Защо е нужен законът за личния фалит, който пак е на дневен ред

Имат ли нужда от подкрепа и заслужават ли доверие длъжниците?

Много от българските потребители все още не умеят да отстояват правата си и да избягват неравноправните клаузи в потребителските договори. Влезлият в сила преди повече от 10 години Закон за потребителския кредит дава определени привилегии на потребителите, които умело биват заобикаляни от кредиторите, например чрез предоставяне на фирмени кредити на физически лица като еднолични търговци, обезпечени с тяхното лично имущество. Финансовите институции, които предлагат бързи кредити, извършват дейност след регистрация, която дейност не е банкова и поради това Българската народна банка не осъществява контрол върху начисляваните от тях лихви, такси и други начислени разходи върху предоставените кредити. Все още няма правна регулация на дейността на дружествата, събиращи вземания, известни като колекторски фирми.

В такава среда на свободно договаряне потребителите са изправени пред много неизвестности, без да имат необходимата правна и финансова култура да преговарят или да се защитават при накърняване на техните права. Огромната част от гражданите, които трудно се справят с ежедневните разходи и сметките, разчитат на регулярни доходи. Ако останат без очакваните доходи, тяхната платежоспособност намалява, а при неочаквано настъпване на неблагоприятно събитие, което да ги остави без работа или им стовари допълнителни разходи, рискът от трайна неплатежоспособност е още по-голям. Следват покани за плащане на просрочени сметки, искови молби и дори директно запори по сметките и започнало изпълнение.

Не всички длъжници ще могат да се ползват от възможностите на производството. Преди всичко става въпрос за длъжници - физически лица, които не са търговци или предприемачи. Законопроектът допуска прилагането на производството по отношение на предприемачите само ако те нямат задължения във връзка с тяхната стопанска дейност, а имат само лични задължения. На следващо място - те не са причинили умишлено своя фалит и не са злоупотребявали с доверието на кредиторите. Само добросъвестни длъжници, които са поемали задължения съобразно своето имуществено състояние и доходи и които със своите действия не увреждат умишлено или поради небрежност интересите на кредиторите си, могат да искат образуване на производството. За тази цел в законопроекта са изброени случаи, които определят длъжника като недобросъвестен и са гаранция срещу злоупотребата с права в производството по несъстоятелност - осъждан е за злоупотреба на доверие, за престъпление срещу кредиторите или за престъпление срещу финансовата, данъчната или осигурителната система, не упражнява трудова дейност без основателна причина, през последните пет години е нарушавал задължения за деклариране на доходи или имущество, поемал е явно несъобразени разходи или се разпореждал безвъзмездно със свое имущество и т.н.

Какви ползи има за длъжника от това производство?

Ако законопроектът бъде приет в предложения вид, пред длъжниците, които са добросъвестни, ще се открият нови възможности. Още с подаването на молбата за откриване на производството длъжникът може да поиска налагане на обезпечителни мерки за опазване на имуществото му. Ако съдът уважи молбата и открие производството по несъстоятелност, автоматично ще се спрат всички висящи съдебни и изпълнителни производства срещу длъжника и всички кредитори ще трябва да предявят вземанията си в новооткритото производство. За длъжника това е своеобразно облекчение, защото вместо да води многобройни отделни съдебни или изпълнителни производства, ще може в рамките на едно производство да отговори на всички искания и да ги удовлетвори във възможната степен. Воденето на само едно производство създава възможност за по-добра организация на правната защита, по-малко съдебни разноски за държавни такси и адвокати, по-малко усилия и повече спокойствие за длъжника.

В производството са гарантирани жизнените потребности на длъжника и членовете на семейството му - несеквестируемото му имущество не се включва в масата на несъстоятелността и срещу него не може да бъде насочвано изпълнение. Съдът ще определи издръжка, която да служи за задоволяване на жизнените потребности на длъжника и на членовете на неговото семейство съобразно семейното и имущественото му състояние, която не може да бъде по-малка от една минимална работна заплата. Съдебните разноски в производството се предполага да бъдат по-малки, с прости, а не пропорционални такси. Възнаграждението на синдика се дължи само за конкретни действия и резултати - съставяне списък на приетите вземания, извършване на опис на имуществото, изготвяне и предлагане на план за погасяване и др. Предвижда се, че доказването ще бъде облекчено, като повечето обстоятелства ще се установяват с декларация от длъжника и ще се прилагат документи, с които се очаква той да разполага. Съдът няма да изисква удостоверения и други документи, до които има служебен достъп и може да извършва справки. В хода на производството ще се търсят възможности за постигане на погасителен план или споразумение с кредиторите, в които да се уредят отсрочвания, опрощаване и начини за погасяване на задълженията на длъжника. Синдикът ще бъде натоварен да следи за управлението и осребряването на имуществото на длъжника.

Най-значимата последица за несъстоятелния длъжник е възможността за освобождаване от задълженията към кредиторите, които не са били неудовлетворени след откриване на производството. Тези задължения могат да се погасят по молба на длъжника след изтичане на 3-годишен срок от решението на съда за утвърждаване на план за погасяване, а когато няма такъв - от датата на първия опис на имуществото на длъжника. Погасяването може да настъпи, ако длъжникът е бил добросъвестен, ако е заплатил разноските в производството, ако е предоставил цялото свое секвестируемо имущество на кредиторите и е удовлетворил поне частично техните вземания. Дори когато длъжникът няма секвестируемо имущество, той също ще може да се ползва от правото на погасяване на задълженията за удовлетворяване на кредиторите при подобни условия, но по-дълъг срок - 5 години.

