Могат ли хората около Путин да направят преврат

За повече от 20 години, откакто Путин е на власт, от институциите, които притежаваха самостоятелна легитимност, не остана нищо. Така например през август 1991 г., когато пучистите се опитаха да отстранят от власт президента на СССР Михаил Горбачов, една от причините да се провали тогава тяхната завера беше това, че мнозина от висшето ръководство и институциите отказаха да изпълняват техните разпореждания. Защото даже в съветските условия никъде не беше предвидено комитет за извънредните мерки да действа в извънредни обстоятелства. При това пучистите използваха като параван напълно законно избрания малко по-рано вицепрезидент на Русия Генадий Янаев. За него тогавашният парламент гласува и той имаше легитимното право да замества Горбачов, в случай че с него се случи нещо. Но независимо от това пучистите не успяха да убедят Русия, че те са легитимен фактор.

Друга история са подмолните преврати и борби за власт, които възникваха през съветския период. Да, в Съветския съюз генералният секретар на партията имаше функции, съизмерими с функциите на сегашния президент на Русия. Но съществуваше и някакъв колективен орган на управление - Политбюро на ЦК на КПСС, което се избираше от Централния комитет на партията и там имаше много влиятелни фигури, които по апаратна тежест бяха приблизително равни. Както можем да видим от публикации на закритите стенограми на заседания на Политбюро, те често са спорили помежду си и по същество никой не е бил в състояние просто да изхвърли опонента си от върховния орган на КПСС. Те са били принудени да се примиряват със съществуването на приблизително равни по влияние фигури, например когато се е решавал въпросът за властта след смъртта на Сталин - а той е бил решаван именно от този антураж, в който Хрушчов успява да убеди всички за това да арестуват Берия и така побеждава в борбата за власт. А 10 години по-късно същото Политбюро отстранява Никита Сергеевич (Хрушчов) и той няма друг изход, освен да се примири.

Около Путин няма никакво Политбюро. А този Съвет за сигурност на Русия, който се е превърнал във фактическия главен орган на вътрешната и външната политика, дори не е конституционен орган. Той е споменат само веднъж в конституцията като съвещателен орган при президента.

Хората, които по конституция се намират непосредствено след Путин - за евентуално заемане на неговия пост, са: премиерът Михаил Мишустин, главата на Съвета на федерациите Валентина Матвиенко и председателят на Държавната дума Вячеслав Володин. Очевидно това са хора, които са абсолютно апаратно слаби. Второ - те са изключително лично лоялни на Путин и ще бъде крайно невероятно да бъдат убедени да застанат начело на евентуален пуч.

Путин неслучайно поставя на такива постове хора, които много трудно могат да бъдат вкарани в схема в полза на каквито и да било заговорници. Тоест абстрактни разговори за преврат - хубаво, но кой и какъв ще бъде този орган, който би поел официално управлението на държавата и защо неговите разпореждания трябва да бъдат изпълнявани от останалата административна система? А мнозина просто ще се страхуват да изпълняват разпореждания на такива самозванци.

Проблемът за легитимността на алтернативна власт на Путин не може да бъде решен ей така. За времето, откакто Путин управлява, той грижливо превърна всички подобни институции в беззъби изпълнители.

Второ предизвикателство - силовите структури са противопоставени

В Русия силовите структури са много силно противопоставени по принцип, а при Путин това се изостри докрай. Даже по съветско време имаше конкуренция между армията и МВР, между тях поотделно и КГБ, често те много активно спореха, но без открити конфликти. Днес тези отношенията са още по-сложни. Дори вътре в армията има проблеми. От една страна, имаме Министерството на отбраната, оглавявано от Шойгу (между другото често сочен или за потенциален приемник на Путин, или за човек, който ще го измести), но при Путин много рязко нарасна ролята на Генералния щаб, който преди това не беше толкова сериозно политизирана структура.

Путин заложи изключително много на военните средства за постигане на своите цели в света и това съответно изведе на преден план Генералния щаб, а неговият ръководител Валерий Герасимов по същество е равнозначна на министъра Шойгу фигура. Освен това имаме и МВР и Федералната служба за сигурност (ФСБ). Но това далеч не е цялата история.

Отделно от всичко това през последните години Путин създаде още една силова структура, която се нарича Росгвардия и която е значително по-лоялна лично на него и се ръководи от стария помощник и личен бодигард на Путин Виктор Золотов. Но и това не е цялата история, тъй като Путин разполага с още една супермощна и супервлиятелна тайна структура, която не се споменава често в контекста на всички тези дискусии. Тя съществува специално за да защитава Путин от евентуални заговори - това е Федералната служба за охрана (ФСО), начело на която е армейският генерал Дмитрий Кочнев. Ако слушате експерти и коментатори по повод евентуален заговор срещу Путин и те не споменат нито веднъж това име, подобни разсъждения са абсолютно несериозни.

Всеки разговор за евентуален преврат трябва да започва с името на Кочнев. ФСО е суперзакрита структура с огромен засекретен бюджет и към нея се числят 50 000 "щика", които трябва да охраняват Путин. Служителите й са много добре заплатени и силно мотивирани от предоставяните им привилегии.

