Право

Валя Гигова: Законът за колекторите има сериозни недостатъци

Проектът за нова мегаагенция по вписването трябва да се преработи, казва още зам.-председателят на Висшия адвокатски съвет

Мирела Веселинова

Капитал Право

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

Парламентът прие на първо четене проекта на закон за колекторските фирми (Закон за събиране на вземания по потребителски договори), но това стана при доста изнервен дебат и с много критики и препоръки към проекта. Силно критични бяха дори и депутати от три партии в управляващата коалиция, без БСП, чийто лидер Корнелия Нинова е инициатор на проекта. Критиките са разнообразни - от неяснота, включително по отношение на обхвата на закона, до обвинения, че той всъщност защитава колекторските фирми, като им създава монополно положение.

Залогът е голям, защото подобен закон е с потенциала чувствително да засегне правната сфера на огромен брой граждани. "Капитал" се обърна за коментар по темата към адвокат Валя Гигова, която притежава сериозна експертиза в тази област. Попитахме я и за други актуални законодателни теми.

Валя Гигова е зам.-председател на Висшия адвокатски съвет, управител на адвокатско съдружие "Гигова и партньори". Професионалният й път започва като нотариус през 1994 г., а от 1998 г. насам е адвокат. Специализира в сферата на вещното, банковото, търговското право, несъстоятелността и др. В продължение на много години участва активно в работата по законопроекти в областта на гражданското, търговското и банково право както в рамките на работни групи към Министерството на правосъдието, така и в дебатите в парламентарната правна комисия.

Каква е вашата оценка на проекта за нов закон за колекторите?

При всички случаи този закон е необходим, даже закъснял, защото трябва да има нормативна яснота за начина, по който се осъществява несъдебното събиране на вземания. За съдебното събиране има правила от години, уредени в процесуалния закон, но за несъдебното няма, а то стана много популярно през последните години и се осъществява от тъй наречените колекторски фирми.

Колекторите не са натоварени с публична власт от държавата, поради което не разполагат със средствата на процесуалната принуда, както е при съдебните изпълнители. Колекторите извършват дейността си в рамките на осъществяваната от тях търговска дейност със специфичен предмет - управление и събиране на вземания.

Този законопроект обаче поставя няколко концептуални проблема, най-същественият от които е, че на практика отваря път за двойствен режим при несъдебното събиране на вземания. На практика законът ще се прилага за всички прехвърлени или възложени за събиране потребителски вземания на колектори - в това число вземанията на кредиторите по т.нар. бързи кредити, вземанията на доставчици на комунални услуги, на стоки (например вземанията на лизинговите фирми и пр.). От предметния обхват на закона са изключени вземанията на банките по договорите за кредит, независимо дали са прехвърлени или възложени за събиране. Подобен двойствен режим е крайно неприемлив, защото означава, че ще се прилагат различни стандарти при събирането на различни вземания. Давам пример: ако изрично забраняваме при събирането на едни вземания да се използват определени форми на натиск, като например да се търси длъжникът през нощта или да му се звъни по телефона по това време, да се поставят обявления на определени места и др., това означава ли, че подобни методи са допустими при останалите случаи на несъдебно събиране? Ами очевидно, че не са.

България трябва да транспонира Директива (ЕС) 2021/2167 oт 2021 г. относно лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити. И моето мнение е, че не можем да имаме два закона за събиране на вземанията съобразно това дали са вземания на кредитни институции или вземания по потребителски договори, сключени от други правни субекти. Законът трябва да е един, защото за човека, който дължи пари, трябва да бъде без значение от какво произтичат задълженията му, дали например дължи на мобилен оператор или на банката Х.

В случая обаче имаме проект на закон за колекторите, както самите автори обявиха.

Има два вида колекторска дейност. Първият е събиране на придобити чрез покупка вземания, като в този случай колекторът е и самият кредитор. Когато колекторът не е придобил чуждо вземане, а то му е възложено само за събиране, тогава той упражнява дейности по управление и събиране на вземания от чуждо име - от името на кредитора. И едната, и другата дейност се осъществяват от фирми със специфичен предмет на дейност - купуване, управление и събиране на вземания.

След като от обхвата на този закон са изключени вземанията по банковите потребителски договори, ще има разлика между начина, по който колекторите ще събират банковите и небанковите вземания, а в това няма нито правна, нито житейска логика. Колекторските фирми придобиват или им се възлагат за събиране различни по характер вземания - и банкови, и небанкови, но начинът на събиране на потребителските вземания трябва да е един и същ. За длъжника е без значение дали този, който събира извънсъдебно, събира банковия му кредит или сметката за телефона и тока.

Длъжниците трябва да имат една и съща форма на закрила, независимо какъв е произходът на вземането.

