Между "Капитан Андреево" и Джон Маклафлин

През годините на т.нар. преход в България сме се нагледали на различни иновативни корупционни модели. Но случаят "Капитан Андреево" е по-особен. В продължение поне на десетилетие държавата е била отстъпила ключовия контролно-пропускателен пункт на частни фирми, зад които стоят хора, известни повече с прякорите си от подземния свят. И очаквано осветяването на този модел предизвика първо предложения за подкупи, а след това и физически заплахи. В темата на този брой на "Капитал" се опитваме да обясним какво точно се e случвало на границата, кои са основните играчи и била ли реално превзета държавата.

Всъщност на фона на политическите вълнения, от които ще зависи и развръзката за "Капитан Андреево", още няколко текста в броя са посветени на известни от миналото фигури. Една от тях е осъденият за трафик на кокаин българин Евелин Банев-Брендо. Швейцарската банка Credit Suisse бе осъдена, че не е предотвратила пране на пари от Брендо, и така се превърна в първата голяма банкова група в историята на страната, призната за виновна за подобно престъпление.

Друго известно лице на прехода - Емил Кошлуков, пък остана начело на Българска национална телевизия поне за още известно време, след като нито един от основните кандидати за генерален директор на Българската национална телевизия не получи достатъчно подкрепа и при третото гласуване в Съвета за електронни медии.

Все пак в броя ни има и по-мотивиращи текстове. Един от тях разказва за начините, по които за кратко време много украински българи се организират и успяват да помогнат на хиляди украинци, пострадали от войната.