Емил Дечев: В правилата за разследване на главния прокурор има само здрав разум

Искам да отбележа твърдението на директора на Националната следствена служба (НСлС) и зам. главен прокурор Борислав Сарафов, че този закон е писан на коляно. Всъщност за изготвянето на този законопроект беше сформирана работна група в Министерството на правосъдието, която започна работа в началото на април м.г. и в която участваха представители на Върховния касационен съд (ВКС), Върховната касационна прокуратура, НСлС, на Висшия адвокатски съвет, на съсловните организации на магистратите - Съюза на съдиите в България, Асоциацията на прокурорите, Камарата на следователите, представители на други неправителствени организации, проф. Георги Митов, който преподава наказателен процес в Софийския университет.

Този законопроект получи изключително положителен доклад от Венецианската комисия, България отдавна не е получавала толкова положителен доклад оттам. Имаше, разбира се, и препоръки, с които се съобразихме. Освен това ние получихме за този законопроект много добри оценки и от Комитета на министрите на Съвета на Европа, както и от отдела за изпълнение на решенията на ЕСПЧ.

Иначе казано, проектът получи положителни оценки от най-високо политическо и експертно ниво. Може би затова опонентите на закона се съсредоточиха главно върху твърдения за неговата противоконституционност, което чуждите институции не били схванали. И твърдяха, че въпреки всичко прокурор ад хок, назначен по този начин, не може да съществува в България.

Аз категорично не съм съгласен, че този законопроект е противоконституционен в частта, в която предвижда съдия да бъде назначен временно за прокурор ад хок и за известен период от време да изпълнява функцията единствено и само на прокурор.

Ние много внимателно сме чели Решение №7 на Конституционния съд (КС) от 2021 г., с което беше обявен за противоконституционен един предишен закон на ГЕРБ, който също се опитваше да изпълни решението "Колеви" чрез назначаването на специален прокурор за разследване на главния прокурор или негов заместник. В нашия закон се опитахме да отстраним всички слабости и грешки, допуснати тогава. Така например един от аргументите на КС беше, че специалният прокурор е извън структурата на прокуратурата, докато ние предвиждаме, че този прокурор ад хок ще бъде назначен за прокурор от Върховната касационна прокуратура с решение на прокурорската колегия на ВСС. На следващо място, съобразявайки това решение на КС, ние не сме изключили надзора за законност и методическото ръководство на главния прокурор върху този прокурор ад хок, като сме отчели друго решение на КС (№11 от 2020 г.), в което изрично се казва, че главният прокурор не може лично да се меси в досъдебни производства, по които той е разследван. Според КС надзорът за законност и методическото ръководство не влияят върху вътрешното убеждение на прокурора, включително и на този, който ще трябва да разследва главния прокурор или негов заместник, но пък като се изключат методическото ръководство и надзорът за законност, този специален прокурор се превръща в извънреден орган и става опасен и безконтролен. Тези опасения, че разследващият прокурор не подлежи на вътрешноведомствен йерархичен прокурорски контрол, сме ги решили, като предвиждаме, че веднага след привличане на главния прокурор или на негов заместник за обвиняем прокурорската колегия на ВСС ще назначи друг съдия от ВКС за заместник на главния прокурор, който да бъде натоварен с именно този вътрешноинстанционен йерархичен контрол върху действията на ад хок прокурора.

Накратко казано, направили сме всичко, за да елиминираме недостатъците на предишния подход и да се съобразим с решението на КС.

В Испания и в Португалия разследването на главния прокурор се извършва от съдия, назначен като ад хок прокурор. Не е известно Съветът на Европа, Европейският съд по правата на човека и ЕК да са намерили проблем с разделението на властите във Кралство Испания и Република Португалия. В Германия и Франция главният прокурор е и министър на правосъдието.

Сега се изтъква като аргумент по целесъобразност, че един съдия няма да може да изпълнява ефективно функцията си на прокурор, защото съдиите нямат опит като разследващи органи или като наблюдаващи прокурори, които да осъществяват ръководство върху разследващите органи или надзор за законност между разследващите органи.

Ще ви дам примери от близката история на българската прокуратура. Ние имаме двама главни прокурори, които, преди да бъдат назначени за главни прокурори, са работили дълги години като съдии. Това са г-н Филчев и г-н Цацаров. Фактът, че те в един момент са сменили своята работа като съдии, за да станат главни прокурори, никого не е скандализирал. Борис Велчев стана главен прокурор, идвайки от академичните среди, Иван Татарчев беше адвокат.

На следващо място имаме поне двама бивши зам. главни прокурори (аз поне зная за двама), които са работили като съдии, преди да бъдат назначени като заместници на главния прокурор - Галина Тонева и Мария Шишкова. И двете след това отново работят като съдии.

