МАЕ: Кризата може да е катализатор за по-чиста и сигурна енергийна система

Анализът в WEO открива оскъдни доказателства в подкрепа на твърденията на някои среди, че политиките за климата и ангажиментите за нулеви нетни емисии са допринесли за покачването на цените на енергията. В най-засегнатите региони по-високият дял на възобновяемите енергийни източници е свързан с по-ниски цени на електроенергията, а по-ефективните жилища и електрифицираното отопление са осигурили важен буфер за някои потребители, макар и далеч не достатъчен. Най-голямата тежест пада върху по-бедните домакинства, където по-голям дял от доходите се изразходват за енергия.

Наред с краткосрочните мерки за предпазване на потребителите от последиците от кризата, много правителства вече предприемат и по-дългосрочни мерки. Някои от тях се стремят да увеличат или диверсифицират доставките на нефт и газ, а много от тях искат да ускорят структурните промени. Сред най-значимите мерки са Законът за намаляване на инфлацията в САЩ, пакетът на ЕС "Fit for 55" и REPowerEU, японската програма "Зелена трансформация" (GX), стремежът на Корея да увеличи дела на ядрените и възобновяемите енергийни източници в енергийния си микс, както и амбициозните цели за чиста енергия в Китай и Индия.

В сценария на WEO, който се основава на най-новите тенденции в политиките в световен мащаб, тези нови мерки спомагат за увеличаване на глобалните инвестиции в чиста енергия до повече от 2 трилиона щатски долара годишно до 2030 г., което представлява увеличение с повече от 50 % в сравнение с настоящия момент. Тъй като при този сценарий се възстановява равновесието на пазарите, положителният ефект за въглищата от днешната криза е временен, понеже възобновяемите енергийни източници, подкрепени от ядрената енергия, отбелязват устойчив ръст. В резултат на това през 2025 г. ще бъде достигната най-високата точка за глобалните емисии. В същото време международните енергийни пазари претърпяват дълбока преориентация през 2022 г., тъй като държавите се приспособяват към прекъсването на руско-европейските потоци.

"Енергийните пазари и политики се промениха в резултат на нахлуването на Русия в Украйна не само за момента, но и за десетилетия напред", заяви изпълнителният директор на МЕА Фатих Бирол. "Дори при днешните политически настройки енергийният свят се променя драматично пред очите ни. Реакциите на правителствата по целия свят обещават да превърнат този момент в историческа и окончателна повратна точка към една по-чиста, по-достъпна и по-сигурна енергийна система."

За пръв път в сценарий на WEO, основан на преобладаващите днес политически настройки - в този случай сценарий "Заявени политики" - глобалното търсене на всяко изкопаемо гориво бележи връх или плато. При този сценарий използването на въглища намалява през следващите няколко години, търсенето на природен газ достига плато до края на десетилетието, а нарастващите продажби на електрически превозни средства означават, че търсенето на петрол се изравнява в средата на третото десетилетие, преди да намалее леко до средата на века. Това означава, че общото търсене на изкопаеми горива намалява постоянно от 2025 до 2050 г. със средна годишна стойност, приблизително равна на добива на голямо нефтено находище през целия му жизнен цикъл. Спадът е много по-бърз и по-ясно изразен в сценариите на WEO, които са насочени към по-бързо разгръщане на климатичните политики.

Глобалното използване на изкопаеми горива нараства заедно с БВП от началото на индустриалната революция през 18-ти век: обръщането на този ръст ще бъде ключов момент в историята на енергетиката. Делът на изкопаемите горива в световния енергиен микс в сценария с установените вече политики намалява от около 80 % до малко над 60 % до 2050 г. Глобалните емисии на CO2 намаляват бавно от високата си точка от 37 милиарда тона годишно до 32 милиарда тона до 2050 г. Това би било свързано с покачване на средните глобални температури с около 2,5 °C до 2100 г., което далеч не е достатъчно, за да се избегнат тежки последици от изменението на климата. Пълното изпълнение на всички ангажименти в областта на климата би насочило света към по-безопасни условия, но все още има голяма разлика между днешните ангажименти и стабилизирането на покачването на глобалните температури на около 1,5 °C.

Новите мощности за възобновяема енергия вероятно ще изпреварят всеки сценарий за развитие Фотограф : Цветелина Белутова

Ако се запазят днешните темпове на нарастване на внедряването на фотоволтаици, вятърни централи, електрически превозни средства и батерии, това ще доведе до много по-бърза трансформация, отколкото се предвижда в сценария на установените политики, въпреки че това ще изисква подкрепящи политики не само на първите водещи пазари за тези технологии, но и в целия свят. Веригите за доставка на някои ключови технологии - включително батерии, фотоволтаици и електролизери - се разширяват с темпове, които подкрепят по-големите амбиции в световен мащаб. Ако всички обявени планове за разширяване на производството от фотоволтаици се осъществят, производственият капацитет ще надхвърли нивата на разгръщане в сценария на установените политики през 2030 г. с около 75%. В случая с електролизерите за производство на водород потенциалното превишаване на капацитета на всички обявени проекти е около 50%.

Според тазгодишното издание на WEO по-силните климатични политики ще бъдат от съществено значение за стимулиране на огромното увеличение на инвестициите в енергетиката, което е необходимо за намаляване на рисковете от бъдещи скокове и нестабилност на цените. Потиснатите инвестиции поради по-ниските цени в периода 2015-2020 г. направиха енергийния сектор много по-уязвим към подобен род смущения, каквито наблюдавахме през 2022 г. Докато инвестициите в чиста енергия нарастват до над 2 трилиона щатски долара до 2030 г. в сценария "Установени политики", те ще трябва да бъдат над 4 трилиона щатски долара до същата дата в сценария "Нетни нулеви емисии до 2050 г.", което подчертава необходимостта от привличане на нови инвеститори в енергийния сектор. Все още са необходими големи международни усилия, за да се намали тревожната разлика в нивата на инвестиции в чиста енергия между развитите икономики и нововъзникващите и развиващите се икономики.

"Екологичните аргументи в полза на чистата енергия не се нуждаят от подсилване, но икономическите аргументи в полза на икономически конкурентни и достъпни чисти технологии вече са по-силни - както и аргументите в полза на енергийната сигурност. Днешното съгласуване на икономическите приоритети, приоритетите в областта на климата и сигурността вече започна да придвижва стрелката към по-добри резултати за хората по света и за планетата", казва д-р Бирол.

"От съществено значение е всички да се присъединят към него, особено в момент, когато геополитическите разломи в областта на енергетиката и климата са още по-видими", каза той. "Това означава да се удвоят усилията, за да се гарантира, че широка коалиция от държави има участие в новата енергийна икономика. Пътят към по-сигурна и устойчива енергийна система може да не е гладък. Но днешната криза ясно показва защо трябва да продължим напред."

Русия е най-големият износител на изкопаеми горива в света, но нахлуването ѝ в Украйна предизвиква цялостно преориентиране на световната търговия с енергия, което я поставя в много по-неизгодна позиция. Всички търговски връзки на Русия с Европа, основани на изкопаеми горива, в крайна сметка бяха подкопани в предишните сценарии на WEO от амбициите на Европа за нулево нетно потребление, но способността на Русия да доставя на сравнително ниска цена означаваше, че тя губи позициите си бавно и постепенно. Сега разривът настъпва със скорост, която малцина са си представяли, че е възможна. Износът на руски изкопаеми горива никога няма да се върне - в нито един от сценариите на тазгодишното издание на WEO - на нивата от 2021 г., като преориентирането на Русия към азиатските пазари е особено предизвикателство в случая с природния газ.

Делът на Русия в международно търгуваната енергия, който през 2021 г. възлиза на близо 20 %, спада до 13 % през 2030 г. в сценария на установените политики, докато дяловете на Съединените щати и Близкия изток се увеличават.

За потребителите на газ предстоящата зима в Северното полукълбо обещава да бъде опасен момент и изпитание за солидарността на ЕС - а зимата на 2023-24 г. може да бъде още по-тежка. Но в по-дългосрочен план едно от последствията от неотдавнашните действия на Русия е, че ерата на бързото нарастване на търсенето на газ е към своя край. В сценария на установените политики - сценарият, който предвижда най-голямо използване на газ - световното търсене се увеличава с по-малко от 5 % между 2021 и 2030 г. и след това остава без промяна до 2050 г. В развиващите се икономики, особено в Южна и Югоизточна Азия, динамиката на газовите доставки се забавя, което накърнява доверието в газа като гориво за преход.

"На фона на настъпващите големи промени е необходима нова парадигма за енергийна сигурност, която да гарантира надеждност и достъпност, като същевременно се намалят емисиите", казва д-р Бирол. "Ето защо тазгодишното издание на WEO предлага 10 принципа, които могат да помогнат на политиците да се ориентират в периода, когато свиващите се системи за изкопаеми горива и разширяващите се системи за чиста енергия съществуват едновременно, тъй като и двете системи трябва да функционират добре по време на енергийния преход, за да предоставят енергийните услуги, необходими на потребителите. И докато светът преодолява днешната енергийна криза, той трябва да избягва нови уязвимости, произтичащи от високите и нестабилни цени на критичните минерали или силно концентрираните вериги за доставка на чиста енергия".