Медиа и реклама

През март се очаква черновата на българския закон срещу делата шамари

Европейският парламент тази седмица прие директивата за защита от SLAPP дела срещу медии и правозащитни организации

Георги Куманов

Shutterstock © Shutterstock

Маркетинг и реклама

Получавайте най-важното и интересно от маркетинга: новини, рекламни кампании, обяви за работа

Темата накратко

Европейският парламент тази седмица прие с голямо мнозинство директива в защита на медии от обществени организации от т.нар. дела шамари.
До 2026 г. всички страни от ЕС трябва да внедрят разпоредбите ѝ във вътрешните си законодателства.
В България се очаква през март да бъдат обявени конкретни предложения за промени в ГПК, които да стъпват на новата директива.

Шест години, или повече от един негов мандат, бяха необходими на Европейския парламент, за да приеме законодателство срещу т.нар. дела шамари, които целят ограничаване на критичните гласове и свободата на словото - най-често насочени срещу журналисти, медии и неправителствени организации. С почти 80% мнозинство на пленарно заседание на 27 февруари законодателният орган на ЕС прие нова директива, която ще гарантира защитата им срещу такива опити. Държавите членки, включително България, ще трябва да приложат директивата във вътрешното си законодателство до началото на 2026 г.

С 546 гласа "за" срещу 47 "против" и 31 "въздържали се" евродепутатите одобриха текстове, които дават две основни гаранции за защита на жертвите на стратегическите дела против публичното участие (или Strategic Lawsuit Against Public Participation - SLAPP). Първата е прекратяване на делата на ранен етап, ако случаят е неоснователен. Другата дава възможност да се поиска от ищеца да заплати прогнозните разходи по производството, включително законното представителство на ответника, както и обезщетение за вреди.

Какво са SLAPP дела

Това са явно неоснователни или силно преувеличени съдебни производства, насочени срещу критични представители на обществеността, които само формално имат легитимна цел - например за защита на накърнени права, но по същество целят налагане на цензура, сплашване, финансов и психологически натиск с краен ефект заглушаване на конкретния засегнат критичен глас и възпиращ ефект върху останалите критични гласове.

Инициатори на производствата най-често са политици, бизнесмени, влиятелни личности, корпорации, държавни органи. Обекти на производствата пък са журналисти, граждански активисти, защитници на човешки права, представители на академичните среди, независими медии, неправителствени организации, които с публикации и разследвания изобличават публични фигури в различен вид злоупотреби или подлагат дейността им на критика и негативна оценка.

Защитата ще се прилага за всички трансгранични дела, освен когато ответникът и ищецът са от същата държава от ЕС като съда или когато делото е от значение само за една държава членка. Адвокат Александър Кашъмов обясни за "Капитал", че "идеята на директивата е да се попречи на т.нар. пазаруване на съд в ситуации, когато двете страни са в различни страни членки и ищецът решава в коя страна да заведе делото. Това до момента се прави с цел да се избере по-благоприятно за него законодателство, според което шансовете му за успех са най-големи".

Приетият от ЕП закон е съгласуван със Съвета на ЕС на 30 ноември 2023 г., когато двете институции постигнаха политическо споразумение за новите правила на съюза за делата шамари.

Директивата е позната още като "Законът на Дафне" по името на убитата в бомбен атентат на 16 октомври 2017 г. малтийска разследваща журналистка Дафне Галиция Каруана. Преди смъртта ѝ тя е била обект на над 40 дела, заведени от хората, чиито престъпления е разкривала като журналист. Магнатът Йорген Фенек, предполагаем поръчител на убийството ѝ, все още не е осъден.

Това е изключително важен инструмент в защита свободата на словото, във времена, когато тя отново е застрашена в Европа.

Александър Кашъмов

адвокат и изпълнителен директор на "Програма достъп до информация"

Къде е България?

Адвокат Кашъмов припомни пред "Капитал", че работна група към Министерство на правосъдието, в която участва и той, подготвя законодателни изменения за въвеждане на правни механизми за защита на журналисти и защитници на правата на човека, срещу които може да има дела шамари. По думите му през март се очаква "да можем да говорим върху конкретни предложения за изменение в Гражданско-процесуалния кодекс. Идеята е там да стане законодателната промяна в България и тя да се случи много по-рано от сроковете за приемане на директивата". Той потвърди, че измененията ще стъпват върху текстовете на новия закон на ЕС, които са много преди неговото окончателно одобрение във вторник.

Сред най-популярните и показни SLAPP дела в България от последните години е например това на "Лев инс" срещу Mediapool от миналата година с рекорден иск за 1 млн. лв. Свързваната с вече покойния Алексей Петров застрахователна компания заведе иск срещу сайта заради публикация, в която медията цитира думи на финансовия министър от официална стенограма от заседание на правителството, в които се споменава името на компанията.

Тогава "Асоциацията на европейските журналисти - България" събра чрез дарителска кампания сумата 40 хил. лв., за да осигури адвокатската защита на онлайн медията. Именно това дело, което застрахователят загуби на първа инстанция, стана повод да започне работата по българско законодателство срещу делата шамари.

"Лев инс" съди Mediapool за 1 млн. лв. за цитат на министър

Друг ярък пример за дело шамар, но не срещу медия, а срещу гражданин, бе заведеният от държавната АЕЦ "Козлодуй" иск за половин милион лева срещу бивша служителка - медицинска сестра, на атомната централа. Чрез множество заявления за достъп до обществена информация тя направи публичен факта, че службата по трудова медицина към централата е превърната в нерегистриран диагностично-консултативен център и нерегламентирано извършва такива услуги на служителите. След обществен натиск искът бе оттеглен през януари т.г. Скорошен анализ на Антикорупционния фонд за SLAPP делата срещу журналисти и граждански активисти в България, заведени през последните 23 години, показа, че е имало поне 60 такива дела. Общо 15 от анализираните от АКФ производства са срещу "Икономедиа" и журналисти на "Капитал", което прави групата рекордьор по такива дела.

Ищци по тях през годините са били бившият шеф на отдел "Вътрешна сигурност" в МВР Тодор Костадинов, признат за виновен за извършване на компютърно престъпление; бизнесменът Христо Ковачки заради статии, коментиращи ролята на негови компании за кризата с недостига на ток и високата му цена на Българската независима енергийна борса; Ася Панджерова и Димитър Кръстев - във връзка с проверка за конфликт на интереси при оценяването на кандидатстващите проекти по програма на ЕС "Еразъм+" в МОН; бившият председател на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев заради публикации, че е бил призован по делото за пране на пари срещу Брендо, и др.