30-годишната деградация на съдебната власт. Защо се случи

1991. На парламентарните избори СДС побеждава "с малко, но завинаги". По върховете на синята коалиция тогава властва прословутият Втори адвокатски колектив - министър-председател е Филип Димитров, шеф на вътрешните работи е Йордан Соколов, правосъден министър Светослав Лучников... СДС решава да овладее съдебната система и за целта разпуска Висшия съдебен съвет и буквално назначава нов. Той пък избира за главен прокурор адвокат Иван Татарчев (по препоръка на Лучников), а за шеф на Върховния касационен съд Иван Григоров, пише години по-късно Йово Николов в статия, озаглавена "Татарчев - "първите седем".

Първият състав на Висшия съдебен съвет (ВСС), одобрен от Великото народно събрание, просъществува само два месеца. Синята партия, която имаше доминация в 36-ото Народно събрание, искаше да владее и ВСС. И само месец след като на 4 ноември 1991 г. новият парламент започна работа, СДС промени чисто новия Закон за ВСС, за да премахне забраната в съвета да влизат и действащи адвокати. На това основание разпусна ВСС, за да избере нов, в който адвокатите вече да бъдат представени. Този юридически пирует не заблуди никого за истинските мотиви за промяната, но тя бе потвърдена от Конституционния съд, който към онзи момент бе доминиран от "сини юристи", доколкото една трета от него (четирима съдии) бяха назначени от президентската квота на Желю Желев.

Новият тъмносин ВСС, ръководен от триумвирата Лучников - Татарчев - Григоров (отявлени антикомунисти и реваншисти), започна политическа чистка сред магистратите на основание на една преходна разпоредба в новата конституция, според която в тримесечен срок от създаването си новият ВСС трябва да прецени кои съдии и прокурори имат необходимите професионални качества и кои се налага да бъдат освободени, преди да станат несменяеми. Някои бяха уволнявани по факса, други - викани във ВСС и оставени да чакат с часове в преддверието в компанията на тълпа журналисти. Всички уволнения бяха направени с бланкетни мотиви - "не отговаря на изискванията".

Сред освободените например беше и Татяна Дончева, тогава млад прокурор от Софийската градска прокуратура, която не беше член на БКП, но пък имаше други грехове - бе заявила отрицателно становище по делото за регистрацията на ДПС, а после - и на ВМРО, била е прокурор и по делата за разцепването на СДС, по които прокуратурата даде положително становище. За "Капитал" Дончева напомни, че през тези три месеца в началото на 1992 г. мнозина напуснаха системата, но огромната част, около 90% от всички, си тръгнаха по собствено желание, след като са били "подсетени", че е по-добре да излязат от системата по този начин, а не с печат "непригоден". Още повече, че тогава сините бяха внесли законопроект, с който на уволнените по непригодност се забранява и да адвокатстват.

Трийсет години след тези събития "Капитал" поиска от ВСС данни за броя на уволнените и напусналите системата през 1992 г. Получихме отговор, че съветът не разполага с такива данни, ВСС даже нямал информация за общия брой на магистратите през онзи период, нито какви са били заплатите им. В НСИ също не разполагат с такива данни. Според медийни публикации към онзи момент системата са напуснали към 800 души. Оказва се, че бройката няма как да се потвърди официално без специално изследване.

Над главния прокурор е само Господ

Нито Татарчев, нито Григоров бяха си създали име на топ юристи преди да оглавят съда и прокуратурата. Но пък те се прочуха с радикалната демонстрация на политически пристрастия, каквато обществото не беше виждало от тези позиции и при комунизма. За магистратите това беше първият знак, че и в новите условия не са защитени от политически натиск.

И друга важна индикация се прояви още тогава - новото държавно устройство направи главния прокурор всесилен, безотчетен и безнаказан, без каквито и да е механизми за контрол, но и при липса на демократични традиции и политическа зрялост на обществото, които в западните страни са основна пречка за злоупотреба с правомощия.

"Над мен е само Господ!" Тази реплика на Иван Татарчев от началото на 90-те години е първото прозрение за всевластието и безнаказаността на главния прокурор при условията на новата конституция.

