Право

Седмичен бюлетин за правни новини

Зам. главният прокурор Мария Павлова става правосъден министър; Важни промени в АПК; ГЕРБ организира SLAPP дела; Кабинетът атакува решението на НС за енергийния фонд

Мирела Веселинова

Капитал Право

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

Зам. главният прокурор Мария Павлова е предложена за служебен правосъден министър в проектокабинета на Димитър Главчев. На фона на усилията на управляващите до момента да обезвластят прокуратурата и на финалната права преди внасянето на нов Закон за съдебната власт изборът й за правосъден министър поражда много въпроси. В понеделник се очаква президентът на издаде указ за назначаването на служебния кабинет.

Междувременно изминалата седмица даде ясни примери как прокуратурата, МВР и КПК/КОНПИ ще бъдат използвани в предизборната кампания.

Предизборната кампания започна с арести в митниците - задържана бе шефката на Агенция "Митници" Петя Банкова, която пое поста едва преди месец и половина, а в събота Софийският градски съд й наложи постоянна мярка задържане под стража по обвинение за участие в организирана престъпна група за търговия с влияние, контрабанда, подкупи с още трима души.
Изненадващо главният секретар на МВР Живко Коцев подаде оставка, а после я оттегли, като обяви, че е станал обект на натиск от министъра и "високопоставено лице от прокуратурата". В сряда и четвъртък Коцев е имал две срещи с и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов - една преди да подаде оставка и една непосредствено след това.

Топ 3

Промени в АПК за дигитализацията на производството и срещу практиката за прекратяване на дела при промяна на оспорвания акт

Министерството на правосъдието публикува за обсъждане важни промени в Административнопроцесуалния кодекс, посветени на две теми. Първата е електронизацията на целия административен процес - от заявлението за издаване на индивидуален административен акт по електронен път, образуването на електронна преписка, връчването на електронните изявления на административния орган, до изготвяне на съдебните актове и другите процесуални действия в електронен вид.

Втората тема е преодоляване на неправилната и противоречива практика на съдилищата да прекратяват дела срещу оспорени подзаконови нормативни актове и общи административни актове, когато издателят на акта междувременно го е изменил. Новият текст в проекта предвижда, че делото няма да се прекратява, когато с акта са засегнати субективни права, свободи или законни интереси на оспорващия, който може да потърси обезщетение за вреди, след като съдът обяви нищожността на акта или го отмени изцяло или частично. С това се изпълнява решение на СЕС от 2022 г. (дело С-289/21), с което досегашната практика на съдилищата е обявена за несъответна на правото на ЕС.

Кворум има, но гости няма: Нито един главен прокурор не се яви в комисията за Мартин Божанов

Двама бивши главни прокурори - Сотир Цацаров и Иван Гешев, както и и.ф. главния прокурор Борислав Сарафов не се явиха на изслушване пред временната парламентарна комисия за дейността на групата на убития Мартин Божанов-Нотариуса, търгуващ с влияние в съдебната система и шантажирал магистрати. Сарафов и Цацаров изпратиха писмени откази, а Гешев обяви, че има пътуване, но ще се яви, ако бъде поканен отново. Видео от заседанието вижте тук

Сарафов към депутатите: Унижавате публично магистрати заради политически и други интереси - какви са мотивите на и.ф. главния прокурор за отказа
Коментар на адв. Адела Качаунова от БХК: Главни прокурори накърняват демокрацията

Кабинетът оспори пред КС решението на парламента за енергийния фонд

Правителството атакува пред Конституционния съд решението на парламента, с което се възлага на министъра на финансите Асен Василев да покрие оперативния дефицит от 1 млрд. лева във фонд "Сигурност на електроенергийната система" до 31 март 2024 г. (Делото в КС вижте тук, докладчик е Борислав Белазелков.) Според кабинета парламентът е нарушил принципите на разделението на властите и правовата държава, защото на практика с решение променя параметри на бюджета и възлага на министъра на финансите да извърши действия, за които той няма правомощия. Eдна от най-ясните разграничителни линии в правното положение на висшите държавни органи в българския конституционен модел, основан на принципа на разделение на властите, е тази между правомощията на законодателната и изпълнителната власт по отношение на държавния бюджет, се казва в искането на кабинета. (Вижте в предишна публикация на "Капитал" как бе взето решението и какво означава то.

