🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Асен Василев: Помощи за най-уязвимите групи е по-работеща мярка срещу инфлацията (II част)

Ако се стигне до пълно спиране на руския петрол, това би увеличило цената на бензиноколонка може би с едно поне 10-15 ст., казва министърът на финансите

Асен Василев    ©  Надежда Чипева
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко
  • Не е удачно в рамките на една година минималната работна заплата да се увеличава два пъти.
  • Колкото по-рано излезем на външните пазари на дълг, толкова по-ниски ще са лихвените проценти.
  • При актуализацията няма да се раздават още пари на калпак.

Как спирането на доставките на руски газ и петрол би се отразило на българската икономика? Вероятно най-малкото цените ще са по-високи, а това ще се предаде по веригата от индустрията към потребителите?

Специално за газа се надяваме всъщност цените да не са по-високи, а да са по-ниски. И работим за това. Така че там не очакваме някакви драматични промени, а така или иначе ползването на газ в българската икономика е силно ограничено. Ако има увеличение на цените, основният удар би бил в топлофикациите през следващия отоплителен сезон.

Що се отнася до петрола - там това би наляло допълнително в мелницата на инфлацията. Ние видяхме веднъж преди няколко месеца опити изкуствено да се завишат цените на бензиностанции, въпреки че цените на едро бяха доста ниски. В момента "Лукойл" ценообразува Platz минус, като прехвърля ползата от това, че цената на руския петрол е по-ниска, към цената на едро в България. Това смятаме да го формализираме като част от антикризисните мерки, тоест да не е на честна дума и да се следи. Но ако се стигне до пълно спиране на руския петрол, това би увеличило цената на бензиноколонка може би с едно поне 10-15 стотинки, може и повече, което неминуемо би се отразило и на гражданите, и на фирмите.

Кои според вас са работещите антиинфлационни мерки?

Специално за електроенергията ние направихме една доста голяма и широкомащабна програма за компенсации, така че цените да не се качват нагоре. От началото на годината досега над 4 млрд. лв. са изплатените компенсации към бизнеса. Ако тази тежест беше понесена от бизнеса - говорим за около 3% от БВП - това неминуемо щеше да вдигне драматично инфлацията. Доколкото е възможно, се използваше и газ от Чирен, който е нагнетен при по-ниски цени.

Основното перо на инфлацията в момента идва по линия на продоволствието - през цените на храните, на торовете. Очакваме и инфлация по линия на металите и цимента, т.е. строителните материали. За строителните материали е изготвена формула, с която да може да се индексират цените на различните видове строителни обекти. Министерството на регионалното развитие трябва да я предложи на Министерския съвет за одобрение. Там може да се наложи и бърза законодателна промяна, тъй като в закона няма предвидена такъв тип индексация.

Още преди 3-4 седмици на Министерството на земеделието бяха отпуснати средства за гарантиране на зърнената реколтата до 2023. Доколкото знам, програмата за изкупуване започва, което би позволило относителна стабилност на цените, ако зимата цената на зърното ескалира поради липса на реколта или ако е вярно това, че Русия секвестира зърно от украинските територии, които са под неин контрол.

Има много предложения за намаляване на ДДС. Въпросът е доколко това понижение ще стигне до крайния потребител. Това, което със сигурност ще стигне до крайния потребител, е целеви помощи за най-уязвимите групи от населението. Работим и по двете линии и ще се реши на коалиционния съвет коя от двете или каква комбинация от двете мерки би сработила.

Тоест понижението на ДДС не е изключено като мярка?

Има много предложения в тази посока. Ние сме ги остойностили всичките. И трябва да седнем чисто експертно на коалиционен съвет с другите колеги икономисти да видим кое от това би сработило за крайния потребител и колко ще струва на бюджета.

А какво е вашето лично мнение? Досега сте казвали, че сте против понижение на ставките.

Моето лично мнение е, че когато става въпрос за регулирани цени, там е ясно, че в крайна сметка цената за потребителя ще бъде намалена. Когато става въпрос за цени на свободния пазар - даже и да има някакво понижение, то е по-малко и трае много кратко. След месец, максимум два цените се връщат на предишните си нива. Така че според мен целеви помощи е много по-смисленият начин да се подходи, без да се изкривява и пазарът.

