Нуриел Рубини за задаващата се стагфлационна дългова криза

От това директно следва третият въпрос - до твърдо или меко приземяване ще доведе затягането на паричната политика от Федералния резерв на САЩ и други големи централни банки. Доскоро повечето централни банки и по-голямата част от Уолстрийт бяха привърженици на "мекото приземяване". Но консенсусът бързо се промени, като дори председателят на Фед Джером Пауъл призна, че рецесията е възможна и че мекото приземяване ще бъде "много предизвикателно".

Освен това модел, използван от офиса на Федералния резерв в Ню Йорк, показва висока вероятност от твърдо приземяване за икономиката, а централната банка на Англия също изразява подобни мнения. Няколко видни институции на Уолстрийт сега решиха, че рецесията е техният основен сценарий (най-вероятният резултат, ако всички други променливи се останат непроменени). Както в Съединените щати, така и в Европа прогнозните индикатори за икономическата активност и доверието на бизнеса и потребителите се насочват рязко на юг.

Четвъртият въпрос е дали твърдото приземяване би отслабило ястребската решителност на централните банки по отношение на инфлацията. Ако спрат затягането на политиката си, след като твърдото приземяване стане вероятно, можем да очакваме постоянно покачване на инфлацията и или икономическо прегряване (инфлация над целите и надминаваща потенциалния растеж) или стагфлация (инфлация над заложените цели плюс рецесия), в зависимост от това дали шоковете в търсенето или шоковете в предлагането са доминиращи.

Повечето пазарни анализатори, изглежда, смятат, че централните банки ще запазят ястребските си позиции, но не съм толкова убеден. Спорил съм и преди, че нервите на централните банки в крайна сметка няма да издържат и те ще приемат по-високата инфлация - последвана от стагфлация - след като твърдото приземяване стане неизбежно. Защото ще се тревожат за щетите от рецесия и попадането в дългов капан, дължащи се на прекомерното натрупване на частни и публични задължения след години на ниски лихви.

Сега, когато твърдото приземяване се превръща в базов сценарий, възниква нов (пети) въпрос - ще бъде ли предстоящата рецесия лека и краткотрайна, или ще бъде по-сериозна и характеризирана от дълбоки финансови затруднения. Повечето от тези, които късно и неохотно приеха сценария за твърдо приземяване, все още твърдят, че всяка потенциална рецесия ще бъде плитка и кратка. Те твърдят, че днешните финансови дисбаланси не са толкова тежки, колкото тези в навечерието на глобалната финансова криза от 2008 г., и че следователно рискът от рецесия със сериозна дългова и финансова криза е нисък. Но тази гледна точка е опасно наивна.

Налице са достатъчно основания да се смята, че следващата рецесия ще бъде белязана от тежка стагфлационна дългова криза. Като дял от глобалния БВП нивата на частния и публичния дълг днес са много по-високи, отколкото в миналото, като са се повишили от 200% през 1999 г. до 350% днес (с особено рязко увеличение от началото на пандемията). При тези условия бързото нормализиране на паричната политика и нарастващите лихвени проценти ще доведат до фалита на много силно задлъжнели зомби домакинства, компании, финансови институции и правителства.

Следващата криза няма да прилича на предхождащите я. През 70-те години имахме стагфлация, но не и масивни дългови кризи, защото нивата на дълга бяха ниски. След 2008 г. имахме дългова криза, последвана от ниска инфлация или дефлация, защото кредитната криза генерира отрицателен шок в търсенето. Днес се сблъскваме с шокове в предлагането в контекст на много по-високи нива на дълга, което предполага, че се насочваме към комбинация от стагфлация в стила на 70-те години на миналия век и дългови кризи в стила на 2008 г., тоест стагфлационна дългова криза.

Когато се сблъсква със стагфлационни шокове, една централна банка трябва да затяга политиката си, дори докато икономиката се насочва към рецесия. По този начин днешната ситуация е коренно различна от глобалната финансова криза или от първите месеци на пандемията, когато централните банки можеха да отпуснат агресивно паричната политика в отговор на спадащото съвкупно търсене и дефлационния натиск. Пространството за фискална експанзия също ще бъде по-ограничено този път. Повечето от фискалните боеприпаси са използвани, а нивото на публичния дълг става все по-неустойчиво.

Освен това, тъй като днешната по-висока инфлация е глобален феномен, повечето централни банки затягат политиките си едновременно, като по този начин увеличават вероятността от синхронизирана глобална рецесия. Това затягане вече има ефект - навсякъде балоните се свиват,включително в публичния и частния капитал, недвижимите имоти, жилищата, меме акциите, криптото, SPAC (дружества за придобиване със специална цел), облигациите и кредитните инструменти. Реалното и финансовото богатство намаляват, а дълговете и коефициентите на обслужване на дълга се увеличават.

И стигаме до последния въпрос - ще се възстановят ли пазарите на акции от текущия мечи пазар (спад от най-малко 20% от последния връх), или ще се гмурнат още по-ниско. Най-вероятно ще паднат по-ниско. В края на краищата в типичните обикновени рецесии от миналото е било нормално американските и световните акции да падат с около 35%. Но тъй като следващата рецесия ще бъде едновременно стагфлационна и придружена от финансова криза, сривът в пазарите на акции може да се окаже по-близо до 50%.

Независимо дали рецесията ще бъде лека или тежка, историята показва, че пазарът на акции има много повече простор за падане, преди да достигне дъното. В настоящия контекст всеки отскок - като този през последните две седмици - трябва да бъде разглеждан като краткосрочно възстановяване при продължаващ низходящ тренд, а не като обичайна възможност за купуване.

Въпреки че настоящата глобална ситуация ни изправя пред много въпроси, няма истинска загадка за разрешаване. Нещата ще се влошат много повече, преди да започнат да се подобряват.

Тъй като следващата рецесия ще бъде едновременно стагфлационна и придружена от финансова криза, сривът в пазарите на акции може да бъде по-близо до 50%, смята Рубини. Фотограф : Надежда Чипева