Още от седмицата в Капитал & Дневник

Какво ще става в съдебната система: разговор с Атанас Славов и Юлия Ковачева

Важно е кой ще е служебен министър на правосъдието, защото през тези няколко месеца трябва да се завършат важни законопроекти и инициативи, сред които и проектът на нов съдебен закон.

Как ГЕРБ ползва партийната си субсидия за SLAPP дела. ГЕРБ е организирала класическо SLAPP дело срещу енергийния експерт Илиян Василев, за което е платила от държавната си субсидия. За две негови публикации в социалната мрежа от 2021 г. депутатът и бивш енергиен министър Делян Добрев завежда искове на обща стойност 52 000 лева, а заедно с адвокатката си Рая Назарян (също депутат от ГЕРБ) искат запор на сметките на Василев, който продължава година и 7 месеца. Хонорарите на Назарян за това дело са платени не от Добрев, а от ГЕРБ.

Европейската прокуратура влезе и в поръчките за "Железница" заради източени 11 млн. лв. Европейската прокуратура съобщи, че след сигнал до ДАНС и по нейно искане са проведени обиски в шест офиса и в четири частни адреса в България, на компании, свързани с изпълнението на строителството на "Железница". Събират се доказателства по дело за присвояване на средства, неправомерно използване на европейски пари и пране на пари, като пари от поръчката за 185 млн. лв. са преведени до кухи компании. Основният изпълнител "Джи Пи груп" отрече да е разследвана.

ГЕРБ предлага промени в правилника на парламента, за да няма двойни заплати за депутатите. Народните представители ще получават заплати от полагането на клетвата до деня преди прекратяването на правомощията им - това предлага Радомир Чолаков от ГЕРБ, за да се избегне плащането на заплати на 480 депутати вместо на 240 в срока от деня на изборите до полагането на клетвата на новоизбраните. С промените в конституцията се прие, че правомощията на народните представители се прекратяват с полагането на клетвата на новите депутати, като вече парламентът заседава и по време на служебното правителство. Но пък през 2001 г. Конституционният съд прие, че мандатът на депутатите започва да тече от датата на изборите.

Галина Гиргинова, анализатор: Очернящите кампании целят да унищожат опърничавите съдии. Гиргинова е автор на два анализа за атаките срещу магистрати в различни медии. Първият анализ идентифицира най-малко 44 съдии, подложени на изключително интензивни атаки, вторият - 99 съдии. Атакувани са неудобни на статуквото съдии, дръзнали да участват в ключови конкурси за председатели на съдилища, към които има апетити да бъдат "овладени". Имало е дни, в които очернящите публикации срещу един съдия само в едно от изданията са стигали до 25.

Избрано от други медии

ГЕРБ и ДПС правят скандални промени в закона за околната среда. ГЕРБ и ДПС предлагат промени в основни текстове от закона за околната среда през предложения между първо и второ четене на друг закон - за насърчаване на инвестициите. Промените засягат сроковете на екооценките и възможностите за обжалването им, като представляват голяма стъпка назад. Природозащитникът Тома Белев ги определи като "изкормване" на закона. (Сега)

Колко скъпо плащат българите за (не)правосъдие. Бюджетът на българската съдебна власт е 0.61% от брутния вътрешен продукт по данни за 2020 г. - при средно за общността равнище от 0.30%. Оттогава нивото на възнагражденията в съдебната система се е повишило още, само за 2024 г. те нараснаха с нови 13%. Само за осем години - от 2012 до 2020 г., разходите на всеки българин за издръжката на съдебната система у нас са се повишили от 29.3 евро до 54.1 евро. Близо 40% от тях са за прокуратурата. Анализ на Емилия Милчева. (Дойче веле)

Още двама са одобрени за делегирани европрокурори, остават три свободни места. Бригита Байрякова от Районна прокуратура - Пловдив, и Валентин Ангелов (Софийска районна прокуратура) са одобрени от Колегиума на Европейската прокуратура. Така броят на делегираните европрокурори става 12 при 15 позиции. (Лекс)