Социалният министър говори за второ увеличение на минималната работна заплата в рамките на тази година. Какво е вашето мнение?

Не смятам, че това е удачно в рамките на една година. Но по-важното е, че имаме амбицията заедно с актуализацията на бюджета да бъде приета формула за определяне на минималната работна заплата и на максималния осигурителен доход. Така правителството ще спре да ги определя административно, а размерът им ще зависи от развитието на заплатите в страната и развитието на икономиката. И ще е ясно и прогнозируемо какво ще се случва с тези параметри.

Говори се и за малко по-голямо увеличение на пенсиите, вероятно с цел тези 60 лв., които сега се дават като добавка и са предвидени до юни, да продължат да се дават на пенсионерите и след това под някаква друга форма.

Специално за пенсиите се подготвя не толкова увеличение, колкото преструктуриране на пенсионната система и малко реформиране, което да помогне те да са не само по-високи, но и да са по-честни. Има натрупани с годините назад доста сериозни проблеми, свързани с това как са индексирани пенсиите, кой какво е получавал.

Това предложението на БСП отпреди година ли е?

Не. Тук въпросът е да има малко по-индивидуален подход - да се разгледа какви са били изкривяванията в годините. Примерно имало е години, в които швейцарското правило не се прилага. Имало е години, когато е прилагано при различни тегла, при различни коефициенти. Всяка година някой е правил промени в пенсионната система, които не са следвали първоначално заложения модел.

Предвид предстоящата актуализация на бюджета сигурно ще има много искания за повече разходи. Какъв е резервът, с който работите?

Подхождаме по друг начин. Министерствата, в които вече са се преструктурирали или имат план за преструктуриране, ще получат допълнителни средства от специалния фонд в бюджета. Министерствата и организациите, които не са започнали това, няма да получат нищо. Същото нещо се отнася до допълнителните разходи. При бюджетната процедура много министерства дадоха заявки за програми и капиталови инвестиции. Сега ще се направи преглед докъде са и каква част ще бъде изпълнена до края на годината и съответно дали им трябва целият бюджет. Така че подходът не е: "Ето още малко пари на калпак на всички."

Към април бюджетът е все още на излишък, но пък е заложен дефицит в края на годината. От тази гледна точка най-вероятно ще се наложи още финансиране, ще излезете ли на външния пазар на дълг, тъй като вътрешният пазар като че ли показва умора?

Вътрешният пазар показва по-скоро пробване дали могат да получат по-добри условия. По принцип колкото по-рано излезем, толкова по-ниски ще са лихвените проценти, имайки предвид това, което се случва в момента с инфлационните процеси в еврозоната. Средната инфлация през април достигна 7.5%. Така че от тази гледна точка подготвяме излизане на външни пазари с референтна емисия. Кога точно това ще се случи зависи от избраните банки, които ще пласират дълга.

Според вас какъв е оставащият резерв на вътрешния пазар за тази година?

Има доста средства, тъй като ние изплатихме падежиращи около 1.3 млрд. евро облигации, голяма част от които бяха към банки, които оперират на вътрешния пазар. Така че най-малкото този ресурс е все още наличен.

Има ли задържани плащания от страна на държавата?

Не, всичко се разплаща съвсем редовно, нямаме никъде задържани плащания. Ако е имало някъде забавяне, то е било оперативно, докато се стигне до постановление на Министерския съвет.

Интервюто взе Вера Денизова

4 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    dobadoba avatar :-|
    dobadoba
    • - 1
    • + 2

    Нищо лично, но това с 'най-уязвимите групи' започна дами додява.
    Е къде сме другия народ(който не е от най-уязвимите, а плаща данъци)?..
    Или Кокорчо не го е еня за нас?..