Никола Филчев (вляво) и Иван Татарчев през октомври 2002 г. на събрание на Асоциацията на прокурорите в България. Изминали са близо четири години откакто Татарчев вече не е главен прокурор, а Филчев е на негово място. Фотограф : Красимир Юскеселиев

По това време прокуратурата беше образувала досъдебно производство срещу бившия премиер Андрей Луканов и го вкара в ареста след сваляне на депутатския му имунитет, подгтотвяше същото и за лидера на БСП Александър Лилов. От делото естествено нищо не излезе, а Луканов беше първият, който осъди България в Страсбург.

Не минаваше ден, без Татарчев да отправи поредната политически мотивирана закана, което скандализираше юристите, но не и радикално настроеното тогава общество.

"Ще докарам Огнян Дойнов от Виена в чувал" - едва ли има друга държава в света, където главният прокурор се зарича да действа като мафиот. (Дойнов бе виден комунистически функционер, член на Политбюро на ЦК на БКП, вицепремиер, превърнал се навреме в успешен бизнесмен и консултант, базиран в австрийската столица.)

При Татарчев за първи път се прояви и онази особеност на еманципиралия се главен прокурор да влиза в конфликт с политическата сила, която го е издигнала. Към края на мандата си той се конфронтира с премиера Иван Костов и влезе в открита война с тогавашния вътрешен министър Богомил Бонев (в момента близък съратник на червения бизнесмен Георги Гергов). Парадоксалното е, че следващият главен прокурор Никола Филчев също бе инсталиран по волята на Костов, въпреки силната съпротива във ВСС, и също приключи мандата си, воювайки с Костов и синята партия, дошла отново на власт.

Преди два бъде избран Филчев обаче, в края на 1998 г. тогавашният ВСС избра Бойко Рашков за главен прокурор, но сините политици отново се намесиха, за да осуетят този избор, защото Рашков минаваше за "червен", неуправляем и неподатлив на натиск. Междувременно и вътрешният министър Бонев започна компроматна война срещу Рашков, който се оказа подслушван и следен. Във ВСС обаче това се обърна срещу авторите на този компромат, а Рашков бе оневинен по твърденията, че поддържал връзки с един от обвинените за убийството на Луканов.

За да не допуснат Рашков да стане главен прокурор, сините отново използваха трика с предсрочната смяна на ВСС, като в заверата се включи и президентът Петър Стоянов. (Ако някой се чуди откъде Бойко Рашков има този хъс срещу гнилите места в съдебната система, политическите машинации и властовото преяждане не главния прокурор, вероятно си струва да се припомни, че той е ял тази попара много отдавна.)

В крайна сметка в съдебния закон скоростно бяха прокарани промени, с които съдийската квота във ВСС се увеличи с един човек за сметка на следователската, а съветът предсрочно бе разпуснат, за да се избере нов състав от хора със сини пристрастия. През това време президентът Петър Стоянов задържа указа за назначаването на Бойко Рашков за главен прокурор, за да даде време на новия ВСС да встъпи и да поиска предложението обратно, да назначи нов избор и в крайна сметка да избере Никола Филчев за главен прокурор. По това време Филчев беше зам.-министър на правосъдието при Васил Гоцев, по върховете на синята партия се смяташе, че той е лоялен и послушен и ще остане такъв и като главен прокурор.

Стратезите от "Раковски" 134 без излишен дебат прекроиха съдебния закон, така че да изтръгнат зъбите на прокурори и следователи, да подменят Висшия съдебен съвет със свой, да създадат механизъм за елиминиране на неудобните магистрати и в крайна сметка да назначат удобен главен прокурор, пише в своя публикация "Капитал" от онова време. СДС се опитва да се избави от последователите на Иван Татарчев и Бойко Рашков, които не успяха да се сработят с управляващото мнозинство, казва авторът Момчил Милев и дава пророческа оценка: Ако юристите на Костов действително искаха да направят прокурорите и следователите независими, те щяха да разрушат йерархичността в двете ведомства.

