Седем извода от Избори 2023

3. Защо реформаторската коалиция губи гласове

Въпреки високите очаквания коалицията ПП-ДБ не само не успя да стане първа, но и губи гласове - сега са с 80 хил. по-малко в сравнение със сумарния резултат на двете партии от миналия вот. Освен множеството кризи и факта, че не успяват да облекат амбициите си в устойчива власт, причина е и това, че ПП изгря бързо и ударно и привлече много широка периферия, включително нетипични за профила й избратели. Сега тя се "чисти" и формира своето ядро. Конкретно за по-слабия вот на тези избори обаче са помогнали и избирателите на ДБ, които са показали по-малка мобилизация и до урните са стигнали по-малко хора спрямо миналите избори.

4. ПП-ДБ са с отслабени позиции в големите градове

Новата коалиция печели безапелационно и в трите района на София - дори 25-и МИР, в който традиционно печели ГЕРБ. Но гласовете й в столицата са с 18 хил. по-малко от сумарните на ПП и ДБ в изборите през 2022 г. Коалицията побеждава и в Пловдив, но и там има спад на сумарните гласове. ПП-ДБ печели и в Русе. А в 23 други областни градове тя е победена от ГЕРБ. Това не са твърде добри новини за реформатските партии в контекста на предстоящите местни избори наесен, в които битката за София и Пловдив ще е ключова и за коалицията, и за баланса между силите на национално ниво.

5. БСП чезне

Макар и не толкова ударно, колкото предполагаха някои социолози, БСП продължава да се свива до исторически най-ниския си резултат от 225 хил гласа. Въпреки това Корнелия Нинова показа, че не възнамерява нито да подаде оставка, нито да се отклони от антиевропейската посока, която уверено води Столетницата към последния й танц.

6. Вотът "Не подкрепям никого" се е утроил за 2 години

На изборите през ноември 2021 г. около 35 хил души пуснаха протестна бюлетина, година по-късно - 88 хил, а сега - 109 хил. "Не подкрепям никого" вече е шеста сила в страната и чужбина - с повече гласове от ИТН. Посланието е ясно.

7. И все пак демокрацията е уморено устойчива. Засега

Поредицата от предсрочни избори без ясен вариант за формиране на управление е изтощаваща и за партиите, и за хората, но все пак избрателната активност остава устойчива - около 40%. Вотът в чужбина също се запази в размерите от октомври 2022. Така засега обществото показва устойчивост и защитни сили срещи радикални антидемократични идеи за форми на управление.