Бойко Рашков предлага повече правомощия за разследващите и по-малка зависимост от прокурора
Законопроектът на бившия вътрешен министър би позволил на разследващите полицаи да образуват дела и да извършват следствени действия без задължителното посредничество на прокурор
Капитал Право
Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си
Представете си следната ситуация: един полицай в малко населено място, където няма прокуратура. Той получава сигнали за извършено престъпление. То не налага неотложни действия и съответно полицаят не може да се започне досъдебно производство - това му е позволено само за случаи, изискващи неотложни действия. Така той трупа в кабинета си материали, без да може да се произнесе по тях по силата на сегашната нормативна уредба. Полицаят трябва да изпрати папките на прокурора, който може да е на 50 или 100 км разстояние, да изчака той да се произнесе и да образува делото и после да го върне. В същото време и разследващият полицай, и прокурорът са юристи, те може да са на една възраст, най-вероятно и с еднаква квалификация и опит. В крайна сметка това движение на преписката напред-назад е безсмислено. Обществото няма интерес от подобно разтакаване, особено в момент, когато всички коментират колко е важно процесът да бъде бърз и ефективен.
Така народният представител от "Продължаваме промяната" Бойко Рашков, бивш вътрешен министър, нагледно обяснява идеята на внесения от него и група депутати законопроект за промени в Наказателно-процесуалния кодекс, с който се цели намаляване на формализма в наказателното производство, осигуряване на процесуална икономия, бързина и ефективност чрез премахване на опосредяващата роля на прокуратурата - не само за образуването на делата, но и за извършване на различни следствени действия.
Проектът на Рашков и група депутати от ПП е само един от петте законопроекта за промени в НПК, по които в четвъртък парламентарната правна комисия отново ще заседава, след като изслуша главния прокурор Иван Гешев. Акцент в другите законопроекти е въвеждането на механизъм за разследване на главния прокурор и заместниците му, разширяване на правата на пострадалите, създаване на възможност за обжалване на отказите на прокурора да образува производство и ред други промени, които следват от ангажименти на България по изпълнение на решение на Съда в Страсбург и мониторинга на Европейската комисия за върховенство на правото.
Проектът на Рашков е съсредоточен изключително върху разширяване на правомощията на разследващите органи - следователи и разследващи полицаи, не само за образуване на досъдебно производство, но и с възможност да искат директно от съда разрешение за извършване на редица следствени действия без посредничеството на прокуратурата. Целта е да се избегнат сегашните затруднения, дублиране, забавяне и ненужно опосредяване на действията. Тази концепция Рашков отдавна лансира публично, като той има богат практически опит в тази област - 20 години следователски стаж, от които шест години начело на Националната следствена служба, бил е член на ВСС, зам.-министър на правосъдието, има петгодишен мандат като председател на Националното бюро за контрол върху спецсредствата.
Прокуратурата не харесва проекта на Рашков
Също както другите проекти за промени в НПК и проектът на Рашков среща съпротива от страна на прокуратурата, която не желае да се раздели със своя пълен монопол върху наказателното преследване. Вместо това в сряда Софийската градска прокуратура обяви, че проверява сигнал срещу бивш вътрешен министър и настоящ депутат, който през мандата си разпоредил да не се докладват на прокуратурата, ДАНС и КПКОНПИ материали от проверка на МВР. Името не се съобщава и макар в момента в парламента да има трима депутати, които преди това са били вътрешни министри - Рашков, Младен Маринов и Христо Терзийски, някои медии веднага написаха, че проверяваният е именно Рашков.В момента разследващите не зависят от прокурора само в условията на неотложност
По действащата уредба разследващите органи у нас могат да образуват досъдебно производство само в случаите на извършване на действия по неотложност, когато незабавното извършване на тези действия е единствената възможност за събиране и запазване на доказателства. Тогава делото се счита за образувано със съставянето на протокола за първото действие по разследването - оглед, освидетелстване, претърсване, изземване, разпит на свидетели, обиск. В тези случаи разследващият орган, извършил съответното действие, трябва да уведоми прокурора незабавно, но не по-късно от 24 часа.
За останалите случаи НПК предвижда, че искане на разрешение за извършване на оглед, освидетелстване, претърсване и изземване, за използване на специални разузнавателни средства и други действия, които ограничават основни права, могат да се внасят в съда само от прокурор.
Предложението на Рашков
С проекта на Бойко Рашков се предлага досъдебно производство да може да се образува и от разследващите органи, за което те незабавно уведомяват прокурора и му изпращат препис от акта. Предлага се също така разследващите да могат да внасят направо в съда искания за разрешение на освидетелстване, претърсване и изземване, задържане и изземване на кореспонденция, както и да представят за одобрение пред съда протокола за извършеното следствено действие в условията на неотложност. След като именно разследващите извършват тези действия, редно е именно те да могат непосредствено да внесат съответните материали в съда, се казва в мотивите към законопроекта. Което по никакъв начин не лишава прокурора от възможността лично да извършва действия по разследването и съответно да представи искането или протокола в съда.
В законопроекта се предлага също разследващите да могат да искат от съда прилагането на специални разузнавателни средства (СРС) по досъдебно производство без посредничеството на прокурора, като подават от свое име писмено мотивирано искане за това. И без това, в момента повечето такива искания, които внася прокурорът, са всъщност изготвени от разследващия, но от името на прокурора, коментира за "Капитал" Бойко Рашков.
В крайна сметка разрешението за извършването на всички тези действия се дава от съда, който преценява тяхната законосъобразност. Но по този начин, всички действия, които разследващият орган ще извършва, ще са в рамките на досъдебното производство и ще могат да се ползват като доказателства пред съда, вместо тяхното забавяне, преповтаряне и др. Същевременно се запазва основната компетентност на прокурора по ръководство и надзор на досъдебното производство.
Със законопроекта се предлага също така да се разшири възможността за използване на СРС и спрямо свидител, с изричното негово съгласие, в случаите на всички тежки умишлени престъпления, за които законът допуска използването на спецсредства за доказване.
Предвижда се също възможност разследващите полицаи да провеждат досъдебни производства срещу магистрати. Според мотивите, това би осигурило повече гаранции за независимост на разследването, отколкото сегашният режим, при който разследването се извършва от следователи, които са подчинени на ръководството на прокуратурата.
Близо 40 години безотказно действаше система, при която и следователят, заедно с прокурора можеше да образува досъдебно производство и тази система не е създавала никакъв проблем, коментира за "Капитал" Бойко Рашков. Това в известен смисъл ще разшири мъничко оперативната самостоятелност на разследващия орган, който ще може директно да си внесе искането до съда, добавя той като припомня разследването на Националната следствена служба за строителството на автомагистралите, което уж тече от 2021 г. насам.
Очертава и конкретен пример: "Правят следователите искане до Софийската градска прокуратура за претърсване някъде, а прокурорът хвърлил предложението на бюрото и излязъл един месец в отпуск. И следователите чакат един месец, защото нямат основание да извършат претърсване по неотложност."
"Когато всички решения, всички до едно, са възложени да се взимат от един орган, работата не върви, това практиката го доказва", обобщава Рашков.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.