Какви са основните възражения срещу законопроекта

Според Асоциацията на банките в България това производство е ненужно и дублира института на абсолютната погасителна давност, предвиден в Закона за задълженията и договорите. Банките възразяват срещу ограниченото участие на кредиторите в производството и се опасяват от възможни злоупотреби с права от недобросъвестни длъжници. Асоциацията за управление на вземания - професионална организация на дружествата, осъществяващи управление и събиране на вземания, също възразява срещу принципната необходимост от приемането на такъв законопроект. Професионалните организации на кредиторите отправят предложения за защитата на кредиторите в производството - да могат да искат откриване на производството, да бъдат индивидуално уведомявани, да финансират производството, да обжалват всички актове на съда и така да бъдат равнопоставени участници в производството. Най-сериозното опасение на кредиторите е относно погасяването на техните вземания и възможността от злоупотреби от страна на недобросъвестните длъжници. В отговор на техните притеснения законопроектът е значително променен, като се предвижда възможност на определени категории кредитори, чиито интереси в най-голяма степен са засегнати от откриването на производството по несъстоятелност (чието вземане е установено с влязло в сила съдебно решение или обезпечено с ипотека или залог върху имуществото на длъжника) да възразяват и да обжалват актовете в производството, а по всяко време кредиторите да могат да искат да се прекрати производството поради недобросъвестно поведение на длъжника. Предвидена е отговорност за вреди, ако длъжникът е образувал производството, като е съзнавал, че няма основание да подаде молба за несъстоятелност.

От становищата в хода на обществените консултации става ясно, че възражения срещу законопроекта има и Камарата на частните съдебни изпълнители, които не са съгласни производствата по принудително изпълнение да спират или да се прекратяват при откриване на производство по несъстоятелност. Предлагат още вместо синдик производството по несъстоятелност да се води от частен съдебен изпълнител. Според Министерството на правосъдието това е неприемливо, защото е необходима професионална квалификация като синдик, да се избягват конфликти на интереси, а таксите да са достъпни за длъжниците.

Не са съгласни със законопроекта и представителите на адвокатурата - както Висшият адвокатски съвет, така и Софийската адвокатска колегия са на мнение, че такъв законопроект не е нужен. Адвокатите не са съгласни разноските за адвокатско възнаграждение, които клиентът им понася във връзка с производството по несъстоятелност, да не се считат за разноски и поради това длъжникът да не бъде осъден да ги плати.

Засегнати са интересите и на доставчиците на телекомуникационни услуги и съобщения - "Виваком България" ЕАД и "А1 България" ЕАД, настояват техните вземания, за които има заведени дела или издадени изпълнителни листове, да се ползват от привилегия както обезпечените кредитори в производството по несъстоятелност. Както останалите кредитори, те също предлагат да се уреди лично уведомяване на кредиторите за актовете в производството, на задълбочена проверка на добросъвестното поведение и имуществото на длъжника, както и да отпадне погасяването на неудовлетворени вземания в 3-годишен или 5-годишен срок.

Има ли алтернатива на предложеното производство по несъстоятелност?

Според Министерството на правосъдието в основата на концепцията е доброволният характер на производството по несъстоятелност - длъжникът сам избира дали да удовлетвори кредиторите си в такова производство или не, като съобрази разноските и останалите условия. Да се допусне кредиторите да могат да инициират производството, да го финансират или да го прекратяват, би означавало принудително да се наложи на длъжника да понесе последиците и разходите, с които той може да не бъде съгласен. Законопроектът следва тенденциите, установени Директива (ЕС) 2019/1023 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за рамките за превантивно преструктуриране, за опрощаването на задължения и забраната за осъществяване на дейност, за мерките за повишаване на ефективността на производствата по преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения и за изменение на Директива (ЕС) 2017/1132. Подобни производства вече съществуват в останалите държави - членки на Европейския съюз.

Стремежът на законодателя е към създаване на опростено производство по несъстоятелност, което да се развива в кратки срокове и при минимални разноски за длъжника, образувано и движено изцяло от добросъвестен длъжник, който желае доброволно да удовлетвори своите кредитори. Поради това възможностите за участие на кредиторите са ограничени до възражения срещу молбата, оспорване на решението за откриване на производството, възможностите за участие в събранието на кредиторите като механизъм за постигане на съгласие между кредиторите, правото да искат прекратяване на производството поради недобросъвестно поведение на длъжника.

Специално внимание в мотивите и отговорите при обществените консултации се обръща на избора на синдик като управител на масата на несъстоятелността, подсъдността на делата и условията за погасяване на задълженията на длъжника. Сред достойнствата на законопроекта е още, че не изисква държавата да финансира делата на всички несъстоятелни длъжници, които се очаква да подадат молби за откриване на производството. Не е необходимо длъжникът задължително да ползва услугите на адвокати, медиатори, кредитни посредници, вещи лица и да заплаща големи такси. Законопроектът трябва да е достъпен и за хората, които нямат достатъчно доходи и имущество.

Очакванията са законопроектът да бъде отново внесен в следващото Народно събрание и да стане първият законодателен акт, който да уреди правото на фалит на българските граждани, да възстанови пътя им обратно към обществения живот и икономическия оборот. Длъжникът, който доброволно е преминал през пълна съдебна проверка на имуществено състояние и за когото е установено, че няма какво повече да предложи, ще може да продължи напред. Воденето на продължителни дела срещу такъв длъжник е лишено от икономически ползи за него, за кредиторите му и за обществото като цяло.