Румен Янков: Съдебната власт така е устроена, че не може да работи селективно. Тя или работи, или не работи

Емблематичният съдия Румен Янков, председател на Върховния касационен съд, а после и два пъти председател на Конституционния съд, още през 1999 г. в свое интервю констатира, че "политиците се стремят единствено към овладяване върховете на съдебната власт, което е дълбоко порочно".

"Трите основни фактора за борба с корупцията са силна опозиция, независима журналистика (която практически е невъзможно да бъде купена цялата) и независима съдебна власт. Стремежът на политиците да наложат зависим човек на най-високите етажи всъщност цели да разтворят чадър над себе си и да отнемат чадъра над противниците си. Само че съдебната система е така устроена, че не може да работи селективно, тя или работи или не работи. Оттук идва и сривът", коментира Янков, който още тогава беше наясно какво се случва.

Но политиците не го послушаха. Янков беше известен със сините си пристрастия, но и с непоклатимите си принципи, затова не беше чудно, че остро се конфронтира със СДС - за първи път покрай компроматите срещу Рашков, а после и с избора на Филчев.

Ерата на Филчев - погром в прокуратурата и тежка деморализация за цялата система

Това, което Филчев направи с прокуратурата, надминава и най-развинтеното въображение. Атмосфера на страх и преследване, разправа със съперниците в битката за поста, кампания срещу опонентите във ВСС, тормоз, злоупотреба с правомощия, манипулация на дела. Говореше се дори за директни физически посегателства. Един прокурор - Николай Джамбов, подложен на тормоз от кохортата на Филчев, се самоуби в кабинета си през пролетта на 2000 г., като остави предсмъртно писмо, в което призова Филчев, ако има съвест, да си подаде оставката. Прокурорът Васил Миков от Добрич, който също беше кандидат за главен прокурор, беше подложен на целенасочен тормоз. А когато кантората на съпругата му нотариус на няколко пъти беше подпалвана и даже веднъж взривена, съмненията бяха, че това е недвусмислено предупреждение. Миков се самоуби през 2019 г.

Прокурорът Николай Колев, който се опълчи на Филчев, след като преди това му беше дясната ръка, беше застрелян пред дома му през декември 2002 г. Преди това също бе подложен на тормоз от колегите си - незаконен арест и обвинение, подхвърлени наркотици, принудително пенсиониране и т.н. Малко преди да бъде убит, Колев пред камера заяви, че Филчев е организирал подпалването на колата на журналиста от "Капитал" Момчил Милев. Съпругата на Колев, Нанка Колева, също прокурор, публично обвини Филчев, че е съпричастен към убийството на мъжа й. Пак тя обяви под клетва пред съда по делото за убийството на ямболската адвокатка Надежда Георгиева, че Филчев лично я е убил. Същото твърди и друг свидетел по този процес - Пламен Симов, бивш шеф на моряшкия синдикат. Бившият депутат от СДС Едвин Сугарев е застъпник на аналогична теза - че Филчев чрез бившите барети Алексей Петров и Филко Славов стоят зад убийствата на Колев и Георгиева. Това никога не бе разследвано.

В началото на 2002 г. именно бившият главен прокурор Иван Татарчев беше адвокат на прокурора Николай Колев (вдясно) срещу репресиите, налагани му от прокуратурата на Филчев. Фотограф : Асен Тонев

В историята на демократичния свят вероятно няма друга държава, чийто главен прокурор публично е бил обвинен в съпричастие към две убийства и куп други злодеяния, извършени по време на мандата му, камо ли това да остане без реакция. Обяснимо е стъписването, което се чете между редовете на решението по прословутото дело "Колеви срещу България", по което през 2009 г. Съдът в Страсбург констатира, че в български условия е невъзможно главният прокурор да бъде ефективно и независимо разследван, дори и по подозрения в убийство.

Този проблем и до момента стои нерешен, защото на теория няма по-опасна фигура от българския главен прокурор, на чиито правомощия някой се кани да посегне. Прокуратурата може да обвини и тормози чрез наказателно преследване всекиго, дори без да има основание, и от това няма да има персонални последици за никой прокурор. Тя също така може и да сложи чадър над всеки, като не разследва и най-очевидното престъпление, пак без персонални последици. И всичко зависи от главния прокурор.

