става изискуемо.

//ОЩЕ ОТ СЕДМИЦАТА В КАПИТАЛ & ДНЕВНИК

Свободата на словото: За "Пик" може, за "Медиапул" и Мая Манолова - не >> Съдия Биляна Магдаленова от Софийския градски съд (СГС) отхвърли иск срещу ПИК за публикувани голи снимки на приятелката на кандидат за кмет с аргумент, че така се доказвал моралният облик на кандидата. Това става месец след като съдия Даниела Попова от СГС осъди "Медиапул" и журналисти за статии, в които се цитират негативни оценки на публични личности за бившия председател на СГС Светлин Михайлов. И двете съдийки са командировани със заповед на председателя на Софийския апелативен съд.

"Златните паспорти": Катарзис на ДПС и краят на гражданството срещу заплащане >> Каква е историята на т.нар. инвестиционно гражданство в българското законодателство и защо ДПС само до преди година защитаваше оставането на златните паспорти, а сега рязко обърна позицията си. В момента се чака второ гласуване на законопроекта на правителството за окончателно премахване на инвестиционно гражданство, а междувременно прокуратурата, която досега не се интересуваше от темата, образува досъдебно производство за издадените златни паспорти по сигнал на ДПС, базиран на уж анонимно писмо.

Нов закон ще регламентира дейността на компаниите за събиране на дългове >> Според Асоциацията за управление на вземания през 2020 г. общият обем на нововъзложения дълг към компании за управление на вземания е намалял до 741.6 млн. лв. в сравнение с 832 млн. лв. през 2019 г. Броят на новите случаи за събиране също се е свил - до 936 хил. през 2020 г. спрямо близо 1.1 млн. година по-рано. Това обаче отчасти се дължи на кредитния мораториум, въведен заради корона кризата - с изтичането му в края на 2021 г. може да се очаква ново повишаване в броя и обемите на подлежащите на събиране задължения.

//ИЗБРАНО ОТ ДРУГИ МЕДИИ

Пред кого се отчита българският ВСС и това достатъчна гаранция ли е за реализиране на отговорност на отделни негови членове. Наличието на ясни правила за проследяване как функционира ВСС ще покаже как членовете на съвета осъществяват правомощията си и ще създаде предпоставки за установяване на потенциални правонарушения. Това е условие Народното събрание и съсловните общности на магистратите да осъществят правото си да искат предсрочно прекратяване мандата на член на съвета. >> Институт за пазарна икономика

Адвокат осъди прокуратурата, след като 16 години чака да разкрият кражба от дома му. Столичният адвокат и бивш съдия в Ихтиман Николай Рангелов осъди прокуратурата да му плати 16 000 лв. обезщетение за бавно разследване на кражба, извършена през 2003 г. Разследването е прекратено по давност през 2019 г., като през тези 16 години адв. Рангелов е написал 20 молби за отмяна на постановленията за спиране. >> lex.bg

В брой 12 на сп. "Адвокатски преглед"

Промените в Конституцията на Република България до 2021 г. от доц. Наталия Киселова, преподавател по конституционно право в СУ. Преглед на промените в новата конституция с оглед техния обхват и оценката за тяхната ефективност. В следващите години предстои Основният закон реално да стане приложимо право в практиката на съдилищата и на адвокатите чрез възприемане на процедура за преюдициално запитване до конституционната юрисдикция, защото в нашия глобален и технологичен свят изпитанията пред основните права на човека ще се множат, прави заключение авторката.