Александър Кашъмов: Разходите на публични средства в болниците са обществена информация

А последните два въпроса са свързани със средното брутно възнаграждение на лекарите и на медицинските сестри в болницата, където не може да се говори за лични данни, защото се иска осреднена статистическа информация, а не индивидуална. В този смисъл беше и първото решение на Административен съд - София-град, с което болницата беше осъдена.

Друг е въпросът, че това, което се получи като повторен отговор след съдебното решение, показва други пробойни, но то не е проблем на достъпа до информация. Просто от предоставената впоследствие информация у вашата колежка възникнаха допълнителни въпроси за начина и основанието, на което са направени посочените разходи, и дали те не са дублирани с други разходи, което пък изисква допълнителна проверка. Но тези допълнителни въпроси възникват благодарение на дадения достъп до информацията.

Следващото по ред дело беше срещу отказа на "Пирогов", в който пък се развиваха доводи, че поисканата информация не била обществена, защото въз основа на нея журналистите и обществото не биха могли да си съставят мнение за дейността на задължените субекти. В този контекст трябва да се отбележи, че до момента съдилищата и по трите дела, по които са се произнесли, приемат, че несъмнено търсената информация е обществена.

По делото срещу отказа на "Пирогов" съдът не уважава жалбата по точка първа поради техническа грешка в заявлението, където е посочен ректор от медицински университет от друг град, а не от София. Но и в това решение се отменя отказът в частта, в която "Пирогов" твърди, че средните брутни заплати за лекари и за медицински сестри не били обществена информация. Включително съдът ясно се произнася и по въпроса, че това не могат да бъдат защитени лични данни.

Последното решение е от първата седмица на май, като с него изцяло се отменя отказът на Александровска болница да предостави търсените данни и се задължава болницата да предостави достъп до исканата информация.

Четвъртото дело е срещу отказ на университетската болница в Плевен. По него чакаме решение всеки момент.

Какви са важните изводи от тези дела?

На първо място, въпреки че Законът за достъп до обществена информация действа вече 23 години, до момента ние нямахме толкова сериозно навлизане в здравната система. До момента такива заявления и респективно дела се водеха предимно срещу Министерството на здравеопазването. Сега вече имаме едно развитие към държавните болници, което е много важно, защото показва на първо място, че дори търговски дружества като болниците са задължени субекти да предоставят достъп до обществена информация в случаите, в които става въпрос за разходване на публични средства. В този смисъл тези решения имат образователно значение и за самите болници, и за здравния сектор, но също така и за пациентите и за всички граждани, които имат досег с медицинската услуга. С тях съдилищата утвърждават, че болниците са длъжни да се отчитат за това как харчат тези средства. И според мен това дори би се разпростряло и върху всички болнични заведения, които харчат публични средства от здравноосигурителната каса, макар до момента да не сме имали такъв казус и да не е верифицирано в практиката. За мен това е една сериозна стъпка в полза на съвременната демокрация, която вече не се основава на тези формални конструкти - държавна институция, недържавна институция, а следва пътя на публичните средства, пътя на парите, чийто източник са гражданите данъкоплатци.

От друга страна, говорим за качеството на една публична услуга, каквато е медицинската, която е животоспасяваща, така че тя е много важна за хората.

Вторият извод е, че хората, които са в управлението и надзора на болниците, не могат да се ползват от обичайната защита на личните данни, защото става дума за публични личности и публични дейности. Този принцип е широко развит в практиката на Европейския съд по правата на човека, а и поне в две решения на българския Конституционен съд (КС). Защитата на личните данни на публичните личности по повод на публични дейности е в много по-занижена степен, отколкото на частните лица, казва КС. В този смисъл административният съд утвърждава и доразвива този стандарт по отношение както на членовете на бордовете на болничните заведения, така и по отношение на ректорите на медицинските университети, които освен това са задължени по линия на антикорупционния закон, но не за същата информация. Това е едно доразвиване на стандарта за прозрачност по пътя на тълкуването, извършено от съда.

На трето място се препотвърждава един изведен по-рано в съдебната практика стандарт, че когато говорим за статистика, по никакъв начин не може да става въпрос за защитени лични данни.

Но тука има и още нещо, което е важно по линията на разсъждение в част от отказите, макар да не беше основна. Имаше и един такъв мотив, че едва ли не те не били длъжни допълнително да обработват информацията, за да предоставят поисканите данни за осреднени възнаграждения. Само че в случая съдилищата приемат, че това е една лесно изпълнима дейност по предоставяне на информация. От една страна, тя лесно може да се изведе от наличните документи, а от друга страна - има надделяващ обществен интерес тя да бъде публично достояние. По тази причина не може да бъде отказван достъп на основание, че информацията не е налична в този вид. Което също е много важно, защото е една стъпка напред в посока на по-голяма отчетност и прозрачност на начина, по който се харчат средствата в този сектор. Аз виждам и от разследванията на "Капитал", че говорим за един сектор, който, от една страна, е животоспасяващ и жизненоважен за хората, а от друга страна, в него и до момента не е навлязъл и един лъч от тази естествена публичност и прозрачност и достъп до информация, които действат в много от другите сектори вече две десетилетия. И в този смисъл това са първите дела, с които се постави този прецедент и се създаде практика в положителна посока. Смятам, че това е едно много важно начало, то би подобрило отчетността в сектора, както и възможността журналистите да правят анализи и разследвания, а оттук - да се подобряват както възможностите за работа на качествените хора сред медицинския персонал, така и хората в крайна сметка да получават една по добра услуга при по-разумно и пропорционално разходване на средствата. Самият факт, че мениджмънтът вече знае, че не е имунизиран срещу тази прозрачност, а напротив - е длъжен да предоставя такава информация, сам по себе си ще създаде по-голяма дисциплина. Това беше изведено и от Съвета на Европа в стандартите за достъп до официални документи.

В обобщение може да се каже, че това наистина е важен прецедент и той се дължи на "Капитал".