Мнения: Промяната на фондовите пазари и как да пренастроим стратегията

За съжаление, мисля, че в усилието си да подкрепят пазарите и икономиката централните банки допуснаха инфлацията да излезе извън контрол и 2022 година ще бъде годината, в която те ще трябва да коригират това. Що се отнася до прогнозите им, че инфлацията ще спадне плавно, то не считам, че те са правилни.

Води ли това до промяна в инвестиционната стратегия? Какви са очакванията ви за пазарите в тази среда?

Инвестиционната ми стратегия определено се промени към високо дефанзивна в началото на 2022 година, тъй като очакванията ми за пазарите остават негативни.

Основната причина да очаквам по-сериозни спадове е, че към момента пазарите оценяват възможността за Федералния резерв и ЕЦБ да успеят да се справят с текущата висока инфлация плавно. Под плавно имам предвид, че до края на годината инфлацията ще започне да спада постепенно и този спад ще се съчетае с по-бавното вдигане на основния лихвен процент. Това е т.нар. дефлационно възстановяване, което е и най-добрият вариант за пазарите, но, за съжаление, шансовете то да се материализира са доста по-ниски от текущите очаквания на пазарите. По-вероятният за мен сценарий е този, в който инфлацията не спада плавно, а се покачва и Федералният резерв трябва да реагира с по-агресивно затягане на монетарната политика.

Считам този сценарий за по-реалистичен, тъй като сме в самоподхранващ се инфлационен цикъл. Приходите на населението се покачват, което означава, че то може да си позволи да харчи повече пари - и го прави. Когато хората харчат повече пари, бизнесите вдигат цените на стоките, които продават, тъй като има по-голямо търсене, което води и до покачването на цените на базовите продукти. Покачването на цените кара хората да искат по-високи заплати, а в ситуация на ниска безработица най-често ги получават. С по-високи заплати хората харчат повече пари и така цикълът се завърта. В тази ситуация инерцията на парите (money velocity) също се засилва, съответно инфлацията продължава да се покачва. За да стане този сценарий неприложим, потребителите трябва да започнат да отхвърлят по-високите цени, но, съдейки по индикаторите за потреблението, това не се случва. Единственият начин този цикъл да бъде пречупен, е вдигането на основния лихвен процент доста по-агресивно от текущите проекции и изтеглянето на ликвидност от пазара, водейки до сценарий на т.нар. инфлационен срив.

Поради тази причина предпочитам портфолио, в което кешът и кешовите еквиваленти са с доста висок процент. Стратегията ми ще остане такава, докато не видя значими сигнали, че сме в сценарий на дефлационно възстановяване.

Кои сектори ще са перспективни за в бъдеще с оглед на горното и затягането на монетарните политики на централните банки?

Ако песимистичният сценарий, който има голяма вероятност да се реализира, се случи, то всички сектори ще претърпят доста сериозни спадове. Това е и причината през 2022 година да предпочитам портфолио, в което, както вече споменах, кешът и кешовите еквиваленти са доминиращи. Голяма част от тези кеш и кешови еквиваленти са в Treasury Inflation-Protected Securities (TIPS), които представляват ценни книжа, чийто принципал се покачва с инфлацията, измерена с индекса на потребителските цени в САЩ. Тези финансови инструменти са достъпни и под формата на борсово търгувани фондове и до голяма степен играят ролята на хедж срещу високата инфлация.

Високоликвидни борсово търгувани фондове върху злато и други стоки също присъстват в портфолиото ми и ще присъстват до момента, в който централните банкери започнат да затягат монетарната си политика по-агресивно, за да укротят по-високата от очакваното инфлация.

Що се отнася до сектор от икономиката, който очаквам да бъде по-стабилен от останалите, то това е финансовият сектор. Там предвиждам първоначалният шок от корекцията на грешката в монетарната политика на централните банки да е по-малък, а допълнителните такси, комисиони и т.н., които бяха въведени, за да се борят банките с ниските приходи вследствие на ниските лихвени проценти, да се запазят, въпреки вдигането на лихвите.

Вследствие на това финансовите институции ще печелят от високи такси и по-високите лихвени проценти.

В допълнение на горното, следя и развитието на китайските фондови пазари, тъй като там инфлацията не е извън контрол, правителството ще стимулира потреблението, има слухове за намаляване на данъците и като цяло фискалната и монетарната политика изглеждат доста по-стабилни спрямо тези на западните пазари. Тези фактори и фактът, че има голяма дивергенция между доходността на китайските финансови пазари, е вероятно да предоставят възможности за реализиране на доходност.

Източник: Елана трейдинг

Цветослав Цачев, главен инвестиционен консултант в "ЕЛАНА трейдинг"

Може ли да говорим за спукване на балона на свръхочакванията за корпоративните резултати, особено при някои други технологични компании?

Освен свръхвисоки очаквания за финансовите резултати сега на пазара има и много високи коефициенти за оценка. При тази комбинация от фактори всяко разочарование се наказва с големи разпродажби. Тенденцията обаче не е от началото на годината, а още от средата на 2021 г. Резултатите на Mata Platforms и силният спад на акцията, който доведе до над 200 млрд. долара загуба в пазарната капитализация на компанията, ни показва, че дори топ 5 технологични гиганти не са застраховани от реакцията на инвеститорите. В същото време видяхме и значителен скок на акциите на Alphabet и Amazon, когато те публикуваха силни резултати. Това по-скоро говори за избирателното поведение на инвеститорите и за търсене на стойност и стабилност. Големите технологични компании имат изключително силни пазарни позиции, но малките компании с неясни перспективи и постоянна нужда от капитал са тези с вече 50% корекция.

