Политиците трябва да мислят изпреварващо за рисковете
Подготвеността за различни бедствия е едно от предназначенията на правителствата
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
През 1993 г. The Economist каза на света да наблюдава небето. По онова време знанията на човечеството за астероиди, които биха могли да ударят земята, бяха ужасно неадекватни. Подобно на ядрените войни и големите вулканични изригвания, сблъсъците на големи астероиди със Земята могат тежко да увредят климата. А ако един сблъсък опропасти реколтите по света за няколко години напред, това би довело до смъртта на значителна част от населението на Земята. Такова стечение на обстоятелствата наистина беше крайно невероятно.
Заради възможните последствия обаче имаше смисъл от гледна точка на управлението на рисковете да се провери дали са възможни такива сблъсъци в бъдеще, а никой по онова време не се безпокоеше достатъчно, че да поиска това. Сблъсъците с астероиди са наистина краен, но не и нетипичен пример за умишленото невежество, практикувано по целия свят. В същото време малко вероятните събития с високо въздействие са неразделна част от живота. В тези случаи хората очакват защита от правителствата и - ако могат да си го позволят - от застрахователите. Човечеството обаче и представляващите го правителства показват, че предпочитат такива събития с мащабно въздействие да бъдат игнорирани, докато обстоятелствата не ги принудят да реагират - дори в случаи, когато предварителната подготовка е сравнително евтина. Това на практика е бягство от отговорност и предателство към бъдещето.
COVID-19 е трагичен пример за липса на подготовка. Вирусолози, епидемиолози и еколози предупреждават от десетилетия за опасността от грипоподобна болест, прескочила от диви животни към хората. Когато новият коронавирус започна да се разпространява, много малко държави имаха печелившата комбинация от практични планове и необходимата подготовка и екипировка за прилагането на адекватни мерки, както и административен капацитет за приемането им. Малкото подготвени спечелиха страшно много. До този момент Тайван има едва седем смъртни случая от COVID-19, съответно и икономиката е пострадала по-малко.
Пандемиите са бедствия, с които правителствата имат някакъв опит. Какво остава тогава за наистина новите заплахи? Изпепеляващо горещата корона, обгръщаща Слънцето, която виждаме по много ефектен начин по време на слънчеви затъмнения, периодично изхвърля огромни вълни заредени частици в Космоса. Те причиняват северните и южните сияния и могат да повреждат електрически мрежи и комуникации. Но Земята никога не е била удряна от най-грандиозните слънчеви изригвания за периода от малко над 100 години, в които електричеството стана ключово за човешкия живот. Ако подобно изхвърляне на маса удари Земята, под риск ще бъдат всякакви сателитни системи, отговарящи за навигация, комуникации или ракетни предупреждения. Големи части от планетата може да бъдат изправени пред месеци или дори години без надеждна електропреносна мрежа. Шансовете такова бедствие да се случи през този век са определяни от някои експерти на над 50%. Дори вероятността да не е всъщност толкова висока, едва ли има национален лидер, който да може да посочи някого от екипа си, назначен да мисли за подобни опасности.
Фактът, че никое правителство скоро не е видяло наистина голямо бедствие - като вулканично изригване, което е толкова масивно, че да засегне реколтите по целия свят (последното такова е на вулкана Тамбора в Индонезия през 1815 г.) - може би обяснява липсата на предвидливост, обаче не я извинява. Вниманието за бъдещето е част от предназначението на правителствата. Учените им предоставят инструменти за подобни усилия, но малко изследователи ще се заемат с тези задачи, без да им е възложено и без финансиране. Частният бизнес може да предприеме някои предпазни мерки, когато разпознае специфични рискове, но няма да състави планове за цялото общество. Разбира се, нито земните вулкани, нито слънчевата корона могат да бъдат контролирани. Системите за ранно предупреждение обаче са възможни, както и добре обмислената подготвеност. Исторически активните вулкани до големи градове, като Фуджи, Попокатепетъл или Везувий, са добре наблюдавани и поне има планове за евакуация, ако възникне необходимост от нея. Не би било толкова трудно да се разшири този тип предпазливост към всички вулкани с потенциал да засегнат земния климат.
Правителствата също могат да се уверят, че операторите на електропреносни мрежи имат правдоподобни планове какво да правят, ако сателитът dscovr - на половината път между Земята и Слънцето, според предназначението си предостави половинчасово предупреждение, че се задава коронално изхвърляне на маса. Осигуряването на офлайн резерви за ключови части от мрежовото оборудване би било по-скъпо от една вулканична аларма и само би намалило, а не елиминирало риска. Но би си струвало усилието.
Също не би било толкова трудно да се осигури по-добра система за ранно предупреждение за възможни пандемии. Да се спре предаването на нови патогени от диви животни към хората би било непосилна задача, но поставянето на граници за най-интензивното земеделие и за грубата експлоатация на диви екосистеми би помогнало рискът да бъде намален. Наблюдението на вирусите по животните и хората на места, където това предаване изглежда най-вероятно, вече е до много висока степен възможно. Но установяването на необходимото за тази цел доверие между държавите изглежда трудно, както и постигането на прозрачността, която би направила подобно доверие реално. И все пак, ако някога е имало момент поне да се опитаме, със сигурност е сега. Преди цунамито в Индийския океан през 2004 г. имаше много малко системи за ранно предупреждение за подобно бедствие. Сега, за щастие, има много.
Може да изглежда донкихотовско да се настоява за такава езотерична готовност, когато светът е изправен пред много по-големи и директни заплахи, в това число и катастрофална промяна в климата и ядрена война. Но това не е въпрос на или/или. Структурните промени, необходими за намаляване на климатичните рискове, които много държави сега се опитват да въведат ако ще и с недостатъчна спешност, са от друг порядък и спрямо други опасности. Но подходите, които имат смисъл за по-незнайни заплахи, работят също и при по-знайните. Мисленето за ограничаване на рисковете, а не за елиминирането им, трябва да насърчи напредък към свалянето на ядрените оръжия от постоянна готовност, както и нови подходи в контрола на въоръженията. По-сериозното отношение към климатичния мониторинг може да помогне за ранното засичане на внезапни промени в тенденциите за промяна на климата, точно както можем да засичаме надигаща се магма под далечни планини, на които светът иначе не обръща много внимание.
Сканирането на бъдещето за възможни бедствия и вземането им под внимание отсега е признак за благоразумна зрялост. И е също така полезно разширяване на въображението. Правителствата, които мислят сериозно за начините, по които бъдещето може да се различава от близкото минало, могат да открият нови пътища за изследвания и да утвърдят постиженията си за много по-дълго от няколко завъртания на електоралния цикъл. Точно това е типът поведение, който ефективното стопанисване на околната среда и ограничаването на въоръжените конфликти изискват. Тези усилия могат да са и повод за облекчение. Почти всички големи астероиди, които могат да се доближат до Земята, са вече открити. Никой от тях не представлява заплаха в краткосрочен план. Светът сега е доказано по-безопасно място, отколкото изглеждаше преди - заради факта, че откри това.
2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.