Свят

Със 750 млрд. евро срещу корона кризата

Брюксел предлага амбициозен план за възстановяване. Битката предстои

Добрата новина е, че този път френско-германският мотор се задейства бързо и амбициозно

Светломира Гюрова

Добрата новина е, че този път френско-германският мотор се задейства бързо и амбициозно © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Мнозина го нарекоха "Хамилтън моментът" на ЕС. Аналогията е с Александър Хамилтън, един от американските бащи основатели, който помага за трансформирането на САЩ в истински политически съюз със схемата си националното правителство да поеме дълговете на 13-те тогавашни колонии и бъдещи щати.

В случая с ЕС има важни разлики. Не става въпрос за споделяне на стари задължения, за полагане на начало на издаване на общи еврооблигации и за поемане на курс към пълен фискален съюз, а по-скоро за еднократно теглене на съвместен дълг. И въпреки това Рубикон е пресечен.

В сряда председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен представи предложение за инструмент за възстановяване от пандемичната криза в размер на 750 млрд. евро, който да бъде финансиран от дълг, набран на капиталовите пазари от името на ЕС. Планът на Брюксел стъпва на френско-германската инициатива, обявена миналата седмица, за фонд от 500 млрд. евро, които да бъдат разпределени под формата на грантове, като добавя още 250 млрд. евро в заеми. "Това е европейска революция - стига да мине", казва Мухтаба Раман, управляващ директор в Eurasia Group, цитиран от в. New York Times. И отбелязва, че за пръв път ЕС ще може "да набира пари и да ги прехвърля пряко към страните, регионите и индустриите, които имат най-голяма нужда, без да утежнява още повече ситуацията им, като ги натоварва с допълнителен дълг".

Голяма стъпка напред

Ако например тежко ударената от пандемията и силно задлъжняла Италия вземе от фонда 100 млрд. евро безвъзмездна помощ, нейното съотношение дълг към БВП към края на следващата година ще бъде 149% вместо 155%, показват изчисления на Unicredit. Но всъщност символизмът на това, че Германия прекрачва дългогодишното си табу и се съгласява на съвместно теглене на дълг в името на солидарността и запазването на ЕС, е дори по-силен от реалния макроикономически ефект от програмата.

Има няколко обяснения защо канцлерът Ангела Меркел, пословична с политиката си на малките и предпазливи стъпки, сега е готова за огромен скок напред. Първо, както отбелязва колумнистът на Politico Пол Тейлър, с гладкото си и уверено управление на кризата с коронавируса тя вдигна рейтинга си у дома и получи силна инжекция от нов политически капитал. И може да си позволи да го изразходва за осигуряване на европейското си наследство във вероятно последната си година в канцлерството. Второ, пандемията от COVID-19 е толкова различна от еврокризата, че аргументите за "морален риск" от спасяването на фискално провинили се държави този път не са адекватни. По думите на бившия италиански премиер Марио Монти "сега не е за la dolce vita (сладкия живот), а за la vita - за самия живот". И трето, неотдавнашното решение на Конституционния съд в Карлсруе, което поставя под въпрос печатането на пари от Европейската централна банка (ЕЦБ), вероятно е поставило Меркел под натиск да действа решително. И да направи това, за което самата ЕЦБ призовава отдавна - лидерите на ЕС да добавят фискална мощ към нейните монетарни усилия за кризисен мениджмънт.

А сега - преговорите

При представянето на плана на ЕК (виж допълнителния текст) пред Европейския парламент Урсула фон дер Лайен предупреди, че кризата, пред която е изправена Европа, е твърде голяма, за да могат страните от ЕС да се справят с нея сами вместо заедно. Сякаш за да концентрира умовете, няколко часа по-рано ЕЦБ прогнозира, че икономиката на еврозоната може да се свие с от 8% до 12%, което означава, че рецесията ще е двойно по-дълбока в сравнение с тази след финансовия срив от 2008 г.

Планът на Брюксел съчетава възстановителния фонд със следващия седемгодишен бюджет на ЕС, който трябва да започне от догодина и ЕК предлага да бъде в размер на 1.1 трлн. евро. И по двете теми обаче битките предстоят.

