Там, където България не намалява

"Аз Пазарджик го гледам по избирателните списъци - тук винаги са между 106 и 130 хил. души с право на глас. Аз подписвам избирателни списъци от 20 години и ги гледам като бройки, много малко варират." Така кметът на града Тодор Попов обясни пред "Капитал" преди няколко седмици защо мисли, че Пазарджик не се свива като население, въпреки че НСИ регистрира такъв отлив.

Именно тази разликата - между числата на НСИ и числата на ГРАО, които отговарят за избирателните списъци, стои в основата на проблема с активността. Попов е прав - от 20 години списъците не са мърдали особено. На парламентарните избори през 2005 г. броят на хората с право на глас е бил малко над 6.7 млн. души. На тези миналата седмица беше малко под 6.6 млн.

Причината това число да не мърда, казва ГРАО, е, защото в него са всички български граждани, които някога по някаква причина са оставили документална следа, че са живи, и след това не са били отписвани заради смърт и емиграция. Затова и няма значение, че населението е спаднало с над 400 хил. души между 2011 г. и 2021 г. (ако броим само разликата починали - родени).

Това, разбира се, е абсурдно. Социолозите предполагат, че реалният брой избиратели е между 5.3 и 5.5 млн. души, което би вдигнало избирателната активност на последните избори близо до 50-те процента. Дори с тази стойност България би била далеч под активността в Западна Европа (например исторически най-ниската активност в Италия е 64%), но в никой случай не е уникална: по-голямата част от страните около нас страдат от ниска активност, като в Румъния тя на моменти е спадала до 30%. Активността също така върви устойчиво надолу.