Съдии атакуват забраната за съдебен контрол върху одитните доклади на Сметната палата
Тричленен състав на Върховния административен съд сезира Конституционния съд с разпоредба на закона, който не допуска обжалване на одитите от засегнатите
Капитал Право
Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си
Тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) атакува текста, според който одитните доклади на Сметната палата не подлежат на съдебен контрол. Съставът сезира Конституционния съд (КС) с разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от Закона за Сметната палата, според който окончателните одитни доклади на палатата не подлежат на оспорване по съдебен ред.
Питането е по повод дело, образувано по жалба на държавното дружество "Монтажи" срещу доклад на Сметната палата, изготвен след проверка на обществените поръчки, които дружеството е изпълнило от 2017 г. до 2020 г. Въпреки законовата забрана за съдебно обжалване на докладите дружеството е обжалвало доклада и констатациите в него с мотив, че забраната за съдебен контрол противоречи на конституцията.
В своето определение от 13 април т.г. тричленният съдебен състав - Таня Вачева (председател), Мирослава Георгиева (докладчик) и Юлия Раева, приема, че законовата забрана за съдебен контрол върху одитните доклади на Сметната палата противоречи на конституцията, доколкото лишава засегнатите от тези административни актове от правото им на защита. Конституционно установената функция на Сметната палата е контрол върху изпълнението на бюджета, т.е. да бъде одитор на публичните финанси.
Когато законът лишава адресатите на окончателните одитни доклади от съдебен контрол върху тях, той на практика не им дава възможност да оспорят един акт, който непосредствено засяга техни права и интереси, тъй като правните последици за адресатите настъпват пряко от самия одитен доклад, а изброените в закона органи предприемат съответните действия имено и въз основа на доклада, казва съдът.
Действително, според чл. 120, ал. 2 от конституцията съдебният контрол върху административните актове не е всеобхватен, законодателят може да обяви някои актове за необжалваеми пред съд. Същевременно, "правото на законодателя да изключва отделни категории административни актове от съдебен контрол не е абсолютно по своя характер", припомня съдът, като цитира обилната практика на КС по темата. "При упражняването на това свое право Народното събрание е длъжно да се съобразява с основните конституционни принципи на правовата държава и защитата на основните права. [...] Необжалваемостта не може да засяга реализацията на основните права и свободи на гражданите и юридическите лица, освен ако не се налага за защитата на висши конституционни ценности, свързани с особено важни интереси на обществото", се казва още там.
В случая обаче преграждането на пътя към съдебно обжалване на окончателните одитни доклади на Сметната палата е лишено от конституционна легитимност, тъй като не е обусловено от висша конституционна ценност, в името на която правото на съдебна защита да отстъпи.
Въпросът, който съставът поставя пред КС, е формулиран така: "Налице ли е несъответствие на разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от Закона за Сметната палата с разпоредбите на чл. 120, ал. 1 и ал. 2, и чл. 4, ал. 1 от Конституцията на Република България?"
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.