Заявката на ЕК включва създаването на нови източници на приходи за бюджета на ЕС, като например "дигитален данък" и "въглероден данък". Според комисията тези нови "собствени ресурси" могат на теория да покрият изплащането на изтегления дълг за спасителния фонд. Но практиката показва, че националните правителства не са склонни да подкрепят подобни източници на средства. При последните бюджетни преговори през февруари например инициативата на Брюксел за данък върху пластмасовите отпадъци, който би донесъл 7 млрд. евро, се натъкна на съпротива от редица държави.

Самият фонд също беше посрещнат със залп от критики от т.нар. пестелива четворка (Австрия, Дания, Холандия и Швеция) още преди да бъде официално обявен. Техните искания са за по-малко средства, които да бъдат давани като заем вместо като безвъзмездна помощ и отпускането им да бъде обвързано със стриктни условия. Но налагането на реформи отвън би било трудно за преглъщане в страна като Италия. В сряда австрийският канцлер Себастиан Курц предупреди, че предложението на ЕК е само "начална точка" за преговори. За да бъде то прието, е нужно съгласието на всички 27 държави. Говорейки от името на "четворката", Курц подчертава пред Politico, че има нужда от гаранции, че фондът е еднократна извънредна мярка, а не "първа стъпка към дългов съюз".

Както винаги се случва в ЕС, комбинираната мощ на Германия и Франция ще се окаже достатъчна за прокарване възстановителния фонд, но северната група вероятно ще успее да се пребори за някои отстъпки. Александър Стуб, бивш премиер на Финландия и финансов министър, кален в множество среднощни кризисни срещи в Брюксел, прогнозира пред в. Guardian, че резултатът ще е класически европейски компромис, който няма да задоволява изцяло нито Севера, нито Юга, нито Изтока, нито пък ще отговаря напълно на първоначалната френско-германска инициатива. "Ще има добро решение, но, разбира се, няма да е най-оптималното, защото европейските решения са такива по дефиниция", казва Стуб. Добрата новина е, че за разлика от предишната криза този път ЕС се задейства бързо. Лошата е, че дори това няма да е достатъчно за избягване на дълбока рецесия.

Какво има за България във фонда за възстановяване

Според предложението на ЕК нетният ефект за България от фонда с общ обем 750 млрд. евро е положителен и достига 11.7 млрд. евро, или 19.3% от българския БВП, което би я наредило втора след Хърватия като голям реципиент спрямо размера на икономиката й.

При вноска от 3.3 млрд. евро страната ще получи 15 млрд. под формата на грантове и заеми, по 25% годишно през периода 2021 - 2024 г., става ясно от плана на ЕК. "При това 15-те милиарда ще могат да се ползват веднага, а вноската от 3.3 милиарда ще се дължи след 10 - 20 години, че и повече", пише Георги Ангелов от института "Отворено общество".

Предложението е базирано на модел, при който страните са разделени на три групи. Тези с над средния в ЕС БВП на глава от населението получават по-малък дял от фонда и се превръщат в нетни донори. А тези с под средния са разделени на две групи - нискозадлъжнели и високозадлъжнели, като последните ще получат повече подкрепа.

Предложението е парите да се наберат на капиталовите пазари, като дългът ще трябва да се изплати до 2058 г. Планът за възстановителния фонд не е окончателен, той тепърва трябва да бъде одобрен и може да бъде съществено променен.

"Най-големият дял от общите пакети отива за стимулиране на публичните инвестиции под формата на безвъзмездни средства и заеми", пише в предложението на Брюксел. Това означава 451 млрд. евро под формата на грантове и 250 млрд. евро като заеми, които ще се изплащат през следващите 20 години от бенефициентите - страните членки. Останалата част от средствата са предвидени за InvestEU и европейските структурни и инвестиционни фондове като провизии за финансиране на частни инвестиции.

Основните донори ще са държавите от групата с високи доходи като Германия, Дания, Белгия, Франция, Швеция, а бенефициенти ще са страните с БВП под средното за ЕС, където влиза и България. Половината от средствата обаче отиват за държави с ниски доходи и висок дълг - което означава, че 50.6% от средствата отиват при Италия, Испания, Португалия, Гърция и Кипър. Разчетите на ЕК са, че фондът в този му вид средносрочно би покачил БВП в страните - нетни реципиенти, с 4.25% над базовия сценарий без него, а в донорите - с 1.25%.