    Нередност?
  • 2
    fpd1488699386518396 avatar :-|
    Ivan Mitev

    Сегашната инфлация е разрешим национален проблем.
    До два часа след прекратяване на водещата причина ще спре развитието на сегашната инфлация.
    Кратко за ситуацията:
    Република България прилага лош метод за емитиране на левове. Държавната финансова грешка е водещата причина за щети. Неправилната политика сътворява инфлация.
    Какво ще се случи – зависи от правителството.
    Вариантите са два:
    Първи: При запазване на държавната финансова грешка е с нарастваща инфлация.
    Втори: Премахването на държавната финансова грешка ще прекрати сегашната инфлация.

    Нередност?
  • 3
    ninakova avatar :-|
    ninakova
    • + 1

    За една година министърът на финансите Василев не разбра, че от 01.07.2021г. произведената БГ електрическа енергия се търгува само на регулиран пазар. За битовите крайни потребители това е микс и цена определена от КЕВР. За небитовите крайни потребители - регулирания пазара е „ден напред“, който определя количествата, микса и цената чрез алгоритъма EUPHEMIA.
    Защо пазара за дисбаланси „Ден напред“, съгласно Регламент (ЕС) 2019/943, е регулиран?
    Защото независимо от цената на която производителят иска да продаде или купуващият иска да купи, след изчисленията от посочения алгоритъм производителят продава и купуващия (крайният потребител) купува на изчислената цена, без да се взима предвид икономическата полза от цената и за двете страни. Свободният пазар е свободен, защото при свободно договаряне и двете страни постигат икономическа полза от договореното количество и цена. Като при тези разяснения трябва да се припомни на финансовият министър, че електрическа централа не може да спре да произвежда ток, ако реши че изчислената цена за период (час, ден) не е изгодна, а крайният потребител няма от къде другаде да си купи ел.енергия нито има с какво да я замени.
    Съгласно справки от ЕСО в България се потребява 75% от произведената ел.енергия, но в момента цялата произведена в България електрическа енергия сякаш няма български купувачи (потребители) и се предлага на пазара за дисбаланси като свободна, ненужна в БГ. Така стигаме до абсурда - 1% липса на енергия на други европейски икономики определя на 100% цената на ел. енергията за БГ икономиката. Причината за този феномен е неприлагането на Регламент (ЕС) 2019/943, който е за защита на крайните потребители от спот-цени. Изглежда че цялата енергетика в България нарушава Европейското законодателство и от 01.07.2021г това се позволява от КЕВР, Правителство, Народно събрание.
    Делът на разходите за електрическа енергия в инфлацията е 7-8 пункта, което означава при разход за 1МВч 140 лв., а не 460лв./Мвч, инфлацията в България ще е 6.5% - с 1% по-ниска от Еврозоната, където средната цена за ел. енергия на небитовите потребители е 65-75 EUR.
    За да могат битовите потребители да си представят разликата в двете цени: ако сметката за ток на едно семейство при цена на ел. енергията 140 лв/Мвч е 100лв. с ДДС и с включени мрежови услуги, при цена 460лв/Мвч сметката му ще е 300лв.
    Защо компенсациите за електрическа енергия не постигат намаляване на цените на продуктите?
    1. Компенсациите се предоставят от правителството като помощи, а помощите не намалят цената за ел.енергия за бизнеса. Цената за бизнеса е 430лв./МВч. Механизмът, който е избран от правителствата е да се работи на оперативна загуба, а помощта да компенсира тази загуба. Кой бизнес би искал да работил на оперативна загуба и да чака помощи? Затова трябва да се фиксира цена на ел.енергията, а не да се взимат заеми от държавата за помощи.
    2. Поради засиленото търсене на суровини в Европа производителите на суровини в България възприеха подхода за определяне на цени – най-високата реализирана цена. Но този недостиг, който ние можем да покрием е не повече от 5% от нуждите, или 5% липса в друга икономика определя 100% цена на суровина в България.
    За справяне с инфлацията в България първа и задължителна стъпка е да се фиксира цената на ел.енергия за небитовите потребители за 10 месеца, като ефекта ще започне да се забелязва в крайните цени на продукти и услуги след 6 месеца.
    За този период трябва да се транспонира Европейското законодателство относно вътрешния пазар в пълния му обхват.

    Нередност?
  • 4
    zle551069209 avatar :-|
    zle551069209

    Напълно подкрепям
    До коментар [#3] от "ninakova":

    Нередност?
Нов коментар