Фондовите пазари бушуват - какво се случва и кога ще има спокойствие?

Ако трябва да сведем причината за това до едно изречение, то може да звучи така: след дълъг период на всевъзможни финансови и икономически стимули централните банки се събуждат, стреснати от разпалващата се инфлация. Тази фундаментална промяна води след себе си поне три важни теми и въпроси:

• Колко бързо ще бъдат вдигнати лихвите
• До каква степен ще се изпарят апетитът за риск и доверието
• Как ще изглеждат компаниите на бъдещето
• Кои инвестиции ще помогнат за запазване и увеличаване на стойността.

Защо са важни действията на централните банки?

Основният лихвен процент, определян от водещите централни банки, е определящ за цената на финансиране и рисковите премии в инвестициите. Съвсем накратко: увеличаването на лихвения процент повишава доходността на считаните за по-безрискови финансови инструменти (държавните ценни книжа), което води до повишени изисквания за възвръщаемост от всички останали инвестиции. Доходността се движи обратно на цената на облигацията, което означава, че растежът на първата не е добре за онези, които вече притежават бондове. В понеделник разпродажбите на държавните облигации на развитите държави продължиха, като доходът по 10-годишните облигации на САЩ премина 1.95% - ниво, невиждано от две години, след като в края на миналата седмица и ЕЦБ обяви, че може да повиши лихвите през тази година. Вече няма държава с 10-годишни бондове (считани за основен рисков бенчмарк), които носят отрицателен доход - нещо, което беше съвсем нормално до преди месец-два, особено за Германия и Франция.

Преглед на оригинала

На резултатите на компаниите (съответно и цените на акциите им) основният лихвен процент влияе по няколко основни начина:

• Като определя цената за привличане на нов капитал
• Като определя цената на емитирания дълг
• Като дисконтов фактор на печалбите, които се очакват в бъдеще.

Основният фактор, който в момента влияе на пазарите и който ще продължи да влияе, докато не се появи някаква конкретика и много солиден консенсус, е скоростта, с която ще се повишават лихвите. Доскоро например се очакваше, че в САЩ до края на годината ще има четири повишения на лихвата, докато от страна на ЕЦБ не се очакваше нито едно.

Публичните изяви от последните дни обаче вече накланят везните Фед да вдигне лихвите не с 0.25 процентни пункта, а с 0.5 процентни пункта през март. Английската централна банка в четвъртък миналата седмица също повиши лихвения процент, като вече се вижда нарастваща воля увеличенията да продължат. В ЕЦБ пък се заговори за затягане на монетарната политика още от есента.

Горчивият хап

Последните две седмици предложиха изключително силни емоции на инвеститорите в технологичния сектор. Особено за онези, които са заложили на звездите от зората на ковид икономиката - компаниите, които буквално се изстреляха със затварянето вкъщи: Netflix, Peloton, Zoom, Spotify. За емоциите миналата седмица допринесе и шокиращият спад в цената на акциите на Facebook след публикуването на тримесечния отчет.

На фона на относително солидни резултати и малки отклонения спрямо очакванията много от звездите на последните години регистрираха драстични движения в цената на акциите си. Часове след публикуване на отчетите си Netflix, Facebook, Zoom, Peloton, Spotify, PayPal се сбогуваха с по 20-30% от пазарната си капитализация.

Причините за тези сривове са специфични за всяка от компаниите, но резките движения се ясен признак, че инвеститорите са в режим на преоценка на риска. Израз на това е и продължаващата от есента на миналата година ротация - процес, при който бързо растящите компании се заменят в портфейлите с по-установени и стабилни дружества.

Този процес обикновено води до разпродажби при технологичните и растежните акции (т.нар. growth-stocks) и пренасочване към инвестирането в стойност (value stocks). Така интересът се насочва към добивния сектор, стоките от първа необходимост, храни, фармация. По-дълбокото вглеждане в американския пазар обаче показва, че въпреки трусовете акциите на гигантите Microsoft, Amazon, Apple и Alphabet останаха доста стабилни и може би е време да признаем, че те вече са в категорията на value stocks.

Как ще продължи тази ситуация?

Има няколко фактора, които са от огромно значение как ще се развият пазарните движения в близките месеци. Най-важният са икономическите данни и нивото на инфлация. Те ще са определящи за скоростта, с която централните банки ще затягат политиката. Колкото по-бързо го правят, толкова по-бърза ще бъде ротацията и толкова по-болезнено ще бъде пропадането на компаниите с проблеми в бизнес модела.

Сезонът на отчетите продължава и през следващите седмици, като ще се следи кои компании ще посочат инфлацията като риск: такъв пример имаме от миналата седмица, когато Clorox, компания за дезинфектанти и почистващи продукти, потъна с 14% след заявка, че инфлацията ще натежи на резултатите в следващите тримесечия. Както и че ще са й нужни няколко години, за да възстанови маржовете си, ударени от по-високите разходи.

В петък се очакват данните за инфлацията в САЩ за февруари, като прогнозите са тя отново да се е повишила. През декември беше отчетен темп на поскъпване на живота със 7% на годишна база, което в страната не се е случвало от 30 години. През седмицата се очаква ревизираната прогноза на ЕЦБ за икономиката на еврозоната, има и планирани публични изяви на ръководителя на институцията Кристин Лагард.

По примера на поговорката "риба се лови най-лесно в мътни води" следващите месеци могат да доведат и до атрактивни сделки - през уикенда вече се появиха слухове, че сривът в акциите на спортната компания Peloton са я направили атрактивна мишена и че вече има интерес за придобиване на компанията и от Amazon, и от Nike, че дори и от Apple. Не бива да се забравя, че в ръцете на големите технологични гиганти има огромни количества кеш, които могат да се използват за придобивания.

Друга интересна тенденция е битката между самите технологични компании - разходите, които трябва да се направят, за да се запази атрактивността (пример за това е сблъсъкът за потребителско внимание, който водят Netflix, Amazon и Disney), иновативността (например при електромобилите, където Tesla, Apple, Аlphabet и традиционните автомобилопроизводители изливат милиарди) и т.н. Което прави всички основни играчи уязвими, а малките - потенциална мишена за придобиване.

Всичко това вещае още интересни месеци пред фондовия пазар. Технологичният сектор ще остане в центъра на вниманието, тъй като той беше този, който привлече най-много капитал през последните години. На практика той засмука почти всичкия нов капитал, дошъл от дребни инвеститори, влагащи средствата си в атрактивни и познати имена.

Относително спокойствие би дошло при яснота какво ще направят централните банки. Тяхната задача не е лесна: те трябва едновременно да защитят крехкия икономически ръст, да предпазят икономиката от инфлация, да не шокират инвеститорите и да изтеглят стимулите от пазара. Засега това спокойствие отсъства и това предизвиква резки движения на всички пазари.

Четете утре "Свърши ли ерата на свръхочакванията за печалби и как да пренастройваме инвестиционната си стратегия в тези времена"