"Технология на страха" е заглавието на една публикация на "Капитал", в която се описва как, след като разчисти прокуратурата и се обгради със свои хора, след като се разправи и с опонентите си в институциите, Филчев и неговата команда започнаха тормоз над главните редактори на медиите, които останаха единствения му опонент, за да ги принуди да наложат цензура върху всичко, което се пише и говори за него.

"Капитал" плати цената на публикациите за Филчев със серия дела срещу издателите му.

Междувременно Филчев успя да се разправи и със силното съдийско лоби във ВСС. Прокуратурата започна грозна компроматна война срещу председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Румен Янков и хората около него. Янков, съдия с огромен професионален авторитет и влияние, смятан и досега за явление в българското правосъдие, се оказа негов естествен опонент в съвета, както беше и негов антипод в живота. Той и хората около него, като председателката на Софийския окръжен съд Нели Куцкова, зам.-председателя на ВКС Благовест Пунев и др., се опитваха да наложат култура на съдийска независимост и кариерно израстване, базирано единствено на професионални и морални качества - в противовес на всичко, което се случваше в прокуратурата. Конфронтацията беше неизбежна, във ВСС заседанията минаваха в грозни скандали и крясъци, медии поемаха ролята на рупори на прокуратурата, за да пишат пасквили срещу Янков, но тогава хората нямаха представа за мащабите и формите на медийния слугинаж. В този контекст Румен Янков избра да напусне върховния съд и да се оттегли в конституционния. На негово място от КС се върна Иван Григоров като председател на ВКС.

Историята с Филчев е лакмус и повратна точка за българската съдебна система. Може много да се разсъждава какво би се случило с правосъдието, а и с държавата, ако Бойко Рашков бе станал главен прокурор, а Румен Янков бе останал начело на ВКС до края на мандата си, т.е. ако системата беше поверена на независими магистрати, минали през всички стъпала на кариерата. Защото така се вадят поуки от историята.

Истината е, че и след напускането на Янков имаше опити за съпротива срещу Филчев, но те не получиха политическа и обществена подкрепа. През декември 2002 г. с тайно гласуване ВСС взе безпрецедентно решение да предложи на Филчев да си подаде оставката - заради нарушения на закона, превишаване не правата и авторитарен стил на работа.

От прокуратурата отвърнаха, че решението няма юридическа стойност и Филчев ще изкара мандата си докрай. Само десет дни по-късно Николай Колев беше застрелян

През цялото това време Филчев имаше и свое парламентарно лоби, начело със синия депутат Иван Димов. Име, което после изплува и в други скандали, включително като едно от главните действащи лица в лобисткия скандал Красьо Черния, а в наши дни като адвокат се оказа издирван от Австрия за пране на пари. Толкова за политическия елит, който ръководеше съдебната реформа.

Деморализацията продължи стремително

След този тежък период деморализацията и развращаването на съдебната система продължи експоненциално. Не се оправдаха надеждите, че новият главен прокурор Борис Велчев ще въздаде справедливост в името на пострадалите. Всичко беше заметено под килима, а след края на мандата му Филчев бе изпратен посланик в Казахстан. Очевидно по договорка с тогавашния президент Георги Първанов, който стои зад назначението на Велчев през 2006 г. С избора на Велчев "всички вкупом си отдъхват и изпадат в състояние на групова амнезия за всичките седем години безобразия", пише в статия на "Капитал", озаглавена "Филчев - синият дебалансиран куршум".

