Украйна е нашето минало и нашето бъдеще

За пореден път диктатор в Кремъл се опитва да пречупи духа на украинците, да заличи самата идея за суверенна Украйна. Но този път той е спрян. Цикълът се прекъсва. Това е важно не само за Украйна, но и за целия свят. По същата причина, поради която Украйна е поле на толкова много ужаси в историята, тя произведе и идеи, истории и политики, които определят доброто и лошото за всички нас. И се налага отново да го прави.

Това, на което сме свидетели в Украйна, е поредно насилие, поредна злоупотреба. През XIX век царете забраняват учебниците на украински език и училищата, затварят украинските патриоти и отхвърлят региона като обикновена "малка Русия" . През 30-те години на миналия век Сталин не само умори от глад (най-малко) 3,9 милиона селяни, но и екзекутира украински интелектуалци. През 70-те години на миналия век, поколението на майка ми, беше ред на украинските дисиденти да бъдат изправени пред десетилетни присъди в "лагери със специален режим" за осмеляване да поискат право на украински език.

Не само украинците са непрекъснато потискани в Украйна. Това е територията на едни от най-тежките погроми срещу евреи в Руската империя; съветското насилствено отстраняване на татарите от техните домове и заселването им в Крим; сцена на някои от най-смъртоносните битки на Втората световна война; и холокоста. Около 14 милиона загинаха тук през XX век при едно масово клане след друго.

Разположена между толкова много конкуриращи се империи (руска, австро-унгарска, съветска, нацистка) и съперничещи си национализми (полски, румънски, унгарски), Украйна е мястото, където европейските велики сили са най-параноични към въстанието и неподчинението и където невъобразимите престъпления за един момент могат да станат ежедневие.

Около 14 милиона загинаха в Украйна през XX век при едно масово клане след друго.

Но точно заради тази концентрация на катаклизми мястото, където световните злини могат да коагулират, Украйна е мястото, което ражда техните противоотрови. Помислете за Херш Лаутерпахт. Той беше адвокат, израснал в Лвов в началото на ХХ век, заобиколен от погроми, и загубил родителите си по време на холокоста, след като нацистите превземат града през 1941 г. Тези преживявания са го накарали да се замисли върху необходимостта хората да имат универсални права, извън силата на държавата, в която живеят - иновативна идея, която сега приемаме за даденост. Лаутерпахт именно даде концепцията за "престъпления срещу човечеството", обвинението, повдигнато срещу нацисткото ръководство по време на Нюрнбергския процес.

Друг адвокат, получил образование в Лвов, Рафаел Лемкин, ни даде концепцията за дефиниране на дълбините на злото: геноцид, системно масово убийство на цели групи хора. Тя също беше използвана и в Нюрнберг след значителна съпротива от други адвокати. Както Ан Апълбаум разказва в "Червен глад", Лемкин е вдъхновен за нея от историята на региона, в който е израснал. Той смята насилствения глад, причинен от Сталин, за "класически пример за съветски геноцид". Писателите също са открили в Украйна великите истории, които определят доброто и злото. Пътувайки през територия, наскоро върната от нацистите, Василий Гросман е един от първите, които описват холокоста от първа ръка в "Украйна без евреи". Поетът Паул Целан, който произхожда от родния град на баща ми Черневци, написа може би най-мрачната реплика за войната: "Смъртта е майстор от Германия" ("Фуга на смъртта"). Лайтмотивът на украинската поезия е устойчивостта пред лицето на терора. Днес в Лвов можете да си купите красиви тениски със строфи от една от най-емблематичните поетеси на нацията, Леся Украинка: "Който не е преживял буря/не знае цената на силата."

Може би отчасти поради близостта си до Западна Европа, Украйна е мястото, където глобалните бедствия попадат на фокус и стават по-видими. Повечето от изброените по-горе престъпления - нацистки, съветски, екологични, геноцидни, хуманитарни - не са чисто украински, а се извършват по целия свят. Но докато другаде те могат да останат почти незабелязани, в Украйна те се сблъскват отблизо с набор от правни, академични, културни и медийни институции, които ни принуждават всички да започнем да ги осмисляме и да търсим решения за тях. Това се случва и днес.

Около 1 сутринта на четвъртата седмица от последната инвазия на Русия в Украйна се измъкнах от хотелската си стая в Лвов и се отправих към гарата. Беше полицейски час, а градът беше тъмен и напълно празен. Лвов е толкова красиво запазен, с патината на времето в неговите изящни сгради в стил ар нуво не знаеш в кой век се намираш. В тази вечер можех да бъда във всеки век. Мислех за Лемкин и Лаутерпахт.

Бях на път за Киев за редакционна среща по нов проект за военни престъпления, по който работя с великия военен репортер Жанин ди Джовани, за да запиша свидетелства и да разкажа истории за престъпленията на Кремъл в Украйна. Проектът ще създаде архив, който журналисти, режисьори на документални филми и драматурзи, фотографи и политици могат да използват, за да разкажат по-нататък тази история. Докато наближавахме столицата, се мъчех да определя каква по-голяма "история" ще разкажем. Военно престъпление ли са руските бомбардировки над цивилни? Най-вероятно. Но в превзетите градове има повече нарушения на човешките права, отколкото военни престъпления. Макар че тогава не го знаех, на няколко километра от Киев, в Буча, руските войници вероятно екзекутираха и изнасилваха цивилни граждани безразборно в нещо, което може да бъде наречено стратегическа цел - да пречупят волята на града. Скоро светът щеше разбере какво се е случило там и мнозина ще го нарекат "престъпление срещу човечеството".

