Ваксинационните паспорти: проблемът с тях и без тях

Ваксинационните паспорти са неизбежни

Тони Блеър, бивш премиер на Великобритания, в интервю за BBC Radio 4

С рестарта на международните пътувания световната общественост ще се нуждае от система, която дава увереност, че можем да се върнем към живота, както сме го познавали преди пандемията. Възможният изход е да бъде въведен дигитален здравен сертификат или паспорт, който да е общопризнат и да съчетава ваксинация и статус от тестване. Това едновременно ще позволи на държавите да се защитят по-добре срещу коронавируса, а на хората - да започнат да пътуват и да се върнат към любимите си занимания.

Масовата имунизация е въпрос и на национална, и на глобална сигурност. Ако погледнете щетите за икономиката от пандемията, те са огромни. Това е най-голямата криза, която светът е преживявал като глобална криза след Втората световна война.

И въпреки че локдауните могат да бъдат ефективни за забавянето на болестта, строгите ограничения за пътуванията не са устойчив вариант. Дори онези държави, които са успели почти да я ликвидират чрез строги затваряния - като Нова Зеландия, Южна Корея или Австралия, в един момент ще трябва да се отворят отново.

Има два значителни риска, ако не се подкрепи глобална програма за ваксинационни паспорти. Единият е, че всеки просто си прави своето, което е много по-хаотично и трудно за управление. Вторият е свързан с различния набор от правила, от който може да не сте много доволни. По-добре е да има общи правила и обща система за проверка. Когато водещите страни в света съберат главите си и измислят такава обща система, останалите ще се присъединят към нея. Ще е необходима и технология, която да позволи цифровизиране на процеса.

Вижте, погледнах на този въпрос от всеки един ъгъл и просто не виждам друг изход. Всяка държава ще се нуждае от дългосрочно решение, което да се ползва с доверие в обществото. Гледам на ваксинационните паспорти като път напред - не само за връщане към пътуванията, но и към живота. Тези неща са просто неизбежни.

Опасност от ново разделение - по здравен статус

Ана Бедучи, доцент по право в Университета в Ексетър, Великобритания, пред Euronews

Цифровите здравни паспорти могат да допринесат за дългосрочното управление на пандемията COVID-19. Но те повдигат и основателни въпроси за защитата на поверителността на данните и неприкосновеността на личния живот.

За да ви дам пример, представете си, че публичните власти ще изискват всеки да показва рутинно здравния си статус - например резултатите от тестовете за COVID-19 или ваксинационните записи, за да има достъп до публични и частни пространства като ресторанти, църкви или обществен транспорт. Така въз основа на здравния им статус някои хора могат да се движат свободно - в случая тези, които биха имали актуален отрицателен тест за COVID-19 или биха били ваксинирани. В същото време на други няма да бъде позволено да пътуват и да имат достъп до тези места - ако не могат да си позволят тестове или ваксини, те няма да могат да докажат своя здравословен статус и по този начин техните свободи ще бъдат де факто ограничени.

От съществено значение в етичния дебат е споделянето на здравни данни с трети страни. Дори ако хората се съгласят техните данни да се събират, съхраняват и обработват за целите на използването на цифров здравен паспорт, доставчиците все пак ще трябва да вграждат защита на данните в дизайна на тези технологии по подразбиране.

Цифровите здравни паспорти поставят основни въпроси за защитата на поверителността на данните, тъй като:

• ще използват чувствителна лична информация

• могат да създават ново разделение между хората въз основа на техния здравен статус

• може да се използват за определяне на степента на свободи и права за отделните хора.

Докато интересите на общественото здраве могат да оправдаят подобни намеси, политиците трябва да постигнат адекватен баланс, свързан със защитата на правата и свободите на всички хора при управлението на ефектите от пандемията.