Случаят "Шрьодер": Как обществото губи, когато политиците се облагодетелстват

Виждайки необходимостта от "tua culpa" (вината е твоя), Европейският парламент препоръча на Европейската комисия да постави Шрьодер в списъка със санкции на ЕС, наред с други европейци, които са останали свързани с руските държавни корпорации. На 19 май бюджетната комисия на германския Бундестаг отмени привилегията на Шрьодер след канцлерството - офис и персонал, платени от държавата, което струва на германските данъкоплатци над 400 000 евро годишно и напрактика без контрол как тези пари се харчат. Вероятно ще има и други реакции, включително изключване на Шрьодер от Социалдемократическата партия (СДП).

Шрьодер е особено ярък пример за много по-голям проблем: въртящата се врата между политиката и бизнеса. Десетки други свързани с политиката европейски фигури напуснаха руските корпоративни бордове след инвазията в Украйна, сред които бивше канцлер и външен министър на Австрия и бивши премиери на Италия и Финландия.

Дали и кога е подходящо бившите политици да се възползват от доходоносни бизнес възможности е въпрос от основно значение за демокрациите. Въпреки това поразително малко държави имат изрично написани правила по въпроса. Повечето мълчат за това какво се смята за неправилно поведение, след като тези служители се оттеглят от постовете си.

Законът на бизнес организациите предлага някои интересни съвети. Корпоративните мениджъри и директори се смятат за попечители и техните действия са предмет на стандарти за поведение в американското законодателство. "От попечителя се очакват по-високи стандарти от нормите на пазара. Стандартът на поведение изисква не просто честност, а изключителна чувствителност и педантичност в изпълнението на една висша чест", са запомнящите се думи на съдия Бенджамин Кардозо от Върховния съд на САЩ от 30-те години на миналия век.

Съгласно закона на Делауеър (предпочитаният закон за учредяване в Съединените щати), компаниите могат да освободят своите служители и директори от отговорност за това, че са се възползвали от корпоративна възможност за себе си, при условие че техните корпоративни харти изрично разрешават това. Но без одобрение от борда на компанията мениджърите не могат да се възползват лично от вземането на нещо, което принадлежи на корпорацията.

Този принцип е установен в дело от 1939 г., свързано с Pepsi-Cola. Когато Чарлз Гут, президентът на компанията за бонбони Loft, научава за възможността да придобие тайната рецепта на Pepsi, той веднага се възползва от нея. Но го прави не за Loft, а за собствена частна компания. Без да казва на никого, той ползва ресурсите и персонала на Loft, за да разработи нова напитка. Съдът в крайна сметка задължава Гут да прехвърли акциите на собствената си компания на принципала Loft, който е ощетен от действията му.

Подобно на Гут и Шрьодер е съчетал отговорността си като държавен служител със своите лични финансови интереси - като прие доходоносна работа в компания, която се възползва от решенията му като канцлер. И в ущърб на интересите на принципала, който в случая е германският народ.

Поведение, което е неправилно за довереник в бизнеса, едва ли може да е подходящо за политик. Напротив, идеята на Кардозо за "нещо по-строго от морала на пазара" трябва да се прилага за политиците с още по-голяма сила. Добре ще е германският канцлер Олаф Шолц да преосмисли усилията си да защити Шрьодер от включване в списъка със санкции на ЕС. Не изглежда пресилено бивш канцлер да бъде лишен от ползите на личните богатства, които е натрупал, като е предал доверието на хората, на които се е заклел да служи.