В закона е направено ясно разграничение между двата вида колекторска дейност - по събиране на придобити собствени вземания и по събиране на възложени за управление и събиране чужди вземания, като режимът е уеднаквен. Направено е и друго разграничение между колекторите - дали представляват финансови институции или не, и съобразно този критерий е предвидено да се вписват в два различни регистъра. Тези, които не са финансови институции, ще трябва да се впишат в регистър към Министерството на икономиката, който е означен като "Единен регистър на лицата, осъществяващи събиране на вземания", а финансовите институции, които събират вземания, ще се регистрират в БНБ, както е и до момента по силата на Закона за кредитните институции (ЗКИ). Това е друг сериозен недостатък, породен пак от двойствения режим в уредбата на лицата, които събират вземания.

Регистър трябва да има. Най-малкото, когато на длъжника му се обадят от името на някоя фирма или му изпратят съобщение от нейно име, той трябва да разполага с лесен и бърз начин да провери дали наистина има такава колекторска фирма. Но според мен регистърът трябва да е един и да се води от БНБ, а не от Министерството на икономиката. БНБ трябва да следи дали тези дружества отговарят на изискванията за капитал, членове на управителни органи, правила и др. На практика при уредбата на изискванията за дружество, което се вписва в Министерство на икономиката като колектор, са ползвани правилата, заложени в ЗКИ относно финансовите институции, което прави безпредметно създаването на двоен режим. Контролът за спазване на изискванията при учредяване на колекторската фирма също трябва да е единен и това помоему трябва да се прави от БНБ, която има достатъчно опит в тази дейност. Контролът при осъществяване на дейността с оглед защитата на длъжниците потребители - посещаемост, периодичност, обаждане и т.н., е предоставен на Комисията за защита на потребителите (КЗП), което е правилният подход. КЗП има специфични задачи относно защита на потребителите.

Огромната разлика между събирането на вземания от съдебните изпълнители и от колекторите е, че колекторите не разполагат с държавна принуда. Колекторът може да събира, като приканва длъжника да плаща, напомня му, че дължи, и го стимулира да плати, но не може да използва принуда, посягайки към имуществото, към заплатата му.

Проектът предлага да се въведе задължение за уведомяване преди прехвърляне на вземането от един кредитор на друг. Какъв ефект ще има това според вас?

В това задължение има разум дотолкова, доколкото ще се стимулира задълженото лице да си плати на предходния кредитор, защото всеки от нас в голяма степен договаря и с оглед личността на кредитора. Вярно, става дума за парични задължения и за длъжника би следвало да е без значение на кого ще плати. Разумно е да се даде възможност на хората, които са се доверили на определен кредитор, да изпълнят задължението си към него, преди той да го прехвърли.

Не откривам смисъл обаче в текста, който казва, че уведомяването за намерението за прехвърляне трябва да стане по реда на ГПК. Това е невъзможно, защото ГПК е процесуален закон и там действията се извършват от натоварени от съда помощни органи - връчители, които разполагат с определени публични удостоверителни правомощия - нещо, с което служителите на колекторите не разполагат. Уведомяването по този закон трябва да стане по реда на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), който урежда връчването на частноправните изявления, каквото е безспорно уведомлението за намерение за прехвърляне. Въобще в закона има едно изначално погрешно концептуално смесване на публично-правни и частно-правни институти, а колекторската дейност, макар и специфична, е търговска дейност.

Колекторската дейност, макар и специфична, е търговска дейност.

Законът на практика забранява прехвърлянето на потребителско вземане на лице, което не е колектор или финансова институция по ЗКИ. Това също е лишено и от правна, и от житейска логика. Много често вземането се придобива от близки на длъжника, които го купуват на относително по-ниска цена от номинала, като заместват кредитора и запазват правата си срещу длъжника, като по този начин и реално му помагат - чрез намаляване, разсрочване, отсрочване и опрощаване на вземането. Това са т.нар. в практиката единични цесии, с които длъжникът не само, че е съгласен, но често и ги инициира като способ за облекчаване на собственото си финансово положение. Мисля, че задължително трябва да има правило, че вземане може да се прехвърля и на кредитор, с когото длъжникът е съгласен. Защо да се ходи при колектор, ако има такава опция?

Добре, при тези неясноти в обхвата на закона и този двойствен режим дали той ще може да изпълни целите, които си поставя - да извади на светло дейността на колекторите и да защити длъжниците от тормоз.

Вероятно, защото регулира кога, от кого и как може да се осъществява несъдебната принуда върху хората да платят задълженията си. Основната му задача да каже кое може и кое не може е изпълнена. Естествено, тези правила са привнесени от чужди правни системи, но те са еднакви навсякъде по света и всичките са насочени към опазване на личната сфера на човека, обществения му авторитет и достойнство от недопустими и унизителни посегателства.