Истината е, че ако се погледне внимателно кариерното развитие на една голяма част от българските наказателни съдии, ще се види, че много от тях са започнали работа първо като разследващи полицаи, след това са станали следователи, някои прокурори, чак тогава са станали наказателни съдии. Някои са били само разследващи полицаи, след това са станали съдии или са били само следователи, само прокурори. Мога да дам и конкретни примери. Председателят на Софийския районен съд Александър Ангелов е бивш разследващ полицай, след това е станал съдия. Председателят на Софийския градски съд Алексей Трифонов е бивш следовател. Много от върховните касационни съдии са бивши прокурори, включително и Павлина Панова, сега председател на Конституционния съд.

Абсолютна спекулация е да се твърди, че законопроектът предвижда съдия да осъществява прокурорски функции, няма такова нещо. Проектът предвижда съдия да бъде назначен за прокурор и от този момент нататък той вече спира да бъде съдия и започва да работи за известен период от време само като прокурор. Образно казано, той ще носи само червена тога и няма да гледа наказателни дела като съдия, а в свободното си време да пише обвинителни актове и прокурорски постановления. Той ще работи само като прокурор, а след като му приключи работата като прокурор - приключване на конкретното досъдебно производство или като изтече максималният срок от 2 години, той ще се върне на старото си място като съдия.

Освен това самият НПК е дал като правомощие на наказателните съдии, когато провеждат съдебно следствие на първа инстанция като районни или окръжни съдии, и на втора инстанция като окръжни или апелативни съдии, да извършват съдебни следствени действия, типични за разследващите органи и прокурора, като например оглед на местопрестъпление, оглед на труп, освидетелстване, претърсване, изземване, очна ставка, разпознаване на лица, следствен експеримент. По правило един наказателен съдия трябва да познава добре работата на разследващите органи и наблюдаващите прокурори в досъдебната фаза. Освен това този съдия, който евентуално ще бъде назначен за ад хок прокурор, както всеки друг наблюдаващ прокурор може лично да извършва действия по разследване, не е задължен, може да ги възложи на разследващите.

Как ще коментирате силния отпор срещу възможността разследващи органи по отношение на главния прокурор и заместниците му да са разследващи полицаи, назначени със заповед на министъра на вътрешните работи и служители на Агенция "Митници", назначени със заповед на министъра на финансите? Твърди се, че това ще се изроди в политическа бухалка, доколкото представител на изпълнителната власт определя разследващите.

Отново не мога да се съглася с този аргумент на критиците. Аз много пъти съм казвал, че ние сме се опитали да направим главата за особените правила за разследването на главния прокурор или негов заместник максимално близка до общия ред и само там, където би се поставило под риск независимото и безпристрастно разследване, да се отклоним от общия ред. В текста на чл. 411а от проекта сме повторили вече съществуващ текст на чл. 194а, ал. 2 НПК, според който разследващи органи по дела на европейската прокуратура са разследващи полицаи, назначени със заповед на министъра на вътрешните работи, и разследващи митнически инспектори, определени със заповед на министъра на финансите по предложение на директора на Агенция "Митници". Как до момента никой не видя в това противоконституционност или опасност от политическо заиграване?

В България разследващи функции имат следователи, разследващи полицаи и разследващи служители от Агенция "Митници". Няма как обаче следователите да осъществяват разследване срещу главния прокурор и това е заявявано многократно - както в решението "Колеви", така и в множеството междинни резолюции и решения на Комитета на министрите, а също така и във функционалния анализ на българската прокуратура, изготвен през 2016 г. от петима европейски прокурори, изпратени от ЕК. Всички те казват, че не може следовател да извърши ефективно независимо разследване срещу главния прокурор и заместниците му, защото е в процесуална зависимост от прокурорите, които са професионално зависими от главния прокурор, а също така е йерархично, кадрово, кариерно, дисциплинарно зависим от прокурорската колегия на ВСС, която никога не гласува контра на това, което предложи главният.

Несериозни са и твърденията, че ще има политизация, понеже разследващите полицаи са служители на МВР, съответно служителите на Агенция "Митници" са на подчинение на министъра на финансите, т.е. на изпълнителната власт. Разследващият орган не може да извърши нито едно сериозно действие по разследването, с което да ограничи конституционните права на едно лице, без да получи одобрението на наблюдаващия прокурор, в случая - на ад хок прокурора по разследването на главния прокурор. Той ще е гаранция срещу политическа злоупотреба от страна на разследващите полицаи, защото той самият не зависи нито от изпълнителната, нито от законодателната власт. На следващо място, всяко по-сериозно действие, което ограничава правата на разследвания, ще подлежи на съдебен контрол. Отказът за образуване на досъдебно производство, мерките за неотклонение задържане под стража и домашен арест подлежат на съдебен контрол, забрана за пътуване в чужбина, претърсване, обиск и изземване подлежат на съдебен контрол и т.н. Ако мярката за неотклонение парична гаранция според обвиняемия е прекомерна, той може да иска намаляване пред съд. Постановлението за спиране, постановлението за прекратяване на досъдебното производство също подлежи на съдебен контрол. Ако пък случайно ад хок прокурорът напише обвинителен акт, от който се вижда, че фактите не покриват състав на престъпление, съдията още на разпоредителното заседание може да прекрати делото и то изобщо да не влиза в залата.

