Вторият продукт на "Солвей Соди"

Заводът в Девня разширява пазарите си с 60 млн. лв. инвестиция в инсталация за сода бикарбонат

Новата инсталация превръща "Солвей Соди" във втория по големина производител на сода бикарбонат в Европа
Новата инсталация превръща "Солвей Соди" във втория по големина производител на сода бикарбонат в Европа
Новата инсталация превръща "Солвей Соди" във втория по големина производител на сода бикарбонат в Европа    ©  Солвей Соди
Новата инсталация превръща "Солвей Соди" във втория по големина производител на сода бикарбонат в Европа    ©  Солвей Соди
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко
  • Компанията инвестира 60 млн. лв. в изграждането на инсталация за натриев бикарбонат.
  • Проектът превръща завода в Девня в един от най-големите производители в света.
  • Продукцията ще се използва за пречистване на промишлени газове и като фуражна добавка.

Ако се направи проучване сред българите, то вероятно ще покаже, че думата приватизация се приема по-скоро негативно. Причините са много и се коренят в началото на прехода, но определено има и силни контрапримери. Девненският завод "Солвей Соди" днес е най-големият производител на синтетична калцинирана сода в Европа с капацитет 1.6 млн. тона годишно. И въпреки че е по-скоро в класическа индустрия, белгийският собственик планомерно прави нови инвестиции.

А сега навлиза активно на пазара и с втори продукт. След няколко години на подготовка и след вложени 60 млн. лв. компанията наскоро приключи изграждането на инсталация за сода бикарбонат. С капацитет от 200 хил. тона новото съоръжение е едно от най-големите в света и второ по размер в Европа (след друг завод на групата Solvay). А търсенето за продукта плавно расте през последните години, което отваря нови възможности за компанията. Макар и известен като сода за хляб, натриевият бикарбонат има редица приложения, като българския завод ще го предлага основно за пречистване на газове в промишлеността, както и като фуражна добавка.

Нови пазари

Заводът в Девня, който е построен още в средата на миналия век, беше приватизиран преди 25 години от белгийската група Solvay (75%) и турската Sisecam (25%), която е собственик на стъкларските заводи в Търговище. От тогава до сега в предприятието са инвестирани 1.6 млрд. лв., като новата инсталация е само един от проектите. Строителството започна през 2020 г. и съвпадна с началото на ковид пандемията. "Имаше известно колебание, но решихме да продължим", каза изпълнителният директор Спирос Номикос. Това се е оказала правилната стъпка, като по думите му продуктът вече пътува по цял свят.

Компанията на практика и досега произвеждаше сода бикарбонат, но в значително по-малки обеми (капацитетът й беше 30 хил. тона годишно), като това беше по-скоро съпътстващ продукт. Новото съоръжение обаче превръща "Солвей Соди" в ключов играч на пазара.

Натриевият бикарбонат има различни приложения - използва се във фармацевтичния сектор, в хранителната индустрия, като добавка в храните за животни, както и за очистка на димни газове в промишлеността, тъй като улавя киселинните газове и ги обезврежда. Българското предприятие ще работи за две от тези сфери - за контрол на емисиите и за производството на фуражи, за което предстои да получи сертификат в следващите няколко месеца. Още когато започваше проекта, белгийската група обяви, че очаква растящо търсене на продукта й Solvair, който премахва киселинни газове в производството на цимент, стъкло и др. Другият й продукт - BicarZ, пък е неутрализатор, отново на базата на сода бикарбонат, който се използва при храненето на животни.

По-малко емисии

В момента "Солвей Соди" работи по още един проект, с който ще намали 20% от въглеродните си емисии от производство на енергия (ток и пара) в завода, което пък ще й помогне и да понижи разходите си за квоти. Проектът започна през февруари тази година и предвижда адаптиране на един от котлите, така че да се увеличи делът на изгаряната биомаса до 30% за сметка на изкопаемите горива. Очакванията са той да приключи през есента. Целта е компанията постепенно да премахне въглищата до 2026 г. и да стане въглеродно неутрална до 2050 г. като част от плановете на групата. "Солвей Соди" предвижда няколко проекта, всеки от които да помогне с част от намалението. За някои от тях обаче все още се търси технологично решение (виж интервюто).

Резултати

"Солвей Соди" традиционно влиза в класацията на "Капитал" на 100-те най-големи компании в България. Продажбите през миналата година се увеличават с 13% до 436.2 млн. лв., макар че базата през пандемичната 2020 г. беше по-ниска. Минимален ръст обаче има и спрямо 2019 г. Печалбата през 2021 г. също се покачва - с близо 19% до малко над 111 млн. лв.

Спирос Номикос: Използването на алтернативни горива е добро за всички

Изпълнителният директор на "Солвей Соди" пред "Капитал"

През последните години преминахме през няколко кризи. Как се отразиха те на "Солвей Соди"?

- Ковид пандемията беше предизвикателство от гледна точка на това, че трябваше, на първо място, да предпазим служителите си и да осигурим непрекъсваемост на бизнес операциите. Разчитахме на цял екип лекари в група Solvay, които да убедят хората да се ваксинират, така че имаме много по-високо ниво на ваксинация тук, отколкото е средното за страната - около 50%, макар и недостатъчно. Бяхме едни от първите, които още през април 2020 г. въведоха маските, като целта беше да избегнем, доколкото е възможно, прекъсване на бизнеса. Пандемията имаше и икономически ефекти, защото забавихме някои инвестиции, продажбите на калцинирана сода, както и икономиката като цяло, също се забавиха и намаляха в началото, но да се надяваме, че проблемът вече е преодолян.

Енергийната криза започна преди войната. Ние не използваме природен газ директно, но нашите клиенти - производителите на стъкло и други, използват. Ако те в един момент останат без газ, това ще повлияе на нашите продажби. Електричество не купуваме, ние произвеждаме, но суровините ни поскъпнаха много - двойно и тройно. Основният проблем са цените. Засега не сме намалили производството, което означава, че клиентите ни все още се нуждаят от продуктите ни. Това, което ни притеснява най-много, обаче е наличието на някои суровини. Нямаме проблем относно варовика и разсола, защото ги доставяме от близките ни дъщерни дружества, но имаме нужда и от твърди горива, които частично идваха от Украйна и Русия. Сега се фокусираме върху намирането на устойчиви решения за доставки от други места. Трябва да сме иновативни и да ускорим плановете си за използване на алтернативни енергоизточници.

Как виждате целите на зелената сделка от гледна точка на индустрията, възможно ли е да се постигне въглеродна неутралност?

- Искам да съм ясен. Ние сме в Европа и това е фантастично, защото Европа е пионер в борбата, целяща да намали, доколкото е възможно, влиянието на емисиите върху планетата. В група Solvay имаме ясно определени цели, с които да подпомогнем това - първо, като предприемем мерки, с които да намалим нашите емисии, и второ, като предлагаме продукти, които подкрепят тази цел. Основният ни клиент на калцинирана сода например е стъкларската индустрия, а стъклото като продукт помага много за спестяване на въглеродни емисии. Ние сме щастливи да бъдем част от тази верига. От друга страна обаче, трябва да бъдем и конкурентни. Въглеродните квоти са основен проблем за индустрията. Защото, когато сте компания, която изнася 90-95% от продукцията си - в Европа, но и доста извън Европа, вие се състезавате с конкуренти, които нямат този проблем на дневен ред. Преди войната един тон СО2 беше над 100 евро. Ако трябва днес да платим тези квоти на тази цена, в близко бъдеще ще е много трудно да останем конкурентни, с всички последици от това.

Ето защо сме много ангажирани с нашия енергиен преход. Искаме да постигнем 40% намаление на нашите емисии в рамките на хоризонт 2026 г. Групата също така си е поставила две основни цели в това отношение: постепенно премахване на въглищата до 2030 г. и въглеродна неутралност до 2050 г.

Как може да стане това?

- Работим върху това от няколко години и сме идентифицирали три основни проекта, които могат да ни помогнат да постигнем целта. Първият се изпълнява в момента - за конверсия на един от котлите ни, така че да може да работи с биомаса и въглища. Проектът е много ефективен, а и се реализира много бързо и се надяваме, че ще го приключим до края на годината. С това ще постигнем една трета от необходимото намаление.

Другият проект се разработва от централата и се основава на много иновативна технология за подобряване на нашия процес на производство на калцинирана сода. Уверен съм, че ще се получи, защото знам с какъв технически капацитет разполагаме в групата.

Третият ни проект е свързан с оползотворяване на отпадъците и използването на алтернативно гориво, или т.нар. RDF. За този проект аз винаги казвам, че е с един куршум - два заека, защото помага да се разреши проблемът с управлението на отпадъците и едновременно с това намалява въглеродния отпечатък. България все още трябва да положи много усилия, за да развие капацитет, така че управлението на отпадъците да отговаря на изискванията на ЕС. Ние бихме могли да горим, вместо да се депонира, частта от отпадъците, останали след процеса на рециклиране (хартия, стъкло, пластмаса, метал...) с висока ефективност (85-90%), много над изисканият от ЕС стандарт от 65%. Това ще се случи посредством модерна инсталация, за която ще бъдат инвестирани стотици милиони евро. Смятаме, че това е глобален проект, включващ общините, държавата и нас. Държавата трябва да подкрепи инсталации за третиране на отпадъци и изграждането на веригата за доставки, както и да облекчи финансирането на тази инвестиция чрез субсидии/грантове. Не на последно място, проектът трябва да бъде добре представен и приет от различните общини около нас.