🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Войната | Енергийната система – новата цел на Русия в Украйна

Критичната инфраструктура е много важна за икономиката на Киев

Намаляването на капацитета за производство на енергия повишава риска, че при пиково потребление системата няма да може да издържи
Намаляването на капацитета за производство на енергия повишава риска, че при пиково потребление системата няма да може да издържи
Намаляването на капацитета за производство на енергия повишава риска, че при пиково потребление системата няма да може да издържи    ©  Reuters
Намаляването на капацитета за производство на енергия повишава риска, че при пиково потребление системата няма да може да издържи    ©  Reuters
Темата накратко
  • Основните цели на Русия са електрическите подстанции, които свързват различните части на украинската електропреносна мрежа, и електроцентралите
  • Внезапните изключвания биха нанесли щети на друга инфраструктура и на тежката промишленост
  • ЕК призова правителствата и частните компании в ЕС да дарят повече пари и оборудване за възстановяване на енергийния сектор в Украйна

От 10 октомври Русия е изстреляла над 200 крилати ракети и дронове камикадзе към ключов елемент от гражданската инфраструктура на Украйна: електропреносната мрежа. Докато инвазията на Русия в съседната й страна не дава желания резултат, усилията й да порази енергийната мрежа изглеждат по-ефективни.

"Вярвам, че някои професионалисти от енергийния сектор на Руската федерация са помогнали на своите военни", казва пред Economist Дмитрий Сахарук, изпълнителен директор на ДТЕК, най-голямата частна енергийна компания в Украйна. И обяснява, че целите са били подбирани внимателно.

Основните цели

Основните цели на Русия са електрическите подстанции, които свързват различните части на украинската електропреносна мрежа - като някои от тях са били поразени с до десет ракети. Целта е системата да бъде разрушена така, че да не може да се пренася електроенергия между различните региони на страната, за да се балансира натоварването. А при сериозни поражения това може да доведе до изключване на голяма част от мрежата.

Втората група цели са самите електроцентрали. Те са по-големи и по-трудни за извеждане от строя, но по данни на националния мрежови оператор "Укренерго" от миналата седмица най-малко 30% от енергийните мощности на страната са били повредени. Намаляването на капацитета за производство на енергия повишава риска, че при пиково потребление системата няма да може да издържи и ще се стигне до прекъсване на електрозахранването.

От март украинската мрежа е свързана с европейската, което позволява на европейските доставчици да доставят ток, ако Украйна има недостиг. Но ако прекъсванията направят мрежата на Украйна твърде нестабилна, може да се наложи Европа да я изключи, поне временно, за да предотврати тази нестабилност да засегне собствената ѝ мрежа. А това би влошило още повече проблемите на Украйна.

Ефектите за Украйна

Внезапните изключвания биха нанесли щети на друга инфраструктура и на тежката промишленост. Например стоманодобивният завод на ArcelorMittal в Кривой рог в Източна Украйна зависи от обществената електропреносна мрежа. При внезапно спиране на електрозахранването оборудването ще бъде повредено. В големите градове ще бъдат спрени водоснабдителните и канализационните системи, както и отоплението в кварталите. При отрицателни температури тръбите ще замръзнат и ще се напукат.

За да се предотвратят подобни щети, Киев въведе плаващи прекъсвания на електрозахранването, за да поддържа търсенето на по-ниски нива от наличните доставки. Във важни градове електричеството се изключва квартал по квартал за по четири часа.

По-сериозен е проблемът с липсата на оборудване. От пролетта западни енергийни компании изпращат в Украйна трансформатори, генератори, кабели и други съоръжения. Полските компании PGE и Tauron, френската Schneider Electric, германските EON и 50 Hertz, както и други фирми от Финландия, Литва, Португалия и САЩ, участват в този проект. Но тези доставки няма как да компенсират щетите от разрушенията досега. Освен това част от оборудването, като трансформаторите например, не са съвместими, защото голяма част от украинската мрежа използва старата съветска система.

Затова и Киев изпрати призив към страните от Източна Европа, които преди също са използвали съветската система, да прегледат складовете си, включително неработещи устройства, които могат да бъдат използвани за части. Украинският президент Володимир Зеленски апелира за най-малко 17 млрд. долара спешно финансиране за страната, като искането не взема предвид щетите, нанесени от Русия на енергийната инфраструктура на нейния съсед.

Във вторник Европейската комисия също призова правителствата и частните компании в ЕС да дарят повече пари и оборудване за възстановяване на енергийния сектор в Украйна. "Това, което е заложено на карта, е защитата и благосъстоянието на хиляди и десетки хиляди домакинства, уязвими хора, деца и възрастни хора преди настъпващата зима", обяви във вторник еврокомисарят по енергетиката Кадри Симсон.

Щети и за Европа

Руски експерти смятат, че дори в случай на бързо възстановяване на разрушените мощности, надеждността на по-нататъшното сътрудничество в електроенергетиката с ЕС, особено през зимния период, ще остане под въпрос.

Това може да изостри кризата с горивата в ЕС, който се надяваше да запази газовите си резерви, като купува електроенергия от Украйна. Очаква се производствените вериги на европейските индустриални концерни, предимно от Франция и Германия, да бъдат нарушени поради спирането на редица критични за ЕС украински производствени мощности. Става дума за споменатия вече завод в Кривой рог и големия производител на желязна руда Ferrexpo. Тези предприятия имат договори за доставка за европейски инженерни компании, заводи за тежка промишленост, включително военно-промишления комплекс, и също така трябваше да бъдат използвани за задоволяване на нуждите на европейските производители на електрически превозни средства.

Прекъсването на производствените връзки вероятно ще се отрази негативно на плановете на Германия, Франция и Полша бързо да попълнят собствените си запаси от тежко оръжие, като увеличат производството в предприятията си от вооеннопромишления комплекс.

Украйна се нуждае от по-добра противовъздушна отбрана, за да защити енергийните централи и електропреносни мрежи от руски атаки. Но Русия разполага с голям брой евтини ирански безпилотни дронове, които трудно се откриват от радарите. Украйна твърди, че нейната противовъздушна отбрана сваля повече от половината от тях. Но ако се съди по щетите, нанесени на електрическата мрежа досега, това не е достатъчно.