🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Съветът на Европа най-сетне одобри механизма за разследване на главния прокурор

За първи път България получава похвала за предложено решение на проблемите около статута на главния прокурор и неефективното разследване

Комитет на министрите на Съвета на Европа
Комитет на министрите на Съвета на Европа
Комитет на министрите на Съвета на Европа    ©  Съвет на Европа
Комитет на министрите на Съвета на Европа    ©  Съвет на Европа
Бюлетин: Капитал Право Капитал Право

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

Темата накратко
  • Българските власти най-после получиха положителна оценка за последния законопроект за отчетност и отговорност на главния прокурор
  • Проектът, представен от министър Крум Зарков през ноември, надгражда върху закона, изготвен от екипа на предишния министър Надежда Йорданова
  • Вече няма нито политически, нито правни аргументи за отлагане на гласуването в парламента

Комитетът на министрите към Съвета на Европа обяви в петък важно за България решение, с които приветства последния законопроект за създаване на механизъм за отчетност и контрол на главния прокурор и за ефективното разследване на престъпления, включително и нов механизъм за разследване на главния прокурор. Законът, представен от Крум Зарков през ноември, надгражда върху проекта, изготвен от предишния екип на Надежда Йорданова, като допълва уредбата с препоръките на Венецианската комисия. Освен мерките по отношение на статута на главния прокурор, той включва широк набор от предложения за решаване на системния проблем с неефективните разследвания на престъпления срещу личността и за разширяване на правата на пострадалите, включително широко коментирания съдебен контрол над отказите на прокуратурата да разследва и др. Преди седмица проектът бе качен за обществено обсъждане.

За първи път след дългогодишно бездействие и провали България е напът изпълни ангажиментите си по две групи решения ("Колеви" и "С.З."). Комитетът на министрите (КМ) дава категорична оценка, че предложеният законопроект като цяло "изглежда годен да отговори в максималната възможна степен за въвеждане на ефективно разследване на главния прокурор в рамките на съществуващата в България конституционна рамка". КМ приветства и начина, по който е решен проблемът с неефективните разследвания на престъпления срещу личността с въвеждането съдебен контрол върху отказите за образуване на досъдебно производство по отношение на всички тежки престъпления и други престъпления, свързани със защитата на основни права по Конвенцията, право на достъп на пострадалите до преписката по предварителната проверка, право да се иска ускоряване на разследването и др.

Едновременно с това КМ приветства и предложените мерки за ограничаване на силното влияние на главния прокурор във ВСС, сред които въвеждането на задължение за парламента да не избира магистрати - съдии, прокурори и следователи, за членове на парламентарната квота на ВСС, а изборът да се извършва между хабилитирани учени по правни науки, адвокати и други юристи с високи професионални и нравствени качества. Със същата цел е и друга мярка, която предвижда намаляването на необходимото мнозинство за временно отстраняване на главния прокурор при разследване срещу него - от 17 на 13 гласа, както и за освобождаването му от длъжност. По този начин прокурорите в съвета няма да имат блокираща квота при вземането на тези решения. Проектът предвижда и двойно мнозинство при избора и освобождаването на председателите на върховните съдилища, както препоръчва Венецианската комисия, като едно такова решение трябва да бъде подкрепено и от мнозинството от съдиите, избрани пряко от съдии.

Нещо повече, Комитетът на министрите настоятелно подчертава, че доколкото Народното събрание е длъжно незабавно да избере нови членове на ВСС, а проектозаконът с новите критерии за избор на членове на ВСС от парламента все още не е приет, трябва да предприемат всички възможни стъпки този избор да бъде проведен така, че да позволи ефективно намаляване на влиянието на главния прокурор върху новия ВСС.

Зелена светлина през закона, скоро на ход ще е парламентът

Срокът на общественото обсъждане е до 19 декември, така че при добра воля и организация до Коледа законопроектът може да е в парламента, където да бъде придвижен в рамките на един месец. Става въпрос за закон, който вече е бил обект на обществено и експертно обсъждане в продължение на месеци, параметрите по него са ясни, а има и становище на Венецианската комисия, чийто препоръки са изпълнени. Няма нито политически, нито правни аргументи за отлагането му, още повече, че той е заложен като ангажимент на държавата в Плана за възстановяване и развитие. В този смисъл, поведението на политическите сили към този закон ще е симтоматично за отношението им към съдебната реформа въобще.

Оценката на Комитета на министрите по този законопроект е един успех за България, който показва, че когато властите действат експертно, еднопосочно и последователно, това се оценява от международните партньори. Заслугата е на два последователни екипа на Министерството на правосъдието - екипът Надежда Йорданова подготви първоначалния проект и го изпрати за консултации във Венецианската комисия, после екипът на следващия министър - Крум Зарков, отрази коректно бележките, които бяха направени и финализира задачата. В този смисъл коментира и Зарков пред "Капитал".

Крум Зарков: България получава шанс да затвори наблюдението по делото "Колеви"

"Усилията, положени от две последователни правителства - предишното редовно и сегашното служебно - по въпроса, който виси над България от решението по делото "Колеви" (2009г.) насам, се оценяват много положително от Комитета на министрите на Съвета на Европа, защото този път България показа по тази тема приемственост и надграждане", заявява Зарков.