И още нещо, свързано с ФСО - когато отстранявате от власт лидера на държавата, една от важните оперативни задачи за заговорниците е да бъде прекъсната всякаква възможност за негова връзка със света и с държавата. Например през август 1991 г. пучистите от самопровъзгласилия се Държавен комитет за извънредното положение затвориха Михаил Горбачов в кримския курорт Фарос и изключиха правителствените връзки за комуникация от резиденцията. Но тогава тези връзки се контролираха от КГБ, което именно стоеше зад този опит за преврат.

Путин си е направил съответните изводи и бившата Федерална служба за специални правителствени връзки в Русия беше предадена на неговата лична служба за охрана. Правителствените връзки в Русия вече не се подчиняват нито на армията, нито на Шойгу, Герасимов, Федералната служба за сигурност, МВР, дори не на Росгвардията. Службата се подчинява лично на президентската охрана. Каквито и да било външни заговорници, ако нямат поддържката на ФСО, не биха могли да лишат Путин от комуникации. Нещо повече - всички канали за управление на висшата държавна, военна и специална администрация са в ръцете на охраната на Путин.

Трето предизвикателство - всички се страхуват от подслушване

През всички тези 20-ина години Путин, разбира се, се е подготвял, че ще настъпи момент, в който евентуални фактори от неговото обкръжение ще се опитат да го отстранят. Опитаха се да отстранят Горбачов, Хрушчов практически го махнаха, официално Елцин се опитаха да отстранят и през 1993, и през 1999 г., когато Държавната дума на практика му гласува импийчмънт. Ето защо да проникне в намеренията на евентуални заговорници е била първата мисъл на Путин, когато е седнал в стола на президента на Русия. Един от основните инструменти, които той, убеден съм, използва, е постоянното подслушване на всички висши ешелони на властта в Русия, които 24 часа в денонощието и 7 дни в седмицата се намират под плътния похлупак на Федералната служба за сигурност. Тях ги подслушват много по-активно и системно от който и да било опозиционер. Затова да обсъждат помежду си някаква нелоялност, да не говорим за идеи за отстраняването на Путин от властта - практически не съществува реална възможност това да остане незасечено и начаса да не се озове в червена папка на бюрото на Путин.

Аз лично познавам много хора във висшите ешелони, които не са докрай убедени дали са подслушвани, но превантивно избягват дори да се срещат със свои колеги лице в лице без присъствието на трети човек, защото никога не е ясно къде са бръмбарите на ФСО.

Тоест ако има страх за среща очи в очи, за какъв заговор може да става дума. А ако присъстващите са трима, четирима, петима няма никаква гаранция, че някой от самите участници в тази среща няма да побърза първи да доложи. Така че чисто технически обсъждането на възможен заговор срещу Путин е крайно сложно. Дори да има общи възгледи на отделни фактори в управлението по въпроса, подобни дискусии са почти невъзможни.

Четвърто предизвикателство - никой не е готов да поеме отговорността

Върху плещите на хората, които днес биха поели отговорността за отстраняването на Путин и да управляват страната занапред, ще се стовари изключително огромен товар. Ние днес се намираме в абсолютно безпрецедентно положение. Подобно нещо няма нито в късния СССР, нито в ранните 1990. Ние постепенно се отваряхме към света, а сега сме под безпрецедентни санкции. Русия е отрязана от глобалната финансова и икономическа архитектура, от технологиите, от логистиката. Всичко върви катастрофално надолу. Да се върнат нещата назад ще бъде много трудно. Доверието на света към Русия е тотално подкопано.

Тези хора, които, да допуснем, решат да отстранят Путин, от една страна, ще се сблъскат със задачата всички тези проблеми да бъдат преодолени и по някакъв начин да се опитат да нормализират отношенията с външния свят. Това ще бъде изключително трудно постижимо. В сегашната власт не се виждат личности, които са способни да преодолеят такива мащабни проблеми - не са Мишустин, Матвиенко и Володин, които заемат формалните длъжности, наследяващи по конституция евентуално овакантения пост на Путин.

Представителите на силовите ведомства също не са лидери от такъв характер и мащаб - Шойгу, Патрушев (секретар на Съвета за сигурност), Бортников (председател на ФСС), Золотов (командващият Росгвардия). Да си представим, че те могат да постигнат някаква нормализация на отношенията с външния свят е абсолютна глупост, даже не е смешно.

Путин е изградил такава система на управление, която няма точен руски еквивалент, но на английски се казва compartmentalized система за управление - по сектори. В нея никой не знае какво става в съседния сектор, при много твърдо прилагана абсолютна секретност. Две трети от отбранителния бюджет и една четвърт от общия бюджет на федерацията са секретни. Управленските решения се свеждат само до най-тесен кръг от висшите кадри, условно - финансово-икономическият блок не може да знае какво става в армията, а армията въобще не трябва да знае какво става в селското стопанство. Тоест в много отношения висшите ръководни кадри са слепи по отношение на цялостния управленски хоризонт. Съществува опасността дори някой от тях поеме управлението, да се окаже, че въобще не е имал понятие какви са проблемите и каква е тяхната дълбочина в останалите сектори, които вече ще са негова отговорност.

Моят извод е, че от действащата скамейка на управляващите в страната едва ли би се намерил такъв смелчага, който би поел върху себе си отговорността на цялото това огромно количество проблеми. Включително нормализирането на отношенията с външния свят. За да повярва външният свят, че нещо в Русия се е променило, са необходими съвсем други хора.