България 2021: към нов икономически модел?

Световната икономическа криза от 2008 г. пък сложи края на неолибералния модел на развитие. С идването на ГЕРБ на власт станахме свидетели на български модел на национал-консервативен капитализъм (2009 - 2020), характеризиращ се с популистки икономически политики, толериране на едрия национален капитал в ущърб на МСП и чуждестранните инвеститори, неефективност в разходването на бюджетните средства и често тяхното прахосване и др. На пръв поглед парадоксално, но този модел съвпадна с членството в ЕС и стана възможен благодарение на еврофондовете, чието национално разпределение укрепи модела в полза на политици и тяхното бизнес обкръжение. Все пак продължителният икономически растеж вследствие на благоприятната международна конюнктура и еврофондовете позволи чувствително увеличение на минималната работна заплата. Така дълго време беше прикривана основната цел на икономическата политика - да концентрира богатство в тесни политико-икономически кръгове.

Ефекти от пандемията

Пандемията обаче разкри несъстоятелността на национал-консервативното популистко управление с провала му да осъществи адекватни здравни и икономически политики.

- Първо, българското правителство пренебрегна историческия опит и опита с пандемията на успешните държави - че каквито и да било икономически мерки не могат да дадат резултат без овладяване разпространението на заразата. Вместо това се редуваха здравни мерки както характерни за "китайския модел" (през пролетта), така и за "шведския модел" (през есента) срещу епидемията с илюзията за баланс на здраве и икономика.

- Второ, в сравнение с помощните пакети за бизнесите в други държави в ЕС икономическата помощ за българския бизнес беше повече от скромна, като негативните ефекти ясно ще проличат през тази година.

- Трето, продължителните протести, както и широкото обществено недоволство от неадекватната реакция на втората вълна на епидемията сринаха и без това ниското доверие в управлението, което още повече усложни и здравната, и икономическата ситуация.

Предвид тези факти след предстоящите избори е много вероятно България да премине в нова, четвърта фаза на прехода с нов икономически модел, който ще зависи в голяма степен и от изборните резултати. Каквото и да се случи напролет обаче, България не може дълго време да остане извън световните и европейските икономически тенденции. Под вътрешен или външен натиск правителствата трябва да провеждат политики на устойчив растеж. Този целеви модел на устойчив капитализъм е свързан с все по-строго екологично законодателство във връзка с климатичните промени, преход към "зелени" технологии и алтернативни източници на енергия и засилване на социалната отговорност на корпорациите. Целта на устойчивия капитализъм е негов бенефициент да не е една отделна социална група или класа, както досега, а всеки човек и човечеството.

Устойчив капитализъм

Досегашните видове капитализъм генерираха икономически растеж като линейна функция: повече ресурси - повече продукт - повече отпадъци. Устойчивият капитализъм е базиран на концепцията за кръгова икономика, където все по-голям дял от енергията за производството на новия продукт е от възобновяеми източници, а все по-голям дял от отпадъците стават ресурси за нов растеж. Измерването на икономическия растеж и благосъстоянието не се лимитира само до брутния вътрешен продукт, защото този показател не отчита множество непарични транзакции, условията на труд, начина на разпределение на продукта между различните социални групи и именно доколко е устойчив този растеж. Например изсипването на бетон в морето като държавна или частна инвестиция сега се отчита като икономически растеж. Затова редица международни организации и класации използват допълнителни критерии за благосъстояние, включително индекс на устойчиво развитие, дори индекс на щастието.

Дълго време беше прикривана основната цел на икономическата политика – да концентрира богатство в тесни политико-икономически кръгове.

Устойчивият капитализъм държи сметка на външните негативни ефекти от икономическите дейности и цели да ги ограничи. Освен все по-стриктното законодателство за опазване на околната среда се увеличава значението на новите модели и стандарти за добро управление - корпоративна социална отговорност (CSR), екологично, социално и корпоративно управление (ESG) и управление с цел (PG). Компаниите, които искат да успеят в епохата на устойчивия капитализъм, ще подлежат на външен одит и рейтинг за спазването на тези стандарти.

Друг аспект на устойчивия капитализъм е постигането на един и същ резултат с по-малко ресурси, или т.нар. споделена или достъпна икономика. В нея потребителите могат да обменят, споделят и консумират блага не само през известните B2B (бизнес към бизнес) или B2C (бизнес към потребител) модели, но и чрез C2C (потребител към потребител). Благата могат да бъдат предлагани както през комерсиални бизнес модели, например за използването на транспортни средства (Uber) или недвижими имоти (airbnb), така и чрез предприемачески инициативи с нестопанска цел като електронната енциклопедия Wikipedia или безплатния софтуер с отворен код Linux.

Основателен е често задаваният въпрос как е възможно устойчиво да нараства произведеният продукт, ако чрез технологиите се ползват относително по-малко ресурси и работна сила за неговото производство?Устойчивият капитализъм е възможен благодарение на новите информационни, био- и енергийни технологии, които позволяват с по-малко ресурси, по-чисто и по-евтино да се произвеждат повече блага за повече хора. От една страна, променя се смисълът на икономическата концепция за оскъдността на ресурсите. Кръговата икономика и технологии като 3D принтиране в голяма степен преодоляват нуждата от допълнителни материални ресурси с изключение на някои редки метали и минерали. От друга страна, информационните технологии позволяват неограничено репликиране на информационните блага, като материалната стойност на тяхното възпроизводство е на практика нула. Но се увеличава стойността на интелектуалния труд, инвестиран в тези блага, който често се заплаща като цена за ползването на интелектуална собственост.