Национално съвещание на прокурорите, август 2020г. Филчев продължава да е скъп гост в прокуратурата и да се радва на радушен прием и приветствия от тогавашния министър на правосъдието Данаил Кирилов, който уж беше поел ангажимент да пише закон за разследването на главния прокурор в изпълнение на делото "Колеви". Всъщност Никола Филчев беше член на експертния съвет на Цацаров и остана в тази роля при Гешев Фотограф : Цветелина Белутова

На практика Румен Янков беше последният автентично избран от ВСС представител на магистратурата за поста на някой от "тримата големи", заедно с първия председател на Върховния административен съд Владислав Славов, който дотогава беше зам. главен прокурор и много влиятелен в системата. (До избора на сегашния председател на ВКС Галина Захарова през януари м.г., чиято кандидатура се оказа безапелационна заради високия й професионален авторитет.) Янков бе наследен на поста от Иван Григоров, който предсрочно напусна позицията си в Конституционния съд - на практика Григоров е един от очевидните примери за съдебна номенклатура, създадена при новите условия.

Константин Пенчев и Иван Григоров влизат на заседание на ВСС, юни 2004 г. По това време Пенчев е председател на Върховния административен съд, а Григоров оглавява Върховния касационен съд. Автор : Асен Тонев Преглед на оригинала

Следващият главен прокурор Борис Велчев беше съветник на президента Георги Първанов и бе лансиран от него, както и проф. Лазар Груев, който пък зае позицията на председател на ВКС след Григоров.

Владислав Славов бе наследен на поста на председател на ВАС от Константин Пенчев, чиято звезда изгря като лидер на парламентарната група на царската партия НДСВ. Той пък беше наследен от Георги Колев, преди това председател на Софийския градски съд (СГС), фаворит на ГЕРБ и лансирал кандидатурата на семейната приятелка на Цветан Цветанов Владимира Янева за свой приемник начело на СГС. Той от своя страна беше наследен от Георги Чолаков, който в момента е "новият силен" в съдебната система - човекът, сочен за задкулисния кадровик в съдилищата.

Възстановяването на Върховния административен съд през 1996 г. и създаването на системата на административните съдилища беше една от положителните промени в правосъдието през първите години на прехода. Много скоро обаче административното правосъдие, където гражданите и бизнесът решават конфликтите си с държавата, се превърна в банка за услуги. Това беше реализирано чрез целенасочено кадруване и привличането на групички от услужливи и лоялни съдии във всеки подобен съд, особено във ВАС. Съдии, които приемат подсказване как да решат едно дело.

Политиката на ГЕРБ срещу съда - атака по всички линии

Трябва да се отбележи, че и Борис Велчев, и проф. Груев, не направиха никакви опити да се намесват в делата на съда и прокуратурата и да стават проводници на политически или друг натиск отвън. Нещо повече - когато съдът се превърна в обект на политически атаки от страна на ГЕРБ ("ние ги хващаме, те ги пускат"), проф. Лазар Груев се опита с публични изявления да защити независимостта на магистратите, в резултат на което стана персонална мишена на вътрешния министър Цветан Цветанов. Стигна се до скандална задочна размяна на реплики, след като проф. Груев каза, че за последен път ще стисне заби и няма да коментира атаките срещу съда, за да избегне конфронтацията с изпълнителната власт. Цветанов отговори, че МВР разполага с такава класифицирана информация, че ако се разприказва, на някои хора ще им изпадат зъбите. Лазар Груев също не получи обществена и политическа подкрепа и замълча до края на мандата си.

През лятото на 2011 г. съдебната и изпълнителната власт все още поддържаха нормални равнопоставени взаимоотношения. Премиерът Бойко Борисов, председателят на ВКС Лазар Груев и главният прокурор Борис Велчев лидираха дискусия за промени в режима на използването на СРС, крайно наложителна след акциите на Цветан Цветанов Фотограф : Юлия Лазарова

Всъщност цялото управление на ГЕРБ, чийто генезис тръгва основно от кадри на МВР и службите за сигурност, премина в обругаване на съда. Кулминация на това е продължителната и мащабна кампания срещу съдия Мирослава Тодорова, председател на Съюза на съдиите в България (ССБ), който в едни момент се оказа единственият стожер на съдийската независимост и самоуправление. Срещу нея беше пуснат най-грозният инструментариум на обругаване - с политически изявления и компромати в медиите, които "подадоха топката" на Цветанов да обяви съдия Тодорова за "покровител на организираната престъпност".

