Няма демокрация и международни правила, ако никой не ги защитава

Страховете на Мери по това време се споделяха от всички бивши пленени от СССР нации от Централна и Източна Европа и бяха достатъчно силни, за да убедят правителствата им да водят кампании за прием в НАТО. Те успяха, защото никой във Вашингтон, Лондон или Берлин не вярваше, че новите членове ще имат значение. Съветският съюз си отиде, зам.-кметът на Санкт Петербург тогава не беше важна личност и Естония никога нямаше да има нужда да бъде защитавана. Ето защо едва през 2014 г. администрацията на Обама най-накрая разположи малък брой американски войски в региона, до голяма степен в опит да успокои съюзниците след първата руска инвазия в Украйна.

Никой друг никъде в западния свят не почувства някаква заплаха. В продължение на 30 години западните петролни и газови компании се тълпяха в Русия, като си партнираха с руски олигарси, които открито бяха откраднали активите, които контролираха. Западните финансови институции водеха доходоносен бизнес в Русия, създавайки системи, позволяващи на същите тези руски клептократи да изнасят откраднатите си пари и да ги държат анонимно паркирани в западни имоти и банки. Самозаблуждавахме се, че няма нищо опасно в това да обогатяваме диктаторите и техните приближени. Търговията, както си представяхме, ще ги трансформира. Богатството би насърчило либерализъм. Капитализмът ще донесе демокрация, а демокрацията ще донесе мир.

Случвало се и преди. След катаклизма от 1939-1945 г. европейците наистина колективно изоставиха войните за имперско, териториално завоевание. Вместо това континентът, който беше източник на двете най-опустошителни войни в историята на света, създаде Европейския съюз - организация, предназначена да намира общи решения на конфликтите и да насърчава сътрудничеството и търговията. Поради метаморфозата на Европа - и особено поради изключителната трансформация на Германия от нацистка диктатура в двигател на интеграцията и просперитета на континента, и европейци, и американци вярваха, че са създали набор от правила, които ще запазят мира не само на собствените им континенти, но в крайна сметка и в целия свят.

Този либерален световен ред разчиташе на мантрата "Никога повече". Никога повече няма да бъдем излъгани от диктатори, които използват езика на масовите убийства. Поне в Европа щяхме да знаем как да реагираме, когато го чуем.

Но докато живеехме щастливо с илюзията, че "Никога повече" означава нещо реално, лидерите на Русия, собственици на най-големия ядрен арсенал в света, реконструираха армия и пропагандна машина, предназначени да улеснят масовите убийства. Както и мафиотска държава, контролирана от малък брой мъже и нямаща нищо общо със западния капитализъм. Пазителите на либералния световен ред отказваха да разберат тези промени. Те извърнаха поглед, когато Русия "умиротвори" Чечня, като изби десетки хиляди хора. Когато Русия бомбардира училища и болници в Сирия, западните лидери решиха, че това не е техен проблем. Когато Русия нахлу в Украйна за първи път, успяха да намерят причини да не се притесняват - със сигурност Путин ще се задоволи с анексирането на Крим. Когато Русия нахлу в Украйна за втори път, окупирайки част от Донбас, те бяха сигурни, че той ще бъде достатъчно разумен да спре дотам.

Пазителите на либералния световен ред извръщаха поглед, когато Русия "умиротвори" Чечня, бомбардира училища и болници в Сирия, анексира Крим и нахлу в Донбас.

Дори когато руснаците, забогатели от клептокрацията, на която съдействахме, купуваха западни политици, финансираха крайнодесни екстремистки движения и провеждаха кампании за дезинформация по време на американски и европейски демократични избори, лидерите на Америка и Европа все още отказваха да ги приемат сериозно. Не смятахме, че сме във война с Русия. Вместо това мислехме, че сме свободни и в безопасност, защитени от договори, от гаранции за уважение на международните граници и от нормите и правилата на либералния световен ред.

С третото, още по-брутално нахлуване в Украйна празнотата на тези вярвания беше разкрита за всички. Армията на руския президент атакува цивилни цели, болници и училища с цел да предизвика бежанска вълна и така да дестабилизира Западна Европа. "Никога повече" се оказа изпразнен от съдържание лозунг, докато геноциден план се оформи пред очите ни по източната граница на ЕС.

Не можем да върнем часовника назад към 1994 г., за да видим какво щеше да се случи, ако се бяхме вслушали в предупреждението на Ленарт Мери. Но можем да се изправим пред бъдещето без илюзии, да назовем предизвикателствата и да се подготвим да ги посрещнем.

Няма естествен либерален световен ред и няма правила, ако не бъдат прилагани. Освен ако демокрациите не се защитават заедно, силите на автокрацията ще ги унищожат. Може да не искаме да се конкурираме с тях или дори да не ни пука много за тях, но ние сме важни за тях. Те разбират, че езикът на демокрацията, справедливостта и борбата с корупцията е опасен за тяхната власт - и знаят, че този език произхожда от нашия свят.

Няма такова нещо като естествен либерален световен ред. Ако демокрациите не намерят начин да се защитават, силите на автокрацията ще ги унищожат

Тази битка не е абстрактна. Тя изисква армии, стратегии, оръжия и дългосрочни планове. Необходимо е много по-тясно съюзническо сътрудничество не само в Европа, но и в Тихия океан, Африка и Латинска Америка. НАТО трябва да започне да действа както по време на студената война - с презумпцията, че инвазията може да дойде по всяко време.

Търговията с автократи насърчава автокрацията, а не демокрацията. През последните месеци Конгресът постигна известен напредък в борбата срещу глобалната клептокрация и администрацията на Байдън беше права да постави борбата срещу корупцията в центъра на своята политическа стратегия. Но можем да отидем много по-далеч, защото няма причина собствеността върху която и да е компания, имот или тръст да бъдат анонимни. Всеки щат на САЩ и всяка демократична страна трябва незабавно да направят собствеността прозрачна. Данъчните убежища трябва да станат незаконни. Единствените хора, които биха искали да пазят къщите, бизнеса и доходите си в тайна, са мошениците.

Милиардите долари, които дадохме на Русия, Иран, Венецуела и Саудитска Арабия, постлаха пътя за едни от най-ужасните и корумпирани диктатори в света. Преходът от нефт и газ към други енергийни източници трябва да се случи с много по-голяма скорост и решителност. Всеки долар, похарчен за руски петрол, помага за финансирането на артилерията, която стреля по украински цивилни.

Вземете демокрацията насериозно. Усъвършенствайте я, защитавайте я. Може и да няма естествен либерален световен ред, но има отворени и свободни общества, които предлагат по-добър шанс на хората да живеят пълноценен живот, отколкото затворените диктатури. Нашите общества не са перфектни, имат дълбоките си недостатъци, разделения, ужасни исторически рани. Но това е още една причина да ги браним.

Може би в тази криза можем да научим нещо от украинците. В продължение на десетилетия ние водим културна война между либералните ценности, от една страна, и мускулестите форми на патриотизъм, от друга. Украинците ни показват начин да съчетаем и двете. Веднага щом започна инвазията, те преодоляха многобройните си политически разделения, които са не по-малко ожесточени от нашите, и взеха оръжие, за да се борят за своя суверенитет и своята демокрация. Те демонстрираха, че е възможно да си патриот и вярващ в отворено общество, че демокрацията може да бъде по-силна и по-яростна от своите опоненти.

Точно защото няма естествен либерален ред, ние трябва да се борим яростно за ценностите си, ако искаме нашите отворени общества да продължат да съществуват.