България не може да върви напред, докато не създаде условия на своите най-талантливи хора да предпочетат живота у нас.

Тези нови икономически феномени на практика драстично намалиха дела на материалния и увеличиха дела на нематериалния компонент в цената на произведените блага. Нематериалните или неосезаеми активи (патенти, брандове, клиентска база, авторски права, софтуер и т.н.) са скочили като дял в активите на компаниите от S&P 500 от 17% през 1975 г. на 90% (!) през 2020 г. Така въпреки намаляването на цената на материалния компонент бързият ръст на дела на висококвалифицирания труд и интелектуалната собственост в цената на произведените блага води до общ ръст на брутния продукт при устойчивия капитализъм. Това доказва тезата, че висококвалифицираният труд вече е най-важният фактор за устойчив икономически растеж в днешната икономика. Намирането и привличането на таланти от цял свят вече е критично важно дори за най-развитите икономики.

Устойчивият капитализъм няма да бъде такъв, ако не намери решение за заетостта на хората, чиито работни места ще бъдат заети от новите технологии. Затова на дневен ред са вече различни правителствени програми от преквалификация до осигуряването на безусловен базов доход.

Как България може да се впише в новия икономически свят?

Членството в Европейския съюз дава огромни възможности на страната ни да се възползва както от предимствата на общия пазар, така и от помощния пакет на ЕК за осигуряване на устойчиво развитие. На първо място, след изборите ни е нужно амбициозно и компетентно управление с модерно мислене, което да вкара България в XXI век. Представеният проект за план за възстановяване и устойчивост от правителството издава архаичното мислене за развитието като предимно инвестиции в инфраструктура вместо създаването, развитието, задържането и привличането на таланти и на човешки капитал.

Да разгледаме най-важните сектори, свързани с постигането на такава цел.

Със своя бурно развиващ се ИТ сектор България има уникална възможност да бъде не само сред най-бързо дигитализиращите се икономики, но дори да специализира в някои сегменти, където имаме постижения, например в областта на изкуствения интелект. Все повече ИТ фирми вече имат свои собствени софтуерни продукти, чрез които предлагат SaaS и други услуги с висока добавена стойност по цял свят. Много ИТ фирми създадоха собствени обучителни центрове или дори академии, за да компенсират липсата на адекватна академична подготовка на българските студенти. Нужно е правителството да подпомогне с финансиране и регулации създаването на ИТ кадри, както и да улесни привличането им от чужбина, много от които се отказват в момента, когато се сблъскат с процедурите за работа у нас.

България има много добре развит фармацевтичен сектор и модерно оборудвано частно здравеопазване. Но дългото отлагане на нужните реформи пречи на модернизацията на целия сектор и на първо време на неговата електронизация. Липсата на електронно управление пречи за свързване в една система на отделните островчета в сектора, което особено остро пролича в сегашната епидемия. Вече има много дигитални решения на наши ИТ фирми в рамките на лечебните заведения, между лекар и пациент, между аптека и пациент. Но е нужна цялостна реформа, за да бъде създадена критичната електронна инфраструктура за цялостна дигитализация на сектора. Този сектор, както навсякъде в развитите страни, е с потенциал да бъде сред топ 3 на най-големите сектори в българската икономика. Крайно време е да се обърне внимание не само на разходите, а и на приходите от здравеопазване. Например нашата страна има дълги традиции в платеното обучение на чуждестранни медици, както и прекрасни условия за балнеолечение и здравен туризъм, които в момента дори не се отчитат като част от сектор здравеопазване. Но най-важното е, че без висококачествено здравеопазване не можем да съхраним човешкия капитал на България.

Именно за запазване на човешкия капитал е нужен и "зеленият" преход в енергетиката. България бавно и с голяма съпротива постепенно свиква с идеята за неговата необратимост и нуждата да се разделим с енергийните производства, замърсяващи околната среда. Имаме наши, български иновации за водородни технологии, които обаче не само не срещат политическа подкрепа, а дори съпротива от политическите лобита на карбоновите бизнеси. Огромен потенциал има и в кръговата икономика, производството на геотермална енергия и, разбира се - в изграждането на нови ВЕИ мощности, които могат да решат проблема със замърсяващите енергоносители.

България не може да върви напред, докато не създаде условия на своите най-талантливи хора да предпочетат живота у нас. Трябва да бъде разчупен омагьосаният кръг най-добрите ни ученици да отиват в чужбина поради катастрофалното състояние на висшето ни образование, а след това да искат и да не могат да се върнат обратно поради липса на кариерни перспективи и подходящо заплащане. Така се пропилява предприемаческият потенциал на страната ни. Промяна няма да настъпи, докато държавата не направи учителския и преподавателския труд атрактивни за най-талантливите студенти и не подготви условията за дълбока персонална промяна в сектора.

Устойчивият капитализъм е и патриотичен капитализъм. Чрез своите политики, финансови инструменти, търговски представителства и др. България трябва да помага, вместо да пречи на развитието на своите бизнес шампиони, които вече имат търговско и инвестиционно присъствие на много пазари в Европа и света. Такива са компании от секторите на фармацията, на акумулаторните батерии, на информационните технологии, на козметиката и др. Тези шампиони остават български компании, които чрез своите продукти и услуги, марки и брандове подобряват инвестиционния имидж и търговската репутация на България като икономически бранд. Такива компании могат да са магнит за завръщането на младите образовани българи от чужбина, защото ще могат да им предоставят условия за развитие, както всяка друга западна корпорация.

Само чрез развитието и съхранението на своя човешки капитал България може устойчиво да развива своята икономика и да създава висока добавена стойност, а оттам и благоденствие за своите граждани.