Редно е обаче да се замислим защо да не може колекторът да търси длъжника в почивни дни, а това да може да прави призовкарят на съда? Всъщност възможността служителите на съда да връчват книжа и в почивни дни не е дадена случайно, защото много хора не могат да бъдат намерени през работно време и биват търсени именно в почивните дни. Разумно е това правило да отпадне при всички случаи, защото съществува риск да не бъде уведомен някой, който иска да си плати. Сега ние гледаме само на риска дали някой няма да бъде обезпокоен, но не съзираме риска, че някой може да бъде неуведомен примерно за намерението за прехвърляне или за това защо, колко и как може да плати при облекчени условия.

Как бихте обобщили вашите препоръки към законопроекта?

Първо, такъв закон е необходим, но той трябва да е един, независимо кой осъществява дейността по събирането - колектор или финансова институция, и независимо какви вземания се събират. Събирането на вземанията трябва да се осъществява по един и същ начин, независимо дали се събират собствени вземания или възложени за събиране, независимо дали се събират вземания от договори за кредит или други потребителски договори. Ако трябва да има специални правила само за вземанията, произтичащи от договор за банков кредит, те трябва да бъдат изнесени в отделна глава като специални правила. Но общият режим трябва да бъде един и същ.

Другото - длъжниците трябва да имат една и съща форма на закрила, независимо какъв е произходът на вземането.

Регистърът на тези фирми, които събират вземания, трябва да е един. Контролът върху дейността на колекторите, но само с оглед защита правата на потребителите, трябва да е в Комисията за защита на потребителите, а регистрацията и надзорът върху дейността - в БНБ.

Терминологично законът е твърде непоследователен. Понятийният апарат следва да се прецизира - не може в закон да се записва "договори за кредит, издадени от кредитна институция" - издават се нормативни, административни актове, заповеди и пр., а договорите се сключват. В допълнителни разпоредби трябва да се уредят дефиниции на въведените със закона понятия. Например трябва да е ясно, че дружество, което може да управлява, обслужва и събира вземания, може да е финансова институция или дружество със специфичен предмет на дейност, вписано в нарочен регистър, и пр. Трябва да има дефиниция и на дейностите по "управление и обслужване на кредити" и "дейности по събиране на вземане", защото не е достатъчно мимоходом да бъдат споменати, без да е ясно в какво се изразяват тези дейности.

Има правила, които са абсолютно неразбираеми. Какво например значи правилото, че дружество не се вписва в регистъра, ако "сключи споразумение, с което умишлено се цели заобикаляне на прилагането на чл. 112 ЗЗД от страна на кредитора или обслужващия вземането"? Първо, дружеството за събиране на вземания няма как да е придобило вземане, преди да е вписано в регистъра, поради което правилото е неприложимо. Второ, разпоредбата на чл. 112 ЗЗД урежда т.нар. абсолютна давност, която не се прекъсва, но вземането по изрично разпореждане на закона може да се отсрочи и разсрочи и това обикновено става по обща воля на кредитора и длъжника, така че няма как да е "неумишлено", а си е съвсем целенасочено и от тази гледна точка "умишлено".

Управляващите наскоро внесоха за втори път законопроект за създаване на мегаструктура - Държавна агенция па вписванията. Тази идея събра доста критики, когато бе лансирана за първи път през януари. Какво мислите сега?

Този закон е доста по-добър от предходния, най-малкото защото е изоставена идеята да се премахнат съдиите по вписванията със сегашния им статут и правомощия, което на този етап ще обезпечи нормалното функциониране на дейността по вписванията и извършване на нотариални действия от съдиите по вписванията там, където няма нотариуси. Участието им обаче при създаването на имотния регистър е премахнато изцяло, което поставя сериозния въпрос кой ще създава партидите (предварителни, електронни, помощни или както и да бъдат наречени), които да подготвят преминаването от действащата персонална система към имотен регистър. Преминаването към имотно вписване не става с магически думи, а изисква време за подготовка и проверка на информацията във всички части на предварителната имотна партида, защото с обявяването на преминаването към поимотно вписване този, който не е вписан като собственик или носител на ограничени вещни права, не може да извърши сделка и отива по съдебен ред да установява правата си.

