България е единствената в ЕС без планиран механизъм за преглед на чуждите инвестиции

Брюксел иска страните да проверяват кой и защо инвестира в ключови за сигурността сектори, но София към момента няма такива намерения

Електроника, чипове и компютърни услуги са секторите, които са начело в списъка на ЕК с важни за общия пазар области

Огнян Георгиев

Електроника, чипове и компютърни услуги са секторите, които са начело в списъка на ЕК с важни за общия пазар области © Надежда Чипева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

България е единствената членка на Европейския съюз, която все още няма и не предвижда механизъм за преглед на чуждестранните инвестиции в страната. Това съобщиха пред "Капитал" представители на Дирекция "Търговия" (DG Trade) в Европейската комисия, която е натоварена да следи за развитието на общоевропейския механизъм за надзор.

Механизмът за преглед на чуждите инвестиции (FDI Screening Regulation) e в сила от 2019 г. и препоръчва на страните членки да въведат такава процедура, по която да преглеждат придобиването или вливането на европейски компании от такива извън ЕС и в случай на риск за общата сигурност да спират подобни сделки. Той не е задължителен, но ако дадена страна го въведе, то тя трябва да информира за резултатите от него ЕК, която след това проверява ефектите върху общия пазар.

През 2020 г., след започването на пандемията, ЕК пусна нови насоки до страните членки, с които настоя за въвеждането на подобни правила в някои сектори като IT и производство, особено на платки и чипове. Войната в Украйна направи това още по-наложително. Към момента 18 страни имат вече въведен такъв механизъм, 8 планират да въведат, а 1 не е обявила никакво намерение - България.

Какво е механизмът?

Агресивното изкупуване на европейски компании от страна на китайски и американски инвеститори събуди притеснения далеч преди пандемията и войната. Още преди години пред "Капитал" един от директорите в ЕК описа ситуацията с фразата "китайците купуват, но не продават". Преди няколко години САЩ застанаха на твърда позиция срещу част от тези сделки, като например забраниха американски инвестиции в определени китайски компании, както и обратното.

Притесненията както в Брюксел, така и в много национални столици са свързани с изтичането на интелектуална собственост, но и с проблеми със сигурността. "Продукт, услуга или технология на дадена европейска компания може да е жизненоважна за сигурността и публичния ред в друга държава членка или за важен за съюза проект. В последните години нараснаха инвестициите в технологични, инфраструктурни или други ключови области и които подлагат на риск общата ни сигурност, особено когато чуждите инвеститори са свързани или контролирани от трета държава", се казва в регулацията. Тези притеснения се засилиха след войната в Украйна, когато ЕК започна да преглежда отблизо руските инвестиции.

Тъй като правилата на пазарната икономика не предполагат подобна намеса в свободните търговски отношения, ЕК предлага на страните да идентифицират секторите, които са ключови, и да изискват данни за сливания и придобивания в тях - по начин, подобен на сегашния надзор на Комисията за защита на конкуренцията.

Къде е България

"Капитал" запита офиса на вицепремиера по европейските средства Атанас Пеканов за напредъка по темата и оттам реферираха към отговорното Министерство на иновациите и растежа. Оказва се, че още през 2020 г. министърът на икономиката е изискал информация от разните ведомства за това дали е нужен такъв механизъм. Отговорът: "Съществуващата нормативна уредба предоставя достатъчна защита и не е наложително създаване на механизъм за скрининг на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ)."

Очевидно е, че политическият хаос в последните няколко години е оставил темата далеч извън полезрението на всички управляващи, като предвид характера на българската икономика и някои доста съмнителни инвестиции с офшорен произход такъв механизъм би предизвикал само проблеми на дадени институции.

Това незадоволително положение все пак е претърпяло промяна, като през октомври миналата година е създадена нова "междуведомствена работна група, която да анализира възможните рискове, свързани с преки чуждестранни инвестиции в България и доколко българското законодателство осигурява защита на националната икономика. В резултат ще бъде представен в Министерския съвет доклад с изводи и предложение за правна рамка за прилагане на регламента". Не се дават срокове за това.

Към настоящия момент според МИР се проследява "напредъкът в други държави с цел да се избере подходящ подход за България", който да е "съобразен с мащаба на българската икономика и да защитава интересите на страната и ЕС, без да създава ненужна административна тежест".

Какво се случва с механизма

Според DG Trade през 2021 г., която е последната година с обобщени данни, има проверени 414 случая в целия съюз, които са били докладвани от 13 държави. 85% от сделките са дошли от само 5 страни - Германия, Италия, Франция, Испания и Австрия.

В огромното мнозинство от случаите те са минали без никакви забележки, в под 30% е имало препоръки от държавите членки, а в 3% - от комисията. В крайна сметка 3% от сделките са били прекратени от двете страни, а 1% е бил блокиран от националните власти.

От страна на Брюксел, твърди дирекцията, нещата вървят изключително бързо - 86% от случаите са били прегледани за под 15 календарни дни. Основните сектори, в които е имало докладвани случаи, са ICT, производство, финансови услуги, ритейл и строителство.

Основните инвеститори според събраните данни са от САЩ, Великобритания, Канада, Китай и Каймановите острови, които са офшорна дестинация.

През 2021 г. основната дестинация за придобивания от чужди инвеститори в ЕС е била Германия, следвана от Испания, Франция и Холандия. Испания пък е била страната с най-много чужди инвестиции на зелено.

Какво обикновено включва механизмът

Различните държави избират различни модели, пояснява ЕК. Общото е, че механизмът трябва да е прозрачен, да е отворен за коментари от други страни членки, да позволява обжалване и да не допуска заобикаляне през офшорни дестинации и "кухи" компании. Последното означава, че се изискват проверки, които да гарантират, че ако даден инвеститор е регистриран в ЕС, то той е реална компания, а не просто дружество, създадено с цел избягване на проверката.

Държавите обикновено искат в рамките на механизма данни за дейността на придобиваната компания възможна двойна употреба на продуктите ѝ, клиенти, пазарен дял и доставчици.