От всяка медийна говорилня сутрин, обед и вечер ни заливат с гадания за инфлацията: колко ще бъде тя през тази и следващата година; колко продължителна ще бъде; кои стоки и услуги ще поскъпнат най-много; защо правителствата не правят достатъчно да облекчат болката, причинена на човечеството?

Наложеното в момента схващане е, че "инфлацията ще остане задълго". Това, както мнозина уверено ни проповядват, е в резултат от гигантското печатане на пари от Федералния резерв и другите централни банки. Няма значение, че през последните години търговските банки са "отпечатали" много повече пари отколкото всички централни банки, взети заедно. Не! Виновни са централните банки и политиците. Книгата на Кристофър Ленърд "Господарите на лесните пари: как Федералният резерв обогати Уолстрийт и разби американската икономика" се превърна в бестселър светкавично.

Местните популисти обожават да хвърлят вината за инфлацията на правителствата и алчните бизнесмени, без дори да опитат да предложат какво да се направи по въпроса. Цяла нова тайфа от (предимно) млади мъже, израснали в зората на новото хилядолетие, извика от миналото призрака на Лудвиг фон Мизес и други корифеи от австрийската школа по икономика. Научили за нея в университетите на Youtube и Facebook, тези младежи каканижат, че световните елити и илюминатите са пуснали машините за пари, за да обезценят дълговете и да ни доведат до крайна бедност.

Местните популисти обожават да хвърлят вината за инфлацията на правителствата и алчните бизнесмени, без дори да опитат да предложат какво да се направи по въпроса.

При целия този оглушителен хор откъде да започнем в търсенето на някакъв здрав разум? Нека да поразсъждаваме.

Централните банки печатат пари вече повече от 10 години - от глобалната финансова криза насам и отново след фиаското с гръцкия дълг. През по-голямата част от последното десетилетие Федералният резерв отчаяно се опитваше да вдигне инфлацията над 2%, но без успех. Необяснимо, инфлацията се залепи на дъното и остана там задълго.

Студентите по история знаят, че централната банка на Япония (Bank of Japan, BoJ) печата яростно пари след епичното пукване на балона на недвижимите имоти в края на 90-те години (по някои оценки тогава земята около Императорския дворец е струвала повече от цяла Калифорния!).

BoJ не просто не успява да предизвиква инфлация. Обратното, Япония затъва в безкрайна дефлация. Скоростта на парите (нещо, за което идеолозите на печатните машини забравят) остава много, много ниска. Иди се оправи!

От друга страна, имаме и примера на държавите с хронично висока инфлация. Някои от тях са в развития западен свят. От десетилетия например дълговият пазар в Обединеното кралство поддържа постоянна инфлационна премия. Вносителите го наричаха "Островът на съкровищата" - заради по-високите цени, които можеха да начисляват във Великобритания.

Централната банкерка на Русия Елвира Набиулина едва ли може да бъде обвинена, че обича печатниците за пари. Тя вероятно е един от най-добрите централни банкери в света. И все пак на г-жа Набиулина й се наложи да се примири с неконтролируемата инфлация, която върлува в Русия открай време. Повечето от изучавалите икономическа история на развиващите страни - 20 години от кариерата ми на инвеститор са именно на тези пазари - ще ви кажат, че инфлацията е "генетично заложена" в икономическата тъкан на Индия, Бразилия, Аржентина, Южна Африка и т.н. Питайте горките турци! Инфлацията само за миналата година беше над 30 процента. Каквото и да предприемат управляващите в тези страни, инфлацията остава.

Какво да правим тогава с всички тези прогнози за висока и опустошителна инфлация? Нека разгледаме един от очевидните фактори, които я определят.

Суровините

Цените на суровините галопират през последните две години, но медиите забелязаха това едва преди няколко месеца, когато токът, газът и бензинът поскъпнаха рязко. Суровините са силно циклични. Цените им нарастват и спадат бързо, най-често изненадващо. Циклите могат да бъдат и къси, и дълги. След дългия цикъл на поскъпване в началото на века и последвалия срив през 2008/2009 г. цените на повечето суровини останаха без съществено движение в продължение на цяло десетилетие.