"Това становище на Комитета на министрите ни дава всички основания да твърдим, че ако този проект, който сега ще влезе в Министерския съвет, а оттам и в Народното събрание, бъде приет, то България може да затвори наблюдението по делото "Колеви", свързано с наказателно преследване на главния прокурор, което виси вече 13 години. Освен това този законопроект решава въпроси за изпълнението и по над 70 други осъдителни решения срещу България (б.р., по делата от групите "С.З." и "Великова"), свързани с неефективно разследване на тежки престъпления срещу личността и недостатъчно зачитане на правата на пострадалите от тях.", допълва той.

Делото "Колеви",

когато за първи път Съдът в Страсбург идентифицира проблема с невъзможността в български условия да се разследват данни за престъпление, извършено от главния прокурор, е по повод убийството на прокурора от Върховната касационна прокуратура Николай Колев, извършено през 2002 г. Близките на Колев свидетелстваха, че в покушението е замесен тогавашният главен прокурор Никола Филчев, както и "близки до него високопоставени служители", но разследване по тази линия така и не бе проведено. Дълги години българските власти не предприеха никакви действия за изпълнение на решението на Европейски съд по правата на човека по това дело.

Законът

Законопректът предлага промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и в Закона за съдебната власт (ЗСВ) в няколко насоки. Първата от тях, с най-голям политически ефект, включително и с оглед ангажиментите по ПВУ и наблюдението на Брюксел за върховенството на правото, е засилването на отчетността и отговорността на главния прокурор.

Механизъм за разследване на главния прокурор

Разследването срещу главния прокурор и заместниците му да се извършва от наказателен съдия с висок ранг и квалификация, който да бъде назначаван за прокурор ad hoc по конкретното дело за срок не повече от две години - това е основната концепция на закона, заложена още в първоначалния проект от юли т.г. Тя предвижда, че при сигнал за извършено престъпление от главния прокурор, както и когато разследването е започнало със съставянето на протокола за първото действие, се уведомява Наказателната колегия (НК) на Върховния касационен съд (ВКС). Ако съобщението не съдържа данни за извършено престъпление или данните са явно необосновани, председателят на колегията го изпраща на Софийската градска прокуратура за произнасяне по общия ред. В останалите случаи преписката се разпределя на определен чрез жребий наказателен съдия от предварително одобрен от НК на ВКС списък на върховни съдии или съдии с ранг на върховен съдия от наказателните отделения на апелативните и окръжните съдилища. По препоръка на Венецианската комисия към този механизъм на подбор бе добавено, че съдиите, включени в списъка, трябва да са работили като наказателни съдии през последните седем години и да са дали изрично писмено съгласие.

За определения съдия се уведомява прокурорската колегия на ВСС, която го назначава за прокурор във Върховната касационна прокуратура за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, като той ще ръководи разследването и по други сигнали срещу главния прокурор, които са постъпили в шестмесечен срок от назначаването му. След края на разследването или изтичане на двегодишния срок на мандата му прокурорът за разследване на главния прокурор се връща на предишната си длъжност като съдия, а ако наказателното производство продължи повече от две години, Наказателната колегия на ВКС избира нов съдия, който да продължи делото.

Комитетът на министрите приветства редицата допълнителни гаранции за независимост на ad hoc разследващия прокурор, като се ограничават възможностите за намеса и натиск върху него: забрана той да бъде командирован, въвеждане на комбинация от пряк съдебен контрол върху някои негови постановления и контрол върху други актове от ad hoc контролиращ прокурор след привличане на обвиняем в досъдебното производство; разглеждане на отвод на ad hoc прокурора и ad hoc контролиращия прокурор от съдия на всички фази, за да се избегнат рисковете от неправилни решения, участие на разследващи, които не са подчинени на главния прокурор. Сред тези мерки е и намаляването на влиянието на главния прокурор във ВСС.

В решението на КМ се сочат и някои проблеми, дължащи се главно на конституционни пречки, като например потенциалният риск прокурорската колегия, в която главният прокурор има решаващо влияние, да блокира назначаването на ad hoc разследващия прокурор, като не го гласува, компетентността й да му налага дисциплинарни наказания или да го отстрани от длъжност и др. Българските власти са приканени да помислят за конституционни промени в тази насока.

Ефективно наказателно разследване на тежки престъпления

Комитетът на министрите приветства "важната дългоочаквана реформа на наказателното производство" с въвеждането на:

  • съдебен контрол върху отказите за образуване на досъдебно производство по отношение на всички тежки престъпления (наказуеми над пет години лишаване от свобода), както и за някои други престъпления, свързани със защитата на основни права - убийства, телесни повреди, сексуални посегателства, експлоатация на уязвими лица, престъпления от омраза и др. Право да обжалва такъв отказ се дава не само на пострадалото лице или на ощетеното юридическо лице, но и на лицето, направило съобщение за извършено престъпление;
  • право на достъп до преписката по предварителната проверка на тези лица, за да могат да изготвят жалбата;
  • право да бъде направено искане за ускоряване на разследването на досъдебната фаза преди привличането на обвиняем;
  • възможност за лице, което е сигнализирало за извършено престъпление, да използва различни правни средства на досъдебната фаза - да обжалва постановленията на прокуратурата за прекратяване или спиране на производството, ако няма пострадал или ощетено юридическо лице, както и да иска ускоряване на производството преди и след привличане на обвиняем на конкретен заподозрян в досъдебната фаза;
  • по подробни правила за възобновяване от главния прокурор на наказателното производство, приключило с прокурорско постановление, което не е било
  • обжалвано пред съд и др.

Властите са приканени да приемат тези мерки.

Все още няма коментари
Нов коментар