Горбачов - реформаторът, който пренаписа глобалния ред в края на ХХ век

Най-добре разликите между двамата ръководители формулира британският премиер Борис Джонсън: "Във времената на агресията на Путин в Украйна неуморната отдаденост на Горбачов за отваряне на съветското общество остава пример за всички нас". В тази посока са и коментарите на американския политолог и основател на консултантската компания Eurasia Group Иън Бремър, който казва, че Горбачов е надживял наследството си, което е най-големият кошмар на всеки държавник, тъй като по време на управлението си Путин руши неговата визия за страната. "Руският президент посвети диктатурата си на ликвидирането на постиженията на Горбачов и на връщането на Европа към студената война", обобщава Бремър.

Започна реформи и предизвика революция

Горбачов поема властта през 1985 г. и провежда реформи, но не успява да предотврати бавния колапс на СССР, а много руснаци го смятат за отговорен за последвалите години на хаос. Докато извън страната той е уважавана политическа фигура - генералният секретар на ООН Антониу Гутериш сега заяви, че "светът е изгубил един отдаден мултилатералист и неспирен защитник на мира".

Когато Горбачов става генерален секретар на Комунистическата партия и де факто лидер на страната, той е на 54 г. - най-младият член на Политбюро, възприеман като глътка свеж въздух след няколко застаряващи ръководители. "Малцина лидери са оказвали такъв дълбок ефект върху глобалния ред, но Горбачов не дойде на власт с желанието да сложи край на съветската хватка над Източна Европа, а вместо това се надяваше да вдъхне нов живот на обществото", посочва анализ на британската ВВС. Съветската икономика се задъхва от години в надпреварата със САЩ и неговата "перестройка" има за цел да въведе някои до известна степен пазарни реформи в държавната система. В международен план той постига споразумение за контрола на оръжията с Вашингтон, отказва да се намеси, когато източноевропейските страни се надигат срещу комунистическото си управление, и прекратява съветската война в Афганистан, която бушува от 1979 г. Същевременно политиката му за "гласност" позволява на хората да критикуват властите по начин, който до този момент е немислим. Но тези действия в крайна сметка подкопават стабилността на СССР и водят до разпада му.

Горбачов е възприеман на Запад като архитект на реформите, довели до условията за прекратяване на опасното напрежение между Съветския съюз и западните държави. Той получава Нобелова награда за мир през 1990 г. за "своята водеща роля в радикалната промяна на отношенията между Изтока и Запада".

Може да се спори доколко тази промяна е била в резултат на действията на бившия съветски лидер и доколко му е била наложена от курса на историята. Според Politico обаче "няма съмнение, че Горбачов е демонстрирал готовност да приеме едно много по-различно съветско общество и един много по-различен световен ред, за разлика от предшествениците си, които не пускаха една провалена мечта".

В преследване на утопията

Горбачов едва ли е искал Съветският съюз да изчезне по този начин. Целта му по-скоро е била да го реформира, не да го унищожи. "Но неговото отвращение към насилието и вярата му в Просвещението са достатъчни за края на една система, крепяща се на репресии и лъжи", пише сп. Economist. И допълва, че перестройката, която е започнал, никога не достига желаната крайна цел - един демократичен и човечен социализъм, вероятно защото тази цел е утопия. "За елитите в съвременна Русия той изглежда като особняк, ако не и предател - безумец, който е довел до разпада на СССР. Имал е власт, удобен живот и съдбата на стотици милиони хора е била в ръцете му, а се е отказал от всичко", заключава британското издание.

Въпреки че Горбачов е бил на власт по-малко от седем години, последиците от политиките му пренаписват глобалния ред в края на ХХ век. Той прекратява еднопартийното комунистическо управление в Съветския съюз, спира глобалната надпревара за превъоръжаване, позволява мирния преход в страните от Централна и Източна Европа и слага край на диктатурата на пролетариата. "В действителност той опита да реформира една система, която беше в терминален залез, и така предизвика революция, която не можеше да контролира. За разлика от предшествениците си Горбачов говореше добре и беше харизматичен. Също така беше изключителен тактик в политиката, която познаваше най-добре, а именно в манипулирането на партията. Неговите инстинкти бяха демократични, но опитът му беше бюрократичен. Беше прагматик, който така и не се накара да изостави комунистическите си корени и да се присъедини към най-радикалните реформатори", обобщава Financial Times. Всъщност той вероятно се е надявал, че всички съветски граждани свободно ще изберат съветския начин на живот. А те го опровергават.

И все пак резултатът е, че в крайна сметка разрушава тоталитарната държава, създадена от Ленин и Сталин. Както самият Горбачов пише в автобиографията си през 1995 г., той е "продукт на номенклатурата и в същото време е нейният гробокопач".