Но никоя от тези категории не изглежда задоволителна. Речите на Путин и действията на Русия бяха насочени към много повече от просто убийство и осакатяване. Путин даде да се разбере напълно ясно, че не смята, че Украйна е истинска страна, че украинците, които я смятат за суверенна държава със собствена култура, всъщност са "нацисти", контролирани от Америка, които трябва да бъдат елиминирани. Както през 30-те години на миналия век, според съобщенията има списъци с имената на убити активисти, културни дейци, политици. Цели части от населението на превзетите градове като Мариупол се прехвърлят в Русия. Историята, реалността, паметта се унищожават и пренаписват. Путин и неговите сподвижници искат да пренапишат историята на Украйна, нейния народ и правото му да определят собствения си път. Децата ще бъдат обучавани на "алтернативни" факти, където истината ще бъде обърната с главата надолу; Русия ще бъде "освободител". Москва дори ще проведе нов "Нюрнберг", за да накаже украинците за военни престъпления.

Такова масово пренареждане на реалността, заличаване на паметта и историята е далеч отвъд обикновените "военни престъпления". И може би звучи по-близо до оригиналната концепция на Лемкин за геноцид и различните му видове: "политически, социален, културен, икономически, биологичен и физически". Той изброи и техниките за геноцид, включващи също оскверняването на културни символи и унищожаването на културни центрове като църкви и училища. Но окончателната му легална дефиниция беше сведена до атаки срещу етнически и "биологични" групи.

Най-добрият термин за това, което Путин е намислил, всъщност чух от една приятелка, която провеждаше безкрайна кампания за спиране на зверствата на Русия в Сирия. Атакувано е, каза тя, "правото на съществуване". Това може да не е прецизно от правна гледна точка, но според мен улавя същността на войните на Путин в Чечения, Сирия и сега Украйна, както и потисничеството в самата Русия. Неговата цел винаги е да отнеме правото на хората да определят кои са и своето бъдеще. Той иска да контролира не само кой да живее и умира, но и самата реалност. И той иска да унищожи всеки остатък от хуманитарното право и правата на човека: защото безнаказаността е истинска сила.

Целта на войните, които Путин води, винаги е да отнеме правото на хората да определят кои са и своето бъдеще.

На следващия ден се срещнах с моите колеги, екип украински журналисти, водени от неудържимата Наталия Гуменюк, в единствения отворен ресторант в Киев. Докато обсъждахме нашия проект, стана ясно, че трябва да разкажем повече от историите на едно или друго военно престъпление. Да свържем това, което се случва днес, с историческото минало, да покажем как те се повтарят отново и отново; да свържем престъпленията на Путин в Украйна с тези в Сирия, Чечения и по целия свят, включително с тези, извършени от други сили.

Целта е да се осигури справедливост: както в реални съдилища, така и в съда на общественото мнение. Но може би от тази човешка история за доброто и злото, за правото на съществуване, произтича още една: как да се мисли за политическите действия. Идеите на Лемкин и Лаутерпахт осигуряват основата на доктрини като хуманитарната интервенция и отговорността за защита. За това, че когато престъпленията срещу човечеството станат екстремни и дори геноцидни, международната общност е длъжна да се намеси.

Но противопоставянето на ядрена сила директно с военна сила изглежда табу за Америка и нейните съюзници. Ще има обаче още предизвикателства като руската инвазия в Украйна. Дори докато се спъва, Москва не е приключила с имперските си игри; Китай гледа Тайван; Индия и Пакистан кипят и бълбукат. Аd hoc реакцията на Америка и нейните съюзници на инвазията в Украйна има в себе си зародиш на нещо по-стратегическо за свят, в който ядрените сили отново са в конкуренция, но за разлика от втората половина на ХХ век те са икономически взаимозависими. Комбинацията от икономически санкции, политически натиск, комуникационни усилия и въоръжаване на Украйна, приложена след инвазията на Русия, трябва да бъде формализирана.

Пред лицето на военни престъпления, в отговор на атаки срещу "правото на съществуване" и агресивни войни ние се нуждаем от система от съюзи, които могат да реагират незабавно и силно с всички политически и икономически средства и с ясен модел за въоръжаване на нашите приятели. Не бива дори да обсъждаме дали петролно и газово ембарго трябва да започне след зверство като това в Буча. Трябва да е автоматично.

Комбинацията от икономически санкции, политически натиск, комуникационни усилия и въоръжаване на нашите приятели, трябва да бъде формализирана.

Това означава напълно да преосмислим как свързваме сигурността, човешките права и икономиката, за да гарантираме, че демокрациите никога не са зависими от престъпни режими, както Германия - от руската енергия. Накратко, нахлуването в Украйна трябва да означава ново разбиране защо и как демокрациите могат да действат заедно, бързо и безмилостно, за да се конкурират с агресивните действия на Русия или Китай. Диктатурите без съмнение ще формират свои собствени мрежи и това може да доведе до нов тип взаимно възпиране и шанс за стабилност.

За пореден път Украйна ни кара да преосмислим нашите ценности, нашите закони, нашите политики, нашата защита. Тази война не е просто проблем, който можете да се локализира в Русия - Украйна. Има все по-координирана мрежа от диктатури и меки автокрации, които смятат, че ХХI век им принадлежи. Намирането на начин как да помогнем на Украйна да спечели е първата стъпка към разбирането на този определящ въпрос. Както много пъти досега, в Украйна става очевидна глобална грешка в нашето мислене, която искахме да игнорираме. Украйна е мястото, където невидимото ще изплува, където потиснатото ще бъде запомнено, където ужасът се превръща в смисъл. За тяхната и нашата свобода.