Оставката на Борисов отдавна закъснява. Десет причини защо

3. ГЕРБ се превърна в лява партия. И влезе с двата крака в икономиката. Национализация на разпространението на вестници. Национализация на част от хазарта. Държавен ВиК холдинг. Безотчетни милиарди в държавната "Автомагистрали". Държавна верига бензиностанции. Влизане на държавата чрез ББР в Първа инвестиционна банка. Трудно е да обясниш как точно ГЕРБ все още е дясна партия икономически, когато сметнеш, че всички гореизброени неща се случиха в рамките на по-малко от година. Нито едно от изброените не се съдържа в предизборната програма на ГЕРБ. Всеки проблем в държавата се решава с още държава, а това, разбира се, поражда още проблеми, които се решават с още държава, което, разбира се...

4. ГЕРБ се изчерпа откъм кадри - и си личи все повече. Дългата скамейка на Борисов отдавна свърши. Това стана ясно и при последните оставки, когато вместо "основен ремонт на кабинета", какъвто бе прокламиран, се получи обикновено разместване на мебелите. Напускащите министри бяха сменени или с техни заместници, или директно с други министри - Кирил Ананиев премина обратно във финансовото министерство, а Марияна Николова се оказа в туристическия сектор. С липсата на кадри може да бъде обяснено и оставането на цензурирания в социалните мрежи правосъден министър Данаил Кирилов, който още при встъпването си в длъжност изглеждаше като последен избор за този пост.

5. Влиянието на ДПС само расте. Една от основните причини Борисов да получи три мандата са ДПС и конкретно Ахмед Доган и Делян Пеевски - или още по-конкретно, нетърпимостта на гласоподавателите към тях. Те може да се окажат и причината защо Борисов няма да довърши третия си мандат. През последните години властта на иначе електорално слабата партия единствено расте - от разширяването и последвалия контролиран фалит на КТБ до безпрепятствената (и дори активно подпомагана от ГЕРБ) поява на сграда с размерите на хотел и комплекс с размерите на Борисовата градина на нос Чукалята. Покрай всичко това можем да отбележим и че Делян Пеевски вече и по документи не е само с Опел, а е милионер на светло - а ГЕРБ удобно си затвори очите в дълга дрямка, продължила над десет години. Което ни води до:

6. Борисов излъга. Много пъти. "Пеевски си отива и вече няма да е дъвка", каза премиерът още през 2016 г., но четири години по-късно Пеевски не само все още е тук, но и вече е "Шиши", а най-доверените министри на Борисов трябваше да си тръгнат именно заради връзки с него. По същия начин последваха лъжи или в най-добрия случай неясни позиции по отношение на електронното гласуване, партийните субсидии и други политики. В последно време се стига и до екстремни ситуации, в които премиерът лъже в рамките на едва няколко минути: като например дали има или няма пистолет на нощното шкафче (финалната версия е, че има) и дали си е писал съобщения с Васил Божков (отново финалната версия е, че да, но само за футбол). Най-голямата лъжа на Борисов обаче се оказа, че ще бори корупцията. "Корупцията" удобно бе заменена с "контрабандата" - и вместо правителството да търси начини да запуши изтичането на милиарди държавни и европари през обществени поръчки, започна да се хвали с това, че хваща стекове цигари без бандерол на границата.

7. Десет години без нито една реформа. Съдебната реформа, както всички знаем, умря отдавна - и, казано накратко, просто не се случи. Дотолкова, че дори вицепремиерът по съдебна реформа Екатерина Захариева не се представя по този начин от поне две години. Реформи в икономиката също липсват. МВР се превърна в дори по-тежка и непрозрачна структура. Пенсионният модел е бомба със закъснител, реформата на администрацията никога не се случи. Не се случи дори обикновено свиване на броя държавни служители. Електронното и машинното гласуване са по средата между "ще пробваме, евентуално" и "може би, но не сега". Най-успешният лидер в електронното правителство се оказа коронавирусът, след като дори Томислав Дончев хвърли бялата кърпа и изпусна горещия картоф. Както написа и комисията към Народното събрание само преди няколко месеца, киберсигурността е на плачевно ниво (виж точка 2), а отговорът на дигиталните проблеми, се оказа, разбира се, още държава (виж точка 3) - държавната "Информационно обслужване" пое по закон обслужването на ключови министерства и други институции. Единствената сериозна "реформа" бе промяната България да разчита не толкова на създаване на условия за икономически растеж от частния сектор, а да "усвоява" възможно най-много европейски пари. И докато в първите два кабинета имаше поне наченки на реформи, в третия кабинет на Борисов думата напълно липсва от дневния ред.

8. Правителството се самозабрави. От "мисирки", през "тулупи", до "тинята на обществото" и класики като "платени лумпени", обидите от страна на управляващите не са нищо ново, но със сигурност станаха прекалено чести през последните месеци. Съвсем доскоро подобни квалификации си позволяваше само Бойко Борисов - и то най-често по посока журналисти. Сега в хора от обиди се включиха депутати като Тома Биков и министри като Данаил Кирилов, както и вечния евъргрийн Валери Симеонов. Който, ако не друго, рядко се повтаря и има впечатляващо широк речник от епитети.

9. Недоразумението Н-18. Нищо не говори за "дясна партия" повече от смъртоносна за всеки бизнес регулация. Която дори не се гласува от Народното събрание. Която вероятно няма да влезе някога в употреба, защото и данъчните не я разбират. Която обаче отне години на редица фирми, доведе до харченето за нищо на милиони левове и в крайна сметка не постигна нищо. Дори този "малък фал" е достатъчен за оставката на цялото правителство, защото той е добро олицетворение на начина, по който се управлява държавата: без много ясна цел какво искаме да постигнем, но с много ясно желание да се пишат закони и наредби. За да цитираме (анонимно) собственик на софтуерна фирма, която пише СУПТО, в интервю от януари: "Ако си дам сметка колко време и пари съм похарчил или изгубил заради тая наредба, най-добре или да си тръгна от България, или да се гръмна. Аз от две години това нещо го живея, спя и дишам." Разбира се, всичко това дори не влезе в сила и се избутва с половин година напред на всеки шест месеца.

10. И правителството, и парламентът нямат мандат за текущата ситуация. Най-силният аргумент от страна на ГЕРБ и поддръжниците на партията е, че избори така или иначе идват, а и в крайна сметка живеем в демокрация и сегашният парламент и кабинет са изборът на народа. Най-слабото в този аргумент е, че това не е точно така. През 2017 г., при последните парламентарни избори, никой не е гласувал мандат за управление на парите по Зелената сделка или още по-малко - от фонда за справяне с икономическите щети от коронавируса. Подобна ситуация изисква нов формат и на парламента, и на кабинета - с ясен мандат да бъдат управлявани точно тези средства, както и да се бори с идващата икономическа криза. Безотговорно е в подобен момент да оставиш толкова много хора без политическо представителство в парламента - а такива хора, както личи и от площада, безспорно има.