Цената на петрола се срина, тъй като очевидно светът ставаше зелен и всички щяха да карат Tesla, съответно нямат нужда от бензин. Сега, когато петролът отново поскъпна, обяснението е същото: високите цени са причинени от "позеленяването" на света, всички автомобили стават "Тесла" и за да се захранва тази електрическа икономика, е необходим петрол.

Малко като с пандемията - човечеството е замръзнало при мисълта за инфлацията, подобно на сърна пред фарове, без да знае какво да прави. Цяло поколение потребители, политици, бизнес лидери и предприемачи са отгледани в свят на постоянно ниска инфлация. Напълно изненадани и неподготвени, те образуваха едно гръмогласно сборище, което се паникьосва и обвинява когото им падне за скока в цените.

Аз обаче съм се научил, че когато всички говорят за едно и също и очакват да се случи повече от него, става точно обратното и всички са изненадани. Както се казва, консенсусът винаги е погрешен.

Цяло поколение потребители, политици, бизнес лидери и предприемачи са отгледани в свят на постоянно ниска инфлация.

Преди няколко седмици Barron's, доста четеното и също толкова неточно издание от групата на The Wall Street Journal, излезе с крещяща корица на тема продължаващото поскъпване на суровините. Младежите, които сега пишат за Barron's, едва ли помнят една подобна корица на същия вестник точно преди най-големия срив на суровините в съвременната история - в края на първото десетилетие на века. Пътят на цената на петрола май копира предишното качване. Възможно е тя да се покачи доста повече, преди да падне рязко отново, този път с още по-катастрофални последици.

Това ме кара да си мисля: може би последният скок на цените не означава, че те ще продължат да се качват до второ пришествие? И може би не е добра идея да налучкваме бъдещето, взрени в огледалото за обратно виждане?

Пазарът на облигации в САЩ

Най-големият и най-ликвиден облигационен пазар в света, изглежда, също не разчита на огледалото за обратно виждане. Въпреки невероятния ръст на индекса на потребителските цени напоследък, доходността на дългосрочните облигации не помръдва от ниските си нива. Наскоро доходността на 10-годишната американска държавна облигация мина ключовите два процента при инфлация над 7%. Възможно е това да е самото начало на такова качване на доходността (съответно на падане на цените на дълга) и тя да върви ръка с ръка с движението на цените на петрола.

Може би не е добра идея да налучкваме бъдещето, взрени в огледалото за обратно виждане

През 2008 г. рязкото качване на петролните цени доведе до световна рецесия и съпътстващата финансова криза. Мнозина забравят, че печалбите от спекулативните операции на петролодобивните фирми, тоест тяхното поведение като краткосрочни хедж фондове, а не като производители, е в състояние както да надуе, така и да срине цената на петрола. И то със скоростта на светлината. Няма да прочетете на много места, че операциите на финансовите участници в пазара за суровини, които нямат нищо общо с експлоатацията на тези ресурси, понякога надвишават с пъти операциите на производители и потребители.

Та да се върнем на пазара за облигации. Дали пък той с тази ниска доходност не ни казва, че не след дълго цените на стоките и услугите не само няма да растат, а дори ще паднат? Възможно ли е продължителният период на растеж, подсилен от ковид стимулите, да е към своя край? Възможно ли е хиперрастежът и инфлацията да се преобразят скоропостижно в рецесия и дефлация?

А фондовите борси също не вещаят просперитет

Вероятно, както каза един колега, "пак сме в ситуация да купуваме само петрол, железа и банки".

Може би инфлацията ще остане задълго - ще продължи да изяжда трудно спечелените ни пари и ще направи за посмешище бизнес лидерите и политиците?

А може би не. Съществува и друга възможност. Ако дълговият пазар отново се окаже прав и последва рецесия - спадащ бизнес и растяща безработица, приказките за инфлацията не просто ще секнат, a ще изпитаме странна носталгия за времената на нарастващите цени.

Но не очаквайте икономистите да ви кажат кога ще стане това. Мнение може и да имат, но едва ли ще знаят.