Войната обърна бъдещето на Русия към най-мрачното й минало

За Путин най-важното минало е това, което екзалтираше и дисидента и нобелов лауреат Александър Солженицин: времето, когато славянските народи бяха обединени в рамките на православното християнско царство на Киевска Рус. Киев формира неговото сърце, превръщайки Украйна в централно място в панславянската визия на Путин.

Но за Путин войната в Украйна е за запазване на Русия, а не просто за нейното разширяване. Както наскоро каза руският външен министър Сергей Лавров, руските лидери смятат, че страната им е в "битка на живот и смърт за съществуване на световната геополитическа карта". Този мироглед отразява дългогодишната мания на Путин по трудовете и на други руски философи емигранти, като Иван Илин и Николай Бердяев - те описват борбата за евразийската (руската) душа срещу атлантистите (Запада), които могат да я унищожат.

И все пак Путин и неговите неоевразийци, изглежда, вярват, че ключът към победата е да се създаде режим, който тези антиболшевишки философи най-мразеха: управляван от силите за сигурност. Една полицейска държава би изпълнила визията на друг от героите на Путин - шефът на КГБ Юрий Андропов, който стана Генерален секретар на Съветския съюз.

И през 1956, и през 1968 г. Андропов е основният застъпник за изпращането на танковете. Той вярваше, че смазването на опозицията срещу съветската власт е от съществено значение за предотвратяване на унищожаването на СССР от ръцете на НАТО и ЦРУ. Това е почти същата логика, която се прилага в Украйна днес - ако може да се нарече логика. Днес битката за "спасяване на Русия", изглежда, не е много повече от продукт на болното въображение на един човек.

Има основателни причини да се смята, че дори най-високопоставените руски служители не са имали голяма дума за войната в Украйна. Лавров изложи противоречиви обяснения и цели. Ръководителят на руската централна банка Елвира Набиулина се опита да подаде оставка малко след инвазията, но Путин не й позволи.

Що се отнася до Федералната служба за сигурност на Русия, изглежда, че отделът за оперативна информация на ФСБ е отговорен за захранването на Путин с украинския разказ, който той искаше да чуе: славянските братя на Русия са готови да бъдат освободени от нацистките колаборационисти и западните марионетки, ръководещи тяхното правителство. Вероятно никога не им е минавало през ума, че въз основа на тази информация Путин ще нареди инвазия в Украйна. Но той го направи и според съобщенията около 1000 служители са загубили работата си заради провала на операцията.

Тази чистка се простира отвъд ФСБ - до военните, които също, изглежда, са били държани предимно в неведение за това дали, кога и защо ще бъде предприета инвазия. Министърът на отбраната Сергей Шойгу - най-дълго служилият член на правителството, до голяма степен изчезна от очите на обществеността, което предизвика спекулации, че Путин може би е планирал войната с колегите си бивши офицери от КГБ, а не с военните.

Както и да е започнала, войната вероятно ще приключи по един от четирите начина.

• Русия може да поеме контрола над част или цяла Украйна, но само за кратко. Борбата на руските военни да получат контрол над украинските градове и да запазят контрола над единствения голям град, който са завзели, силно подсказва, че Русия не може да издържи дългосрочна окупация. На ум идва катастрофалната съветска война в Афганистан, която ускори разпадането на СССР.

• Във втория сценарий Украйна се съгласява да признае Крим, Донецк и Луганск за руски територии, което позволява на пропагандната машина на Кремъл да изработва истории за "освободени" украинци. Но дори когато режимът на Путин обяви победа, Русия ще остане глобален парий, с икономика, постоянно белязана от санкции, изоставена от стотици глобални компании и все повече лишена от млади хора.

• При третия сценарий все по-разочарованият Путин разполага тактически ядрени оръжия в Украйна. Както наскоро предупреди Дмитрий Медведев, бивш президент, който е заместник-председател на съвета за сигурност, Русия е готова да нанесе удар срещу враг, който е използвал само конвенционални оръжия. Кремълската пропаганда със сигурност ще представи и това като победа, най-вероятно цитирайки бомбардировките на Хирошима и Нагасаки от 1945 г. на Америка като прецедент за използването на ядрени оръжия за прекратяване на войната - и доказателство, че всяка западна критика е лицемерие.

• Последния сценарий сбъдва желанието на президента на САЩ Джо Байдън: Путин е отстранен от власт. Като се има предвид, че Русия няма традиция на военни преврати, това е много малко вероятно. Дори и да се случи, системата, изградена от Путин, ще остане на мястото си, поддържана от кохортата от бившите му колеги от КГБ и други измамници от сигурността ("силовики"), които той поддържа от две десетилетия. Руснаците ще останат изолирани и потиснати. В края на краищата, ФСБ може да не е вярвала, че ще се стигне до война, но нетърпеливо използва "специалната военна операция" на Путин като възможност за прилагане на ограничителни мерки и утвърждаване на пълен контрол над обществото.

Нападайки друга европейска държава, Путин прекрачи линията, начертана след Втората световна война - и промени света. Но той също така промени Русия - от действаща автокрация в сталинска диктатура, страна, характеризираща се с брутални репресии, невъобразим произвол и масово изтичане на мозъци. Докато съдбата на Украйна, Европа и останалия свят след спирането на стрелбата остава да се види, изходът за Русия е твърде очевиден: бъдеще, тъмно като най-мрачното й минало.