Енергийният провал на Германия помага на Русия

Войната на руския президент Путин очевидно обърка тези сметки. И прекомерната зависимост от руския газ сега се превърна в риск за сигурността на Германия и целия западен свят. И дава на Путин силата да постави на колене най-голямата европейска икономика, като едновременно с това връзва ръцете на Запада да наложи допълнителни санкции, свързани с енергетиката.

Политиката на Германия по отношение на енергийните източници, които биха й дали известна степен на автономия, постави страната в огромна опасност. Германските Зелени убедено твърдят, че премахването на въглищата и ядрената енергия няма да е проблем, ако бързо се развият вятърната и слънчевата, за да постигне зелена енергийна автономия.

Тази гледна точка е спорна. Въпреки че вятърните турбини и фотоволтаичните панели сега заемат голяма част от пейзажа, през 2021 г. общият им дял в крайното потребление на енергия в Германия е едва 6.7%. Германия нямаше дори да се доближи до енергийна автономия, дори ако ВЕИ секторът се беше развил двойно по-бързо.

Аргументът на Зелените пренебрегва факта, че планираното увеличение на доставките от него трябва да се допълва от конвенционално производство на електроенергия, предвид, че опциите за съхранение на енергия са трудни и изключително скъпи. Тази конвенционална мощност се подава в мрежата, когато вятърът и слънцето не произвеждат достатъчно енергия и може да гарантира, че икономиката няма да бъде разклатена по време на продължително вятърно затишие.

С други думи, зелената енергия не може реално да сложи край на зависимостта на Германия от вноса на газ след премахването въглищната и ядрената от уравнението. Единственият климатично неутрален път към енергийна самодостатъчност е да инвестира отново в АЕЦ.

Сега дори по-оптимистично настроените към потенциала на ВЕИ в Германия трябва да признаят, че поне в краткосрочен план прекратяването на вноса на руски газ в опит да се притисне Путин би задушило германската икономика. За Германия е просто невъзможно да внася достатъчно бързо необходимия газ от други източници. На европейския пазар няма излишно предлагане, а други страни, включително Италия и Австрия, са в подобна, ако не и по-лоша позиция.

Германия няма терминали за втечнен природен газ, а където ги има в Европа нямат необходимия капацитет да заместят руските доставки. Освен това и капацитетът на вътрешноевропейските газопроводи е твърде малък.

Ако Германия внезапно спре вноса на руски газ, базираните на газ системи за отопление на жилища, на които разчита половината германско население, приблизително 40 милиона души, и за осигуряване на индустриалните процеси, ще спрат преди да бъде намерен заместител. Малко вероятно е правителството да преживее произтичащия от това икономически хаос, обществен гняв и възмущение, ако газът спре или разходите за отопление се повишат драстично. И вероятният мащаб на вътрешните германски проблеми ще постави под въпрос сплотеността на западния отговор на войната в Украйна.

Както в краткосрочен, така и в дългосрочен план Западът няма да може да направи живота по-труден за Русия, като затвори газопроводите, без да го направи също толкова труден за себе си.