ВСС, който междувременно се превърна в един политически подчинен и дори сервилен на управляващите орган, също откликна и наказа Тодорова дисциплинарно за забавени дела. Тодорова осъди държавата в Страсбург, като ЕСПЧ обяви, че властите в България са използвали легални средства с паралелна цел - да накажат съдийката за нейните позиции и тези на ССБ и да я накарат да замълчи. Междувременно съдия Тодорова се беше оттеглила от управлението на съюза и видимо ограничи публичните си прояви. Опитите й да осъди Цветанов за клевета в България се сблъскаха с депутатския му имунитет, който той страхливо използва до изтичане на давностния срок. Тодорова е поредният магистрат, който беше атакуван от политици и медии заради опитите си, и тези на ССБ, да запази съдийската независимост и професионален авторитет.

Обругаването на съдии и на ССБ продължи, Цветанов кръщаваше полицейски акции с имена на съдии, персонални атаки имаше и срещу следващия председател на ССБ Калин Калпакчиев, а в парламента приеха закон, ограничаващ дейността на съсловните организации на магистрати.

Скандалите в системата като симптоми на деградацията

Всичко това е вече история и предистория на днешните събития, в която е заложен генезисът на сегашните проблеми. Тези събития обаче са непознати не само за младите хора, които няма как да са ги проследили навремето, но не се помнят и от повечето им съвременници. Затова и за повечето хора звучат хем изтъркано, хем непонятно знаковите скандали от онова време - лобисткия скандал "Красьо Черния", аферата с имотите в Приморско, превърнала група магистрати в хотелиери, скандалното назначение на Владимира Янева за председател на СГС и още по-скандалното й уволнение, признанията на бившите председатели на Софийския районен съд (СРС) Методи Лалов и на Софийския апелативен съд (САпС) Веселин Пенгезов за влиянието на Делян Пеевски и Ахмед Доган в кадруването на важни звена в съдебната система и т.н. Знаковите скандали, които съдебната власт произвежда, всъщност са маркери за продължаващата деморализация в системата.

Красьо Черния. Скандалът "Красьо Черния" избухна през есента на 2009 г., когато членът на ВСС Иван Колев заяви по време на заседание, че "черничък човек с ланци", близък до "една партийна централа", е обещавал на различни кандидати за ръководни постове в съдебната система, че може да им осигури необходимите гласове във ВСС срещу 200 хил. евро. Така Колев опорочи разследването на лобизма в съвета и върза ръцете на прокуратурата. Уволнени бяха членовете на ВСС Иван Димов и Стойко Стоев, както и други магистрати, за които стана ясно, че са договаряли с Красьо повишението си, но повечето останаха в системата и продължиха да просперират. Нароченият за лобист Красьо бе оправдан по всички дела срещу него.

Магистрати хотелиери. През 2010 г. гръмна "аферата в Приморско". Стана известно, че роднини на петима висши магистрати са получили на безценица имоти на черноморското крайбрежие, след като се регистрирали адресно там и били оценени като крайно нуждаещи се. Тези магистрати са председателите на отделения във ВАС Панайот Генков, Николай Урумов и Андрей Икономов; бившият апелативен прокурор на Бургас Йордан Иванов; Веселин Пенгезов. В някои случаи има притеснителна близост между имотните инициативи на магистратските роднини и делата, които родителите им решават, написа тогава "Капитал". Председателят на ВАС Константин Пенчев отстрани Генков, Урумов и Икономов от постовете им като шефове на отделения, а ВСС ги наказа дисциплинарно с намаляване на заплатата. Съветът уволни Пенгезов и дъщерята на Урумов - Деница Урумова, която беше съдия в Благоевград, но после ВАС отмени всички наказания. Междувременно Георги Колев бе избран за председател на съда.

Назначения на бели покривки. Кадруването в съдебната система не се извършва във ВСС, а на друго място от други хора "на бели покривки" - това заяви Константин Пенчев през 2009 г. по повод на назначението на Светлин Михайлов за втори мандат като председател на СГС. Това е същият Светлин Михайлов, който наскоро осъди "Медиапул" за обезщетение от 60 000 лв., защото го нарекли "скандален" и припомнили слуховете за близостта му с ДПС - точно по повод кандидатирането му за втори мандат начело на СГС. Всъщност Михайлов е само един от съдебните шефове на възлови позиции, за които през годините се е твърдяло за обвързаност с ДПС.

В масовия случай възловите постове в системата се раздават само след събеседване с депутата от ДПС Делян Пеевски - това разкриха независимо един от друг Методи Лалов и Веселин Пенгезов. Лалов разказа, че през 2012 г., когато се е кандидатирал за председател на СРС, се срещнал с тогавашните председатели на СГС Владимира Янева и на ВАС Георги Колев в столично заведение, за да им обясни концепцията си. На срещата "случайно" се появил и Делян Пеевски, представили му Лалов като кандидат за председател на СРС, а Пеевски попитал: "Ама да не стане така да се отметне тоя човек, както се отметна Пенгезов, когото аз водих при Ахмед Доган."

Пенгезов оглави САпС през 2009 г., но изпада в немилост, след като ръководеният от него съд започва да освобождава задържаните в показните арести на Цветан Цветанов. На Пенгезов беше образувано наказателно дело и той не получи втори мандат, начело на съда, което обясни със следната знакова реплика: "Каквото беше заданието, се изпълни достойно. На Делянчо е заданието, като излезе главният прокурор, го питайте, поставена му е такава задача. Доганчо заповяда на Делянчо, Делянчо заповяда на главния."

Почти по същото време Владимира Янева не успя да довърши мандата си като председател на СГС след като бе обвинена, а впоследствие и осъдена по т.нар. дело "Червей" за престъпления при издаването на разрешения за подслушване.

Подобни скандали продължават и до днес. Името на предишния главен прокурор Сотир Цацаров се знаеше близо година преди избора му - като "любимия съдия" на Цветан Цветанов и на ГЕРБ. Още в първите месеци на поста си той сътвори грандиозния политически скандал "Костинброд" с печатницата за бюлетини в деня за размисъл на изборите през 2013 г., която видимо целеше да повлияе на резултата. Така още в началото Цацаров се позиционира като политически играч и вкара и прокуратурата в тази роля до степен да има решаващо влияние върху законодателството на тема правораздаване. А през 2015 г. тогавашният премиер Бойко Борисов да заяви, че "реформата е за след Цацаров".

"Ще подкрепя кандидатурата на Иван Гешев за главен прокурор, защото знам как работи и че не се огъна в най-тежкото време. Дошло е време, в което начело на прокуратурата трябва да застане прокурор". Това каза предишният главен прокурор Сотир Цацаров през октомври 2019 г. по повод избора на Иван Гешев за главен прокурор, чиято кандидатура той лансира. Фотограф : Георги Кожухаров

Цацаров не се конфронтираше със силните на деня, той просто показа, че олигархията не може без прокуратурата и организира перфектна симбиоза с управляващите. Постепенно главният прокурор се превърна в сериозен властови център, овладя ВСС и наложи диктат над него. Той провокира разправата с предишния председател на ВКС Лозан Панов, когато Панов се "отметна" и се позиционира като опонент на задкулисието. Прокуратурата започна да натиска медии, а скандалът "ЦУМ-гейт" е само един от тях. Главният прокурор дърпаше конците навсякъде, а Борисов си правеше регулярни срещу с него.

При Иван Гешев пък тази линия на поведение деградира до безцеремонността на мутрите от началото на прехода. Всъщност при Гешев и Цацаров прокуратурата си позволи за започне производство срещу действащ президент - при Цацаров срещу Росен Плевнелиев, а при Гешев - срещу Румен Радев. През 2020 г. това стана причина за многомесечни масови протести с искане за оставката на главния прокурор, уникално политическо искане в историята на световната демокрация. При Гешев скандалите станаха ежедневие. Само преди седмица влязохме в поредния - България сигурно е единствената държава в света, където основната тема на деня е дали главният прокурор е организирал атентат срещу самия себе си.