Енергетика

Действията на "Роснефт" показват бъдещето на петролната геополитика

Създава се нов петролен Източен блок

Игор Сечин изпълнява стратегията си "Роснефт" да насочи част от бизнеса си към Китай и Индия.

Ексклузивно съдържание от The Economist

Игор Сечин изпълнява стратегията си "Роснефт" да насочи част от бизнеса си към Китай и Индия. © Reuters

Енергетика

Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица

Игор Сечин е лесен за карикатура. Шефът на руския държавен петролен гигант "Роснефт" е едър мъж с късо подстригана коса, чието забавление е да прави колбаси, за които се твърди, че са от еленско месо. Той е един от най-доверените поддръжници на президента Владимир Путин. От 2014 г., когато Русия анексира Крим, той е в черния списък на САЩ, а тази година, след нахлуването на Русия в Украйна, Европейският съюз (ЕС) също го постави в списъка си със санкции.

Но той не е обикновен олигарх. ЕС го нарича "един от най-влиятелните членове на руския политически елит". Като човек на "Роснефт" до мозъка на костите си, той е твърд поддръжник на нефтената и газовата индустрия на страната, която представлява около 45% от националния й бюджет. Освен това той има и нюх за геополитика, който помага на "Роснефт" във финансирането на деспотичния авантюризъм на Путин.

Какво стои зад изтеглянето на западните петролни компании от Русия

Причината да си струва да наблюдаваме "Роснефт" и нейния шеф е за да разберем какво стои зад изтеглянето на западните петролни компании от Русия. От една страна, в началото на оттеглянето Русия ще има ограничен достъп до западните пазари, губи външни инвестиции, ноу-хау, а това възпира разработването на нови петролни и газови находища в различни части на страната. От друга страна обаче, "Роснефт" следва отдавна измислената стратегия на Сечин за пренасочване към пазарите в Китай и Индия. Дали това ще се получи е основополагащо, за да стане ясно дали светът е готов да се раздели на два съперничещи си петролни блока.

Отговорът на Запада на руската атака срещу Украйна удари тежко "Роснефт". Въпреки че високите цени на петрола позволиха на компанията да си изплати рекорден годишен дивидент, петролното ембарго ограничи достъпа на компанията до европейски купувачи. От февруари насам "Роснефт" понесе и основните щети от спада в добива на петрол в Русия. Западните компании, с които преди са сядали на една маса, вече нямат същото отношение към Русия и гледат към руския нефт с много въпросителни. Лидерът BP се отказа от своя дял от почти 20%. ExxonMobil, друг гигант, се опитва да се оттегли от съвместното находище за нефт и газ в руския Далечен изток - "Сахалин-1".

Към днешна дата отношенията на "Роснефт" със западните петролни търговци, които доскоро се бореха за влияние в Русия, вече не съществуват. На 13 юли голямата търговска компания Trafigura заяви, че е пратила в историята своя дял от 10% във Vostok Oil - мегапроект на "Роснефт" в руската тундра, който според Сечин може да задоволи нуждите на Русия за десетилетия напред.

Истинският въпрос е как руските фирми ще заменят западните си партньори в по-сложните проекти, защото това би могло да забави стартирането им.

Новата реалност засяга "Роснефт" и по по-различен начин. Много от петролните находища в Русия остаряват и имат нужда от все по-сложна технология за добиване, която е на разумна цена и се справя със спецификите на суровия петрол. В миналото фирмата е имала силни връзки със западни експерти по нефтени находища като Schlumberger, но те също се оттеглиха от Русия след февруари. Освен това санкциите накараха членовете на борда на директорите и висшите ръководители на "Роснефт", които не са руснаци, буквално да избягат.

Спасителите от Китай

И все пак, ако някой е очаквал това да се случи, това е Сечин. Балансирането на зависимостта на Русия от западните петролни пазари с бизнеса на Изток, особено в Китай, е част от стратегията му, откакто Путин за първи път му предаде контрола върху "Роснефт" през 2004 г. Според Джеймс Хендерсън от Оксфордския институт за енергийни изследвания, още преди време Сечин е осъзнал търговското и стратегическо значение на Китай. Той сключва големи споразумения за доставка на петрол с китайския аналог на Роснефт - CNPC, в замяна на огромни финансови инжекции от Пекин, които помогнаха на руската компания да се превърне в една от най-големите листвани петролни компании в света. Китайските пари помогнаха на "Роснефт" да финансира придобиването на основните петролни активи на "Юкос", руската петролна компания, чийто шеф Михаил Ходорковски не се разбираше с Путин и беше вкаран в затвора, както и на TNK-BP, друг конкурент на "Роснефт", закупен за 55 млрд. долара през 2013 г.

През февруари, по време на "предвоенната" среща на Путин с президентa на Китай Си Цзинпин, "Роснефт" подписа друга петролна сделка за доставка на суров петрол на CNPC за 80 млрд. долара за десет години.

Стратегия за Индия

Стратегията на Сечин за Индия е по-незабележима, но също доста хитра. "Роснефт" използва своя дял от собствеността в индийската рафинерия Nayara Energy, за да се наложи на един от най-бързо развиващите се потребителски пазари в света. Индийските рафинерии всъщност преработват тежък суров петрол, за който "Роснефт" някога беше посредник с Венецуела - верен руски съюзник в задния двор на САЩ. Съобщава се, че сега рафинериите искат да вземат петрол с отстъпка директно от "Роснефт".

След първоначалния удар от санкциите тези събития позволиха на Русия бързо да пренасочи износа си на петрол на Изток, засенчвайки през май Саудитска Арабия като най-големия доставчик за Китай и повишавайки продажбите на петрол за Индия от почти нищо до около 1 млн. барела на ден - макар и на ниски цени. Издръжливостта на Москва изненада много прогнози, включително на Международната агенция по енергетика.

Където има кладенец, ще има и начин

За да запази производителността си обаче, "Роснефт" трябва да продължи да добива и да започва сондажи. И все пак пряката нужда от помощ от западни компании като Schlumberger може и да се преувеличава. Консултантът Матю Хейл от Rystad Energy твърди, че по-голямата си част руските петролни разработки са в находища на сушата, които въпреки студа са лесни за експлоатация. Миналата година руските нефтени компании предоставиха четири пети от целия пакет услуги по проектите и това говори достатъчно за техния капацитет. Според Хейл истинският въпрос е как руските фирми ще заменят западните си партньори в по-сложните проекти, защото това би могло да забави стартирането им. Но засега "Роснефт" може да продължи да произвежда петрол сравнително свободно.

Не всичко е кристално ясно обаче. Ако цените на петрола паднат, то инвестицията в нови кладенци ще е по-малко рентабилна. Липсата на западен капитал, ноу-хау и оборудване може да объркат опитите на Русия да развие големи офшорни проекти за втечнен природен газ в замръзналия Далечен изток на страната - проекти, на които все пак се разчита. Без достъп до западно финансиране Русия става още по-зависима от преговорите с непредвидимия Китай. А следващата година ще влезе в сила пълно ембарго на ЕС върху руския петрол.

Въпреки всичко възникващият Източен блок трябва да тревожи Запада. Енергийната ос, включваща Русия, Китай и Индия, е не само предизвикателство за западните петролни компании, но и заплаха за климата - ако се вземат предвид плановете на Сечин да разработи проекта "Восток". Сечин обаче най-вероятно въобще не се интересува от подобни съображения.