Близкия изток: Деспотите срещу демокрацията
Автократите в региона предлагат имитация на избори. Истинските са прекалено опасни за тях
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Съдейки по цикъла от задаващи се избори, Близкият изток е пример за демокрация. Египет провежда гласуване през декември 2023 г., последвано през 2024 г. от вот в Алжир, Иран, Мавритания и Тунис. За жалост с вероятното изключение на Мавритания изборите ще бъдат фарс. Резултатите са предопределени. Автократите ще отбележат големи победи и ще продължат своето управление, докато горе-долу демократичните страни в региона - Ирак, Кувейт, Ливан и Мароко, продължават да затъват. Да, но ние предлагаме стабилност, казват деспотите.
- Как могат да бъдат спрени авторитарните клептократи
- Няма демокрация и международни правила, ако никой не ги защитава
Помислете пак. Без предпазната клапа за изпускане на напрежението, каквото е участието в демократичния процес, техните режими ще бъдат преследвани от призрака на безредиците. Израелско-палестинската война отново разбуни арабските улици за трети път в рамките на десетилетие. Носейки палестинското знаме, недоволните ще се опълчат на безотчетните и корумпирани управници. Само още по-големи репресии ще спрат домино ефекта, като се започне от Палестинската автономия и се продължи с Йордания и Египет.
Държавите в Персийския залив също ще затегнат контрола. Те възприемат демокрацията като заплаха от ранга на джихадизма. Според законите си Саудитска Арабия трябва да провежда общински избори на всеки четири години. Но Мохамед бин Салман, де факто ръководителят на страната, ги смята за хлъзгав терен, който може да доведе до искания за отчетност и представителна демокрация. Никой не се осмелява да го попита защо се отклонява от срока за провеждането на вота.
Деспотите в Персийския залив ще продължат да подкрепят финансово приближените ръководители с твърда ръка в Египет и Тунис. Президентът Абдел Фатах ас Сиси се стреми да си осигури трети мандат, като забранява участието на благонадеждни алтернативи. След като затвори свои противници в Тунис, настоящият лидер Каис Сайед ще спечели втори мандат. Страните от Персийския залив също така ще работят със своя стар враг Иран, за да предотвратят разпространението на демокрацията. Преди парламентарните избори през април иранският Съвет на пазителите ще пресее кандидатите, за да се гарантира, че само такива, които са "послушни", ще участват.
Демокрацията в Кувейт ще куцука, парализирана от противопоставянето между кралския дворец и парламента. Въоръжени фракции ще затегнат хватката си в Ливан и Ирак. Като най-мощната ливанска милиция, "Хизбула" ще продължи да налага вето над назначаването на президент. Нейните съюзници в Ирак загубиха властта на изборите през 2021 г., но въпреки всичко поеха контрола. Те няма да позволят на демократичните норми да им се пречкат.
Западните сили предимно ще наблюдават отстрани. Те се провалиха в разпространяването на демокрацията в Ирак и сега нямат голямо желание да правят подобни опити другаде в региона. Помощта за демократичните проекти ще продължава да намалява. На някои места исканията за демократична представителност може отново да се появят. Но с нарастването на недоволството и с до голяма степен орязаните начини за изразяване на несъгласие притеснението е, че "Хамас" може да предложат алтернативен модел. Точно когато джихадизмът бе започнал да намалява, очаквайте той да се надигне отново.
2023, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
1 коментар
The Economist, sir, кажи и хвърляй в кошчето!
Късата западнодемократична памет блика от всеки ред в препечатката от лидера на неотроцкиската медийна фаланга The Economist в лидера на местната розова преса.
Непонятно ми е защо западният шаблон за разбирането за света трябва да е господстващ сред страни и народи с коренно различни история и цивилизационни пътища на развитие?
Недоумявам защо мюсюлманинът от Индонезия или сикхът от Пенджаб, или китаецът от Сянган, или индианецът от Перу, турчинът от Диарбъкър или руснакът от Твер трябва да се чувстват задължени да прегърнат квакерско-протестантско-троцкиските схващания на днешния глобалистки елит за устройството на света!?
И да припомня, че Западът направи нужното и погуби доста процъфтяващи държави и- менно в района, визиран в пропагандната конструкция на The Economist: Югославия, Либия, Ирак, Сирия, и на техните пепелища не никне нищо друго, освен братоубийствени войни и понастоящем.
Т.нар. "арабска пролет" в Северна Африка - Египет, Тунис, Алжир - беше напът да постигне същия резултат, ако местните консервативни националистически сили не бяха се усетили овреме.
Всъщност повсеместно Западът опита да свали местните светски режими и в резултат качи на власт крайни ислямисти като Братя мюсюлмани в Египет, които възкачиха (дали западнодемократично?) лидерът си Мурси за президент, и които египетските военните смазаха с военен преврат и върнаха страната в нормите на националните разбирания за стандартите на държавен суверенитет.
Старо като карикатурите от началоно на Студената война е кльощавия Чичо Сам да продължава да поучава света, обещавайки му по същество единствено войни и разрушения.
Някой да помни САЩ да са прекратили някоя война?
Обикновено ги започват - всички известни.
Но пък и не престават да поучават света как трябва да живее...
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.