КС: Парламентът има право редовно да изслушва Гешев и да му дава препоръки
Конституционните съдии единодушно одобриха специфичния парламентарен контрол върху главния прокурор
Капитал Право
Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си
Единодушно Конституционният съд (КС) отхвърли искането на главния прокурор Иван Гешев срещу три текста от правилника за работа на парламента, които предвиждат изслушването му на три месеца от парламентарната правна комисия, отправянето на препоръки към годишните му доклади от пленарния състав и искане на отчет как тези препоръки се изпълняват. Решението, обявено днес, има важно принципно значение. На практика КС потвърди специфичния парламентарен контрол върху главния прокурор, различен от взаимодействието на парламента с председателите на върховните съдилища, и задължението му за реална отчетност за състоянието и дейността на прокуратурата.
Проблемът по-скоро е, че към момента парламентарната правна комисия на 47-ото Народно събрание нито веднъж не е извикала Гешев на препитване, а според оспорените от него текстове в правилника трябваше да е направила това поне два пъти. Обяснението, което се дава, е именно висящото до момента пред КС дело срещу тези текстове, макар че юридически това не е издържано - правилникът е в сила независимо от оспорването му пред КС, а след като е действащо право, той трябва да се изпълнява. Неофициално депутати споделят, че донякъде причината е в лошия опит с предишни явявания на главния прокурор в комисията, при които той свободно подменя отговорите и аргументите по същество с квалификации на опонентите си и на техните тези, но до момента не се намери председател на комисията, който да го дисциплинира и да го накара да говори по същество.
Правилникът за организацията и дейността на 47-ото Народно събрание бе приет на 21 декември м.г. и в него бе записано, че поне веднъж на всеки три месеца в правната комисия "се провежда обсъждане с участието на главния прокурор във връзка с прилагането на закона и дейността на прокуратурата и разследващите органи, включително законодателни промени, ресурсна осигуреност, затруднения, свързани с осъществяване функциите на тези органи, резултати в борбата с престъпността, в т.ч. корупция, взаимодействие с разследващите органи".
Правилникът предвижда съвсем различен ред за обсъждане с председателите на върховните съдилища - Върховния касационен съд и Върховния административен съд, то може да става само по инициатива на председателите. Главният прокурор също има такава възможност да инициира обсъждане в правната комисия, което е извън регулярните срещи на три месеца. На следващо място, в правилника се предвижда, че в рамките на обсъждане на годишните доклади за прокуратурата и съдилищата, както и други доклади на главния прокурор, Народното събрание може да отправя и препоръки към органа, чиято дейност се обсъжда, като след това изисква и отчет как са изпълнение препоръките - при обсъждане на следващия доклад.
Според главния прокурор Иван Гешев тези разпоредби на правилника за дейността на парламента "недопустимо разширяват" конституционно предвидения контрол на законодателната над съдебната власт, с което се нарушава принципът на разделение на властите и се накърнява независимостта на съдебната власт. Задължението на главния прокурор да се явява в парламента поне веднъж на три месеца е прекомерно, смята Гешев, то излиза извън системата на контрол и възпиране на отделните власти, представлява вмешателство в независимостта на съдебната власт и нарушава принципа на разделение на властите. Освен това липсва детайлно уредена процедура как точно ще стават тези дискусии, без да се обвързва провеждането им с "конкретна необходимост" и без да има ограничение за теми, които излизат извън компетентността на главния прокурор и на самата комисия.
В този смисъл изключително важни са мотивите на КС, които задават параметрите на парламентарния контрол върху главния прокурор, но и фактът, че десетте конституционни съдии единодушно са отхвърлили искането на Гешев.
Прокуратурата търпи проверки и баланси, както и самата тя проверява другите власти
Независимостта на съдебната власт не изключва нейната отчетност, разделението на властите не трябва да води до изолация, а да установява функционално взаимодействие между институциите, се казва в решението на КС. "Прокуратурата по дефиниция също търпи "проверки и баланси", като и самата тя участва в "проверяването" на другите власти.", се отбелязва там. Нещо повече, точно тази форма на периодично изслушване на главния прокурор през 2017 г. е предложил на парламента предишният титуляр на този пост Сотир Цацаров, като се е мотивирал, че подобен механизъм за отчетност създава условия за засилен обществен контрол и информираност за дейността и проблемите на държавното обвинение, като по този начин се съобразяват и препоръки по Механизма за сътрудничество и проверка на ЕК. Предложението на Цацаров пък на своя ред се основава на независимия анализ на структурния и функционалния модел на прокуратурата, изготвен от петима европейски експерти.
"Независимостта и отчетността не са противоположни, нито взаимно изключващи се понятия. Гарантираната независимост на прокурорите им осигурява пространство, свободно от натиск, за да изпълняват своите функции по осъществяването на надзор за законност. А отчетността по дефиниция е дължима от всеки орган и структура, на които са възложени функции по упражняването на държавната власт, в т.ч. от прокуратурата", казва КС. На дискусия подлежат различни аспекти в работата на прокуратурата - необходимост от законодателни промени, ресурсна осигуреност, затруднения при изпълнение на функциите, резултати в борбата с престъпността, в т. ч. корупция, взаимодействие с разследващите органи, без обаче да се предоставят данни за конкретни наказателни производства.
От друга страна, в мотивите на решението се казва, че правилният прочит на оспорените текстове сочи, че става въпрос за задължение на правната комисия да кани главния прокурор на своите заседания, на които ще разглежда въпроси, свързани с работата на прокуратурата, "да участва в обсъжданията при желание от негова страна, без да може да бъде задължаван да присъства". Факт е, че главният прокурор не може да бъде закаран под стража в правната комисия, ако не иска, друг е въпросът за последиците, които би следвало да има един такъв отказ от сътрудничество и отчетност, който в нормална правова държава с демократични традиции би бил немислим. У нас обаче отказът на главния прокурор да се отзове на поканата за изслушване в парламента или пък явяването му, но без да отговаря на конкретни въпроси, а да громи опонентите си с площадни фрази, няма да има никакви последици, както сочи практиката до момента. Но може да убеди все повече политици, а и по-голяма част от обществото, за необходимостта от истински механизъм за отчетност и отговорност на главния прокурор.
3 коментара
"...нарушава принципа на разделение на властите."
Какво става? Нали Каскета смяташе, че не трябва да има разделение на властите, а сега плаче непрекъснато, че нямало разделение на властите, като той това го разбира съвсем криво, или иска да внуши именно това на публиката: не си позволявайте да ме контролирате, аз съм отделна власт. Лоши времена настават за каскетурата.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.