Нищо лично, просто ад

Пътят към добрите намерения е ад. Така можем да обърнем познатата мисъл, ако трябва да опишем безумието, на което са подложени граждани и всички (!) фирми заради започналата актуализация на информацията за операторите на лични данни. Със сигурност ръководството на Комисията за защита на личните данни има много добри намерения. Само че са добри от гледна точка на служителите там – нали си представяте колко лесно е било взето решението да поставим бизнеса на още една дълга опашка, за да може нашите служители да не си създадат малко допълнителен труд и сами да свършат работата по прехвърляне на информацията в електронен вариант. На финала всички, които са имали неблагоразумието да правят бизнес тук и да боравят с лични данни, могат да се поздравят, че са минали като олимпийци всички клопки на сайта, опашки, липса на ясни обяснения и са заслужили заветната нова регистрация.

Това, че само с няколко промени в закона, които тепърва ще се обсъждат, нервите и времето можеха да бъдат спестени, едва ли интересува някой чиновник. И за сведение на бюрократите това, което не убива предприемача, не го прави по-силен. Тези чиновници никога няма да си представят колко време и средства са изгубили хората и фирмите от тяхното решение, а дори и да си го представят, от опит вече можем да кажем, че това няма да ги накара да работят по-добре. И ако историята с Комисията за защита на личните данни беше просто едно недоразумение, можеше и да се приеме като случайна грешка. Тя обаче не е – това е само един от многото примери за бюрокрация, създадена и работеща в услуга единствено на себе си, не и на тези, които трябва да обслужва.