Промишленост: В пресата на цените

Суровини, транспорт, енергоносители. Макар и в различно съотношение за различните производства, всеки от тези елементи носи покачване на себестойността на продукцията. А това най-опростено значи или предприятията да инкасират загуби, или да прехвърлят поскъпването към клиентите си. Но дори така, очакванията са ръстът на цените да доведе до свиване на потреблението, което отново да снижи финансовия резултат.

Най-силният удар за енергоемките производства, като тези в тежката промишленост, очаквано идва по линия на тока и природния газ. "Говорейки за суровините, инфлацията при нас по-скоро не е оказала влияние, защото цената и на суровините, и на металите, които произвеждаме, се определя на база цените на Лондонската борса за метали", каза Румен Цонев, изпълнителен директор на "КЦМ 2000". През миналата година цинкът и оловото, които пловдивският завод произвежда, са нараснали средно с около 21-22%. При енергоносителите обаче скокът е драстичен и е предимно в Европа. "Това практически не ни дава възможност да реагираме, тъй като ние не можем да прехвърлим това покачване върху цените на нашите метали, които се определят на световния пазар. Общо взето, всичко трябва да бъде акумулирано като негативен резултат в рамките на нашите компании, което е много трудно, почти невъзможно", уточни той.

Такава е ситуацията в целия сектор. "При металите имаме горна граница на цените поради това, че са борсова стока, но в същото време имаме по-високи разходи. Когато енергията в България и Европа като цяло бележи такива ръстове или по-скоро такива разлики с държавите по света, ножицата се разтваря, а това неминуемо принуждава някои предприятия или да намалят, или да спрат производството на определени продукти", коментира председателят на Българската асоциация на металургичната индустрия Антон Петров. Нещо повече - по думите му България е в по-неизгодна позиция от други европейски страни, тъй като тук все още не се компенсират косвените разходи за въглеродни емисии.

Подобно е положението и в циментовата индустрия, където разходите растат, но повишението на цените на продукцията е ограничено от конкурентния внос от Турция. Изпълнителният директор на "Златна Панега цимент" Адамантиос Францис наскоро коментира, че за последната година разходите на компанията са се вдигнали с 40%, главно заради електричеството и въглищата, а около 60% от този ръст е прехвърлен към клиентите.