Води ли това до промяна в инвестиционната стратегия? Какви са очакванията ви за пазарите в тази среда?

Промяната е от преследване на растящи акции без печалби и със силно негативен паричен поток към компании, които са в по-зряла фаза на развитие и разпределят печалби към акционерите чрез дивиденти или програми за обратно изкупуване на акции. Промяната в инвестиционната стратегия е насочена към сектори и компании, които могат да се представят по-добре в среда на забавен икономически растеж и висока инфлация. Това са предимно сектори с нецикличен характер и компании от добива на суровини. Големите технологични компании също не трябва да се изключват, тъй като те имат силни пазарни позиции и ще успеят да прехвърлят инфлацията върху клиентите си.

Източник: Експат Капитал

Мехмед Дикме, финансов анализатор в УД "Експат асет мениджмънт"

Може ли да говорим за спукване на балона на свръхочакванията за корпоративните резултати, особено при някои други технологични компании?

През последното десетилетие представянето на щатския технологичен сектор беше забележително и акциите на тези компании поскъпнаха значително повече от останалите сектори. Сред основните причини за това е дългосрочният тренд на по-широкото използване на продуктите и услугите им в глобален мащаб - тренд, който се засили още повече след настъпването на пандемията от ковид-19. Друга причина са ниските нива на инфлация и лихвени проценти през годините след Голямата рецесия от 2008 г., в каквато среда инвеститорите са склонни да плащат премия за компании с по-високи приходи и печалби.

Не бихме искали да поставим всички компании под един знаменател, защото при някои от тях резултатите са добри и високите очаквания се оправдават. Такива примери са Microsoft и Amazon, които поскъпнаха значително след оповестяването на тримесечните им резултати.

Компании като Meta и Netflix демонстрираха двуцифрен ръст в приходите си в продължение на няколко тримесечни периода, което доведе и до позитивната настройка от страна на инвеститорите към техните акции. В последните финансови отчети обаче те демонстрираха, че този висок ръст в броя потребители не е устойчив в дългосрочен план и че с постепенното намаляване на ограниченията и покачването на лихвените проценти технологичните компании все по-трудно биха могли да го поддържат. Пазарната капитализация на Meta се понижи с повече от 230 милиарда долара за ден, след като акциите на компанията паднаха с 26% на 3 февруари. Стойността е приблизително еквивалентна на цялата пазарна капитализация на Coca-Cola и беше достатъчно, за да създаде най-лошия ден за повече от година за индекса S&P 500.

В сегашната обстановка най-засегнати са компаниите, чийто бизнес бе повлиян добре от пандемията и промяната в потребителските навици, при които ръстът на приходите през годините на пандемията е малко вероятно да се повтори в бъдеще, както и нерентабилни технологични компании, чиито оценки зависят от потенциалните печалби в бъдеще и следователно са чувствителни към нарастващите лихвени проценти. Докато лихвите на Фед бяха ниски и стабилни, историческият им висок ръст на печалбата на акция беше достатъчен, за да оправдае повишените им оценки. Сега очакванията за по-високи лихвени ставки излага на риск от драстични спадове високо оценени компании при всяко тяхно пропускане да оправдаят свръхочакванията за корпоративните им резултати.

За Meta ефектът е още по-силен, защото те предприеха трансформация на компанията, чийто успех ще зависи от привличането на нови потребители към своята интегрирана платформа.

Води ли това до промяна в инвестиционната стратегия? Какви са очакванията ви за пазарите в тази среда?

Историята на капиталовите пазари показва, че различни класове активи и индустрии се влияят различно при промяната на водещите макроикономически фактори. Очакваме акциите с устойчив растеж от сектори като технологичния, които бяха печеливши по време на пандемията, да демонстрират негативен ефект от покачването на лихвените проценти и затягането на бюджетните разходи. Очакванията за по-висока инфлация през следващите години би накарало инвеститорите да търсят възможности в сектори, които са по-силно положително повлияни от тези тенденции като суровините и акциите от индустриалния, банковия, финансовия и енергийния сектор. Добиването на редица суровини е изправено пред хронични проблеми, което ще доведе до несъответствия между търсенето и предлагането, като може да отнеме години за коригирането им. Недостатъчните инвестиции в редица метали през последното десетилетие рефлектираха в забавен растеж на нови проекти и проучвателни дейности, което поставя пазара на някои суровини в дефицити. Междувременно политиката на ЕЦБ за толериране на по-висока инфлация, безпрецедентно големите фискални политики в САЩ и Европа, една част от които са насочени към инфраструктурни проекти, както и по-силното търсене на суровини от Китай би довело до повишаване на цената на суровините, което би стимулирало приходите на компаниите в добивния сектор.

Коментарите имат прогнозен характер и не представляват предложение за покупка и/или продажба на някой от упоменатите финансови инструменти.