🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

"Германия" АД и Европа след инвазията

Моделът на стремеж към икономическо предимство, съчетан с високомерно морализаторство, е изправен пред фундаментална равносметка

Пощенска марка от 2019 г. за 30-годишнината от падането на Берлинската стена.
Пощенска марка от 2019 г. за 30-годишнината от падането на Берлинската стена.
Пощенска марка от 2019 г. за 30-годишнината от падането на Берлинската стена.
Пощенска марка от 2019 г. за 30-годишнината от падането на Берлинската стена.
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Ян-Вернер Мюлер, научен сътрудник във виенския Институт за хуманитарни науки и преподавател в университета в Принстън, САЩ, в анализ за London Review of Books

През 1990 г. групата Scorpions изпя "Wind of Change", с която беше отпразнуван краят на студената война. Тя съдържаше обнадеждаващи реплики като "Нека твоята балалайка пее това, което моята китара иска да каже". Те обаче не се оказаха много точни: Путин е този, който задава тона на европейските лидери.

Интересно е, че бандата е от Хановер, който е и родното място на Герхард Шрьодер, изтъкнат пример за особен вид политик след студената война: отдаден да печели сериозни петролни пари, като същевременно служи за живо доказателство за твърдението на Путин, съпроводено с ехидна усмивка - че Западът е лицемерен и - по подразбиране - не по-малко корумпиран от собствения му режим.

Войната срещу Украйна даде да се разбере от всички, че нещо се е объркало през десетилетията след падането на Стената. Но именно германският модел на политика - стремеж към икономическо предимство, съчетан с високомерно морализаторство, е изправен пред фундаментална равносметка.

В Германия християндемократите - забравяйки съучастието на Меркел в успехите на Путин и Орбан, обвиняват социалдемократите, че са меки към Русия. И дори собствените коалиционни партньори на Шолц - Зелените и дясноцентристките либерали, се оплакват, че канцлерът се е колебал твърде дълго, преди най-накрая да се съгласи да достави тежки оръжия на Украйна (седем гаубици досега). И Шолц, и Макрон са изпреварени от Европейската комисия по отношение на желанието Украйна да бъде включена в европейския клуб. След няколко години в сянката на Меркел и Макрон Урсула фон дер Лайен изглежда готова да се наложи.

Ролята й на европейската сцена донякъде отвлича вниманието от факта, че моделът Deutschland се поставя под въпрос. Той в някаква степен съответства на ироничното описание на либерализма от германския юрист и в определен период нацист Карл Шмит от междувоенния период: либералите, написа Шмит, се вкопчват в илюзията, че всички конфликти могат да бъдат накарани да изчезнат чрез икономика или етика. Тоест антагонистите биха могли или да намерят общ език чрез споделени материални интереси или като обменят мисли помежду си, докато бъде намерено морално решение, приемливо за всички.

По време на дългото управление на Меркел това се превърна в икономическата реалност на германския бизнес, разчитащ на евтиния руски газ, за да произвежда износ за Китай. И означаваше също така етичен ред, при който германските правителства могат да изнасят лекции на южноевропейците за морала на пестеливостта и категоричния императив на структурното приспособяване.

Днес обаче трябва да е часът на структурна корекция за Германия и това, което се нарича нейната идеология на Exportismus. А също и часът за малко смирение. Вместо това група интелектуалци - писатели, комици, професори, написаха "отворено писмо" до Шолц с молба да не предоставя танкове на Украйна. Техният аргумент се основава на това, че броят на цивилните жертви може да е толкова голям, че би било неетично за Киев да продължи да се бие. И от разстояние 1200 километра съветват украинците да капитулират.

Нито правото на самозащита, нито опасните последици от това автократ да бъде оставен да се измъкне с изнудване фигурират в изчисленията на онези, които смятат, че се придържат към 70-годишния "разказ за европейски мир", като удобно забравят за Сребреница. Те твърдят, че на лидер, който иска да унищожи съсед, трябва да се даде възможност да "запази лице" у дома, което едва ли се връзва с тоталната му репресия върху опозицията.

Шолц пък измисли термина Zeitenwende ( от "време" и "завой), за да опише сегашния исторически момент. Wende - беше думата, използвана и за описване на смяната на режима в Източна Германия през 1989 г. Мнозина от тези, които допринесоха за тази промяна, го оцениха като съмнителен израз: вместо революция от смели граждани (с малко помощ от Горбачов), той предполагаше власт на безличните сили.

Същото внушение идва и от Zeitenwende. Подобен език издава желанието да не бъдете държани отговорни или още по-добре - да бъдете оставени на мира, докато се придържате към чувството си за морално превъзходство.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    rum57580397 avatar :-|
    observador

    Германският модел беше една скъпа илюзия. Русия е само първия сигнал. Изнесеният ноу-хау към Китай с цел бързи печалби е най-страшното последствие от безграничнатс меркантилност на немския елит.

    Нередност?
Нов коментар