Със закона се предвижда създаване на една мегаагенция - Държавна агенция по вписванията, при което се прекратяват съществуващите Агенция по вписванията (АВ), Агенция по кадастъра, Главна дирекция ГРАО, Централен регистър на особените залози и пр., като тази нова агенция поема активите, пасивите и дейността на прекратените агенции и на практика обединява механично регистрите, които прекратените агенции са водили. Прекратените агенции са извършвали дейности по вписване и водене на конкретни регистри със свои специфики - в едните се вписват актове (имотен регистър, не че съществува), в търговския регистър и в регистъра на особените залози се вписват обстоятелства и обявяват актове и пр., едните се водят по персонални партиди, други се предвижда да се водят по имоти и пр. При такова механично обединяване не е достатъчно да се каже, че новата агенция поема активите и пасивите на прекратените агенции, защото те имат специфичен предмет на дейност. Примерно Агенцията по кадастъра одобрява кадастрални карти и кадастрални регистри, осъществява дейност по кадастъра, функции и задачи, определени в закона за геодезията, поддържа държавна геодезическа мрежа и др. Като заличиш Агенцията по вписванията, някой трябва да изпълнява нейните правомощия, възложени със закон, да прави вписванията и да поддържа регистър БУЛСТАТ, имотния регистър, търговския регистър, регистъра на имуществените отношения на съпрузите. И това трябва да стане в устройствения закон на Държавната агенция по вписванията.

Според проекта новата държавна агенция ще управлява, поддържа и осигурява развитието и интеграцията на 7 регистъра плюс евентуално други регистри и информационни системи, които ще й бъдат възложени със закон. Но тези регистри се водят и в тях се извършват вписвания, отбелязвания и заличавания на обстоятелства или актове и агенцията не може само да ги управлява и поддържа, някой трябва да върши дейностите по тях, като целият предмет на дейност на прекратените агенции да бъде прехвърлен като предмет на дейност на новата агенция. Казано иначе, според закона новата мегаагенция няма "собствен предмет на дейност". Не може да се препраща към специалните закони, когато се създава нарочен закон за тази агенция. Това е не само лоша законодателна техника - да се чудят адресатите на акта какво по-напред да четат, но най-вече обезсмисля грандиозната реформа по обединяването и концентрацията на дейността по вписванията на едно място с оглед по-доброто управление. Защото по-доброто управление означава и по-добра и ясна регламентация.

От проекта всъщност излиза, че само се премахват централните структури на сегашните агенции, които се обединяват в едно, но остава големият брой териториални служби - пак ще има регионални звена по кадастъра, пак ще има регионални служби по вписванията и пр., съобразно регистрите, към които тези регионални структури имат отношение. Опасявам се, че това механично обединение "на централно ниво" ще създаде много сериозни проблеми тепърва, които проблеми не са били предмет на задълбочена професионална дискусия.

Въобще няма да коментирам изискването от 5-годишен стаж за заемане на поста директор на тази мегаагенция, което е, меко казано, несериозно. Тук трябват знания, опит, и то в различни области.

Висшият адвокатски съвет излезе с отрицателно становище по друга законодателна идея, която бе реализирана с два идентични законопроекта - намаляване на лихвата за забава с промени в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Такъв законопроект предложиха Десислава Атанасова и Радомир Чолаков от ГЕРБ, както и депутати от четирите партии в управляващата коалиция. Адвокатурата настоява това да става с акт на МС, както досега.

Ние не сме срещу намаляване на лихвата, а срещу начина, по който това се прави. Сегашната уредба е разумна и балансирана, тя дава възможност на МС да определя размера на лихвата, като отчита конкретната икономическа конюнктура. Няма никаква причина този размер да се фиксира в ЗЗД.

Моето лично мнение, което винаги съм застъпвала, е, че лихвата за забава в България е висока на фона на законната лихва в други европейски държави. Обикновено лихвата за забава се съизмерва с инфлацията. Неразумно е при двуцифрена инфлация да се намалява лихвата, моментът за това беше преди пет-шест години. Така или иначе, въпросът за размера на лихвата е икономически. От правна гледна точка МС трябва да е свободен да реагира при нужда. Един подобен текст в закона на практика ограничава изпълнителната власт, а управлението на държавата изисква мобилност при вземане на икономически решения, продиктувани от конкретни ситуации и най-вече по време на криза. Законовата регламентация на законната лихва е залагане на капан на всяка изпълнителна власт.

Лихвата за забава е цената на обезщетението за забавено изпълнение, ако не е уговорено друго. Но не бива да се забравя, че в няколко закона е предвидено нормативно ограничение при договарянето на лихва за забава - не по-високо от законната лихва. И това много сериозно би рефлектирало, да речем, при забавата по потребителските вземания, където съществува това ограничение. Трябва много да се внимава грижата за намаляване на законната лихва да не отиде в другата крайност и да доведе до фалит на бизнеси. Законната лихва трябва да е справедливо обезщетение за кредитора, който не е получил своевременно дължимото, но и достатъчно балансирана, за да не доведе до фигурата на "вечния длъжник".