На заседанието миналата сряда член на прокурорската колегия изрази откровено обидни квалификации за професионалните качества на разследващите полицаи, с които аз категорично не мога да се съглася. През последните години се наблюдава едно израстване на разследващите полицаи, голяма част вече са юристи с добра квалификация. Свърши времето, когато за разследващ полицай или за помощник-следовател се назначава хора дори със средно образование.

Доста разнопосочни критики имаше заради предвидения съдебен контрол върху отказите за образуване на досъдебно производство. От една страна, било дискриминация, че съдебният контрол бил само за част от престъпленията, от друга - съдът щял да се задръсти от дела по жалби.

Абсолютно не мога да се съглася с твърденията, че съдебният контрол върху отказите на досъдебното производство е противоконституционен. В чл. 127 от конституцията са разписани правомощията на прокуратурата, която действително има някакъв монопол върху досъдебното производство, но образуването му не е сред тях. По тази причина в чл. 212, ал. 2 от НПК се дава възможност на разследващите органи сами да образуват досъдебно производство с първото действие по разследването. С други думи, прокуратурата няма монопол върху правомощието по образуване на досъдебно производство, но дори и да имаше такъв монопол, със съдебния контрол ние не отнемаме това правомощие от прокуратурата и не го даваме на съда. Проектът не предвижда, че оттук нататък съдът ще образува досъдебни производства, а просто дава съдебен контрол върху едно правомощие на прокуратурата по същия начин, по който има съдебен контрол например върху прекратяванията и спиранията на делата. Съдът не спира или не прекратява лично досъдебното производство, той само осъществява съдебен контрол върху правомощието на прокуратурата да спре или да прекрати.

А доколко би било ефективно, когато прокурорът каже, че не намира данни за престъпление и откаже да образува, а напротив - съдът му укаже да образува? Доколко това правомощие на съда може да реши проблема с нежеланието на прокуратурата да разследва определени престъпления?

Съдебният контрол не е панацея и вълшебен инструмент за решаване на проблеми, свързани с нежеланието на някои прокурори да си свършат работата. В законопроекта се казва, че при отмяна на постановлението за отказ съдът връща преписката на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона - аналогично на производството по чл. 243 от НПК относно съдебния контрол върху актовете на прокуратурата, с които прекратява досъдебното производство. И ако един прокурор не изпълнява тези задължителни указания на съда по прилагането на закона, то тогава се очаква Инспекторатът към ВСС да влезе в ролята си, самата прокурорска колегия и ръководството на прокуратурата.

А как ще коментирате твърдението, че законът е дискриминационен спрямо главния прокурор и заместниците му, като въвежда специална процедура за разследването им?

Искам да напомня на висшите представители на прокуратурата, следствието, а също така и на членовете на ВСС, които влязоха в ролята на правозащитници и видяха дискриминация, че българският НПК отдавна предвижда различно третиране по определени признаци и досега никой не е видял проблем в това. Имаме особени правила за водене на наказателния процес спрямо непълнолетния обвиняем, особени правила за военни и висши длъжностни лица, особени правила с оглед поведението на подсъдимия или обвиняемия, ако е направил самопризнание в досъдебното производство или в съдебната фаза е възстановил всички имуществени вреди. Имаме особени правила за съкратеното съдебно следствие, пак с оглед поведението на подсъдимия и пак не за всички видове престъпления.

От друга страна, в момента нашето законодателство дискриминира всички магистрати - около 2300 съдии, 1500 прокурори и 450 следователи, защото за всеки от тях е предвидена в закона процедура за временно отстраняване от длъжност, ако са привлечени като обвиняеми за умишлено престъпление от общ характер, а единствено за главния прокурор няма такава процедура. Ние се опитваме да поправим това с отделен текст в законопроекта.

И на последно място - до момента България има петима президенти в най-новата си демократична история. Аз не съм чул никой от тях да се чувства дискриминиран, и то на ниво конституция, че са единствените хора в държавата, за които е предвиден импийчмънт. Защото на всички е ясно колко особена властова позиция е един президент. Също и един главен прокурор.

Аз всъщност съм доволен от заседанието на правната комисия миналата седмица, защото се убедих, че тези хора нямат никакви състоятелни аргументи срещу закона. Иначе нещата са елементарни. Става въпрос за здрав разум.