Франсис Фукуяма: Бъдещето на американската мощ

Степента на еднополюсно надмощие от този период е сравнително рядко срещана в световната история и светът се връща към по-нормално състояние - многополюсен, като Китай, Русия, Индия, Европа и други центрове придобиват власт спрямо Америка. Крайният ефект на случващото се в Афганистан върху геополитиката вероятно ще бъде малък. Америка преживя по-ранно унизително поражение, когато се изтегли от Виетнам през 1975 г., но бързо възвърна своето господство в рамките на малко повече от десетилетие и днес работи с Виетнам, за да ограничи китайската експанзия. Америка все още има много икономически и културни предимства, с които малко други страни могат да се сравнят.

Вътрешното предизвикателство

Много по-голямото предизвикателство за глобалното положение на САЩ е вътрешно: американското общество е дълбоко поляризирано и му е трудно да намери консенсус за почти всичко. Тази поляризация започна по конвенционалните политически въпроси като данъците и абортите, но оттогава прерасна в ожесточена борба за културната идентичност. Искането за признание от страна на групи, които смятат, че са дискриминирани от елитите, беше нещо, което идентифицирах преди 30 години като ахилесова пета на съвременната демокрация. Обикновено голяма външна заплаха, като глобална пандемия, трябва да бъде повод гражданите да се обединят около общ отговор. Кризата с COVID-19 послужи по-скоро за задълбочаване на разделението на Америка, като социалното дистанциране, носенето на маски и сега ваксинациите се разглеждат не като мерки за общественото здраве, а като политически маркери.

Тези конфликти се разпространиха във всички аспекти на живота - от спорта до марките потребителски продукти, които американците от синия и червения отбор купуват. Гражданската идентичност, с която Америка се гордееше като мултирасова демокрация в ерата след гражданските права, беше заменена от враждебните спорове дали страната е основана на базата на робството или на борбата за свобода. Те се простират до отделните реалности, които всяка страна смята, че вижда - например изборите през ноември 2020 г. бяха или едни от най-честните в историята на Америка, или масова измама, довела до нелегитимно президентство.

Афганистан не бележи края на американската ера. Предизвикателството за нейното глобално значение е политическата поляризация в страната.

По време на студената война и в началото на новия век в Америка имаше силен консенсус на елитите в полза на запазването на лидерска позиция в световната политика. Разтърсващите и на пръв поглед безкрайни войни в Афганистан и Ирак разяриха много американци не само относно присъствието в трудни места като Близкия изток, но и за всякакво международно участие като цяло. Поляризацията е засегнала пряко външната политика. През годините на Обама републиканците заеха ястребова позиция и осъдиха демократите за предполагаемата наивност по отношение на президента Путин. Бившият президент Тръмп обърна позицията, като открито прегърна Путин, а днес приблизително половината от републиканците вярват, че демократите представляват по-голяма заплаха за американския начин на живот, отколкото Русия. Консервативният водещ на телевизионни новини Тъкър Карлсън пътува до Будапеща, за да празнува управлението на авторитарния премиер на Унгария Виктор Орбан: антагонизирането на либералите е по-важно за него от отстояването на демократичните ценности.

Консенсус спрямо Китай

По отношение на Китай има по-очевиден консенсус: и републиканците, и демократите са съгласни, че той е заплаха за демократичните ценности. Но това далеч не е достатъчно за Америка. По-голям тест за американската външна политика от Афганистан ще бъде Тайван, ако бъде подложен на пряка китайска атака. Ще бъдат ли готови САЩ да жертват своите синове и дъщери в името на независимостта на този остров? Или наистина САЩ биха рискували военен конфликт с Русия, ако нахлуе в Украйна? Това са сериозни въпроси без лесни отговори, но аргументираният дебат за американския национален интерес вероятно ще се проведе предимно през обектива на това как той влияе на борбата между партиите.

Поляризацията вече е навредила на глобалното влияние на Америка далеч преди тестове като тези. Това влияние зависи от това, което Джоузеф Най, учен в сферата на външната политика, нарече "мека сила", тоест привлекателността на американските институции и общество за хората по целия свят. Тази привлекателност значително намаля: трудно е някой да каже, че американските демократични институции работят добре през последните години или че всяка страна трябва да имитира Америка. Отличителният белег на зрялата демокрация е способността да се извършва мирно прехвърляне на властта след избори - тест, на който страната се провали грандиозно на 6 януари.

Най-големият политически дебат за седемте месеца на администрацията на президента Джо Байдън е за неспособността й да планира адекватно развитията в Афганистан след сновното решение за оттегляне, което в крайна сметка може да се окаже правилното. Байдън предположи, че изтеглянето е необходимо, за да се съсредоточи върху посрещането на по-големите предизвикателства в лицето на Русия и Китай в бъдеще. Надявам се да е сериозен по въпроса. Барак Обама така и не е успя да изгради "опора" към Азия, тъй като Америка остана фокусирана върху борбата с бунтовниците в Близкия изток. Настоящата администрация трябва да преразпредели както ресурсите, така и политическото внимание към други места, за да възпира геополитическите съперници и да се ангажира със съюзниците си.

Няма вероятност Съединените щати да си върнат предишния статут на хегемон, нито трябва да се стремят към това. Това, на което може да се надяват, е да поддържат със страни съмишленици световен ред, приятелски настроен към демократичните ценности. Дали ще успеят в това ще зависи не от краткосрочните действия в Кабул, а от възстановяването на чувството за национална идентичност и цел у дома.

2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved