Украинската икономика надскача очакванията. Но се нуждае от помощ
САЩ са щедри, докато ЕС се колебае
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Ракети и дронове атакуват Украйна и нанасят щети на нейните електроцентрали, причинявайки спирания на тока, което е част от отмъщението на Русия за разрушаването на Кримския мост. Властите в Киев в повечето случаи успяват бързо да възстановят захранването, което свидетелства за по-голяма устойчивост. Украинската икономика се стабилизира, дори временно се възстановява. Но за да продължава да го прави, ще се нуждае от помощ.
- Фиона Хил: Илън Мъск предаде съобщение от Путин
- Тимъти Снайдър: Как може да свърши войната (извън мисленето за ядрен взрив)
С украинските военни успехи над 6 млн. украинци се върнаха в родината си. Бизнесите отново започват да работят. Сега когато надзираваната от ООН сделка за зърното позволява на страната да изнася земеделска продукция през Черно море, фермерите отглеждат следващата реколта. McDonald's отново отвори ресторантите си във Лвов, макар че ще ги затваря по време на въздушни удари.
Приспособяването към живота във време на война стана възможно, тъй като финансовата система остана стабилна. Банките продължават да работят. Централната банка въведе капиталов контрол и се опитва да поддържа обменните нива стабилни, въпреки че през юли беше принудена да обезцени украинската гривна с 25% спрямо долара. Инфлацията, достигнала 24%, е на същото равнище както в балтийските държави. Западната финансова помощ държи правителството в Киев на повърхността и спомага за запазването на паричните резерви на централната банка.
Украйна получи 23 млрд. долара (12% от своя БВП преди войната) под формата на помощ за бюджета в допълнение към военната и хуманитарната поддръжка. САЩ осигуряват навременни грантове и обещаха да предоставят по 1.5 млрд. долара на месец през следващата година. ЕС обаче не прави това. Неговото финансиране засега закъснява, като милиарди все още не са изплатени. Парите идват под формата на заеми, а не на грантове. И страните членки все още спорят как да финансират подкрепата си догодина.
Това не е далновидно. Като начало руската икономическа война отново се ускорява. Не само че Москва бомбардира електроцентрали, а може и да откаже да поднови сделката за зърното през следващия месец. За да устои Украйна на тези събития, тя ще се нуждае от стабилно и предвидимо финансиране. Освен това да се остави Украинската централна банка да понесе бремето, ще бъде рисковано. Някои компании вече се притесняват от последващо обезценяване на гривната и от по-висока инфлация. Несигурността ще възпре частните инвестиции, от които страната се нуждае, за да се възстанови.
Настояването да се дават заеми вместо грантове също е грешка. Малко вероятно е Украйна да може да върне парите. Това изпраща и лош сигнал към държавата, която се бори за европейските идеали за свобода. ЕС настоява, че тези заеми са с толкова благоприятни условия, че са като грантове. Само че те трябва да бъдат изплатени обратно, което означава, че ще допринесат за покачването на украинския дълг. А колкото по-голям е дългът, толкова по-трудно ще бъде евентуалното завръщане на страната на пазара на облигации.
Също така скъперничеството на ЕС може да подкопае американската подкрепа за Украйна, която е жизненоважна, за да успее тя да спечели войната и да си осигури мир. Помощта за страната разполага с двупартийната поддръжка в САЩ. Но колкото повече Европа се колебае, толкова по-труден става консенсусът. Миналата седмица Кевин Маккарти, лидерът на малцинството в американската Камара на представителите, предупреди, че няма да има такава финансова подкрепа за Украйна, ако рецесията покоси САЩ. В същото време ЕС твърди, че иска да бъде по-активен геополитически играч. Което е